Решение № 10497 от 18.11.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие- град София против решение 64/11.04.2022г., постановено по административно дело 28/2022г. по описа на Административен съд-Сливен, с което са отменени като незаконосъобразни писмо изх. 01-6500/5991 от 20.12.2021 г. и писмо изх. 01-6500/5991#2 от 07.01.2022 г., издадени от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с които Д. Балтова от град Сливен е уведомена, че договор 202184/15.10.2021 г. за финансово подпомагане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", е прекратен на основание чл. 16, ал. 11 от Наредба 6/26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. (Наредбата). В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и поради необосноваността му- касационни основания по смисъла на чл.209, т.3, предл.1 и 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че сключеният между страните договор не е недействителен и спрямо него намира приложение основанието за прекратяването му поради неподаване на заявление за авансово плащане. Поради това моли за отмяната на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на предявеното оспорване. Претендира присъждането на направените деловодни разноски в първоинстанционното и касационното производство. Ответната страна- Д. Балтова от град Сливен не заявява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени наведените в жалбата оплаквания във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена срещу решение на административен съд, което подлежи на касационно оспорване и в предвидения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от активнолегитимирано за това лице. Съдът приема, че изпълнителният директор на ДФЗ е активно легитимиран да обжалва решението, макар в производството пред първата инстанция като страна в производството да е бил конституиран заместник-изпълнителния директор на ДФЗ като орган, издал оспорените писма при условията на делегирани му със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Съобразно тълкуването, дадено в Тълкувателно решение 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т. д. 4/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, т.2, в случаите, в които делегиращият орган е прекратил делегацията на правомощия, по силата на чл. 153, ал. 3 и чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс той има право на касационно оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Настоящата хипотеза е именно такава и делегацията на правомощия по отношение на заместник-изпълнителния директор е прекратена, доколкото с решение на управителния съвет на ДФЗ, обективирано в протокол 191/13.04.2022г. заместник-изпълнителния директор с ресор Селскостопански пазарни механизми е освободен от заеманата длъжност. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са писма на изпълнителния директор, с които Д. Балтова е уведомена, че сключеният с нея договор е прекратен на основание чл. чл. 16, ал. 11 от Наредбата. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, по отношение на която между страните по делото липса спор, е накратко следната: Д. Балтова, жалбоподател в първоинстанционното производство, е подала заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2019 2023 на 10.08.2021 г., в което са посочени общо разходи за всички подмерки и дейности в размер на 274316, 87 лв. и е заявена сума за авансово плащане в размер на 197508, 15 лв., потвърдена при извършения административен контрол на заявлението. Със заповед 03-РД/3330/13.10.2021 г., издадена от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, т.І, посоченото заявление за финансова помощ е одобрено за частта: инвестиция 229 974, ЗЗ лева, финансова помощ 206 976, 91 лева по подмярка "Промяна на местонахождение на лозята", дейност "Изкореняване", площ 5. 894 ха, по подмярка "Промяна на местонахождение на лозята", дейности "Засаждане" и "Изграждане на подпорна конструкция", площ 5. 293 ха и по подмярка "Подобряване на техниките за управление на лозята", дейност "Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване", площ 5. 293 ха. С т.ІІ от заповедта е отказано финансиране на част от заявената инвестиция в размер на 27 4316, 87 лв. за 5. 894 ха и на основание чл. 13, ал. 1 и ал. 4 и чл. 8, ал. 10 във връзка с Приложение 1 от Наредба 6/26.10.2018 г. е наложена корекция на заявените инвестиционни разходи в размер на 44 342, 53 лв. С писмо изх. 01-2660/4727 от 13.10.2021 г. Балтова е уведомена за издадената заповед и й е указано, че в срок до 10 работни дни от получаване на писмото следва да се яви за сключване на договор за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2019-2023 г., като в противен случай правото на подпомагане по подаденото заявление ще се счита за погасено. В посочения в писмото срок е сключен договор 202184/15.10.2021 г. за предоставяне на финансова помощ по подмярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от НППЛВС 2019 2023 между Д. Балтова ползвател и ДФЗ, за предоставяне на финансова помощ в размер на 206 976, 91 лева. На същата дата Балтова е подала възражение до министъра на земеделието, храните и горите, с което е оспорила наложената корекция на заявените инвестиционни разходи в размер на 44 342, 53 лв. и е поискала повторна административна проверка. Със заповед РД20-189/25.11.2021 г. министърът на земеделието, храните и горите е отменил изцяло заповедта на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал административната преписка на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за преразглеждане. С писмо изх. 01-6500/5991 от 20.12.2021 г. заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е уведомил Балтова, че тъй като не е депозирала заявление за авансово плащане в периода от 15.10.2021 г. до 15.12.2021 г., сключеният договор за финансово подпомагане по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя се счита за прекратен по право на основание чл. 16, ал. 11 от Наредбата. С писмо изх. 01-6500/5991#2 от 07.01.2022 г., в отговор на подадено от Балтова възражение, заместник-изпълнителният директор на ДФЗ отново посочва, че договорът е прекратен по право. Административният съд е приел, че с отмяната на заповед 03-РД/3330 от 13.10.2021 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ е отпаднало основанието за сключване на договор 202184 от 15.10.2021 г., доколкото същият не може да бъде сключен без наличие на заповед за одобрение по чл. 13, ал. 10 от Наредба 6/26.10.2018 г. Поради това е направил извод, че сключеният между страните договор е недействителен поради противоречието му с материалния закон. Съдът е приел, че с оглед на това за Балтова не е възникнало задължението по чл.16, ал.1 от Наредбата, а именно да подаде в ЦУ на ДФЗ заявление по образец за предоставяне на авансово плащане и поради това сключеният между страните договор не може да бъде прекратен по право на основание чл.16, ал.11 от Наредбата. Така постановеното от съда решение е допустимо, валидно и правилно и не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци. Административният съд е приел, че в настоящата хипотеза се касае за спор относно прекратяването на административен договор, за който са приложими правилата на Наредба 6/26.10.2018г. и общите правила на АПК (чл.19а-19ж). За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е обсъдил подробно действащата нормативна уредба относно предоставяне на финансова помощ по Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Направените в тази връзка изводи се споделят напълно и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Неоснователно е развитото в касационната жалба оплакване, че направеният анализ на нормите на ЗУСЕФСУ е напълно неотносим към случая. Изложените от съда мотиви в тази връзка обосновават изводите относно приложимата към конкретния случай правна уредба. Касационната инстанция намира за неоснователно и становището на касационния жалбоподател, че в случая следва да намери приложение ЗПЗП. Оспорените писма са издадени от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 16, ал. 11 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. От своя страна наредбата е издадена от министъра на земеделието въз основа на законовата делегация на чл.56, ал.3 от ЗПООПЗПЕС, поради което не представлява и подзаконов акт по приложение на ЗПЗП. Неоснователно е и поддържаното от касационния жалбоподател оплакване относно необосноваността на изводите на първоинстанционния съд за недействителност на сключения между Балтова и ДФЗ договор. Касационната инстанция намира за правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че договорът за предоставяне на финансова помощ в размер на 206976, 91 лева по подмярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от НППЛВС 2019 2023, сключен между страните на основание чл.14, ал.1 от Наредбата, е административен договор по смисъла на чл. 19, ал. 1 от АПК. Съобразно чл.14, ал.1 от Наредбата, задължителна предпоставка за сключването на този договор е издаването на заповед по чл.13, ал.10, т.1 от Наредбата, с която изпълнителния директор на ДФЗ одобрява подаденото от кандидата заявление за финансова помощ. В настоящата хипотеза заповедта по чл.13, ал.10 от Наредбата, издаването на която е задължителна предпоставка за сключване на договора по чл.14, ал.1, впоследствие е отменена изцяло по реда на административния контрол със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. След отмяната на тази заповед договорът се явява сключен в противоречие с изискванията на чл.14, ал.1 от Наредбата, което обуславя и неговата недействителност. Съобразно правилото на чл.19е от АПК относно недействителността на административните договори се прилагат разпоредбата на чл.146 от АПК и разпоредбите на ЗЗД. Ето защо правилно първоинстанционния съд е приел, че при констатираното противоречие с материалния закон договорът се явява недействителен. Единствено следва да се допълни, че доколкото в случая е налице изключително тежко нарушение, изразяващо се в пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма, административният договор се явява нищожен. Нищожният договор не поражда правно действие, поради което не може и да бъде прекратен по право при условията на чл.16, ал.11 от Наредбата в случай, че ползвателят на финансова помощ не подаде заявление за авансово плащане в срока по чл.15, ал.3 и 4 от Наредбата. Становището на касационния жалбоподател, че договорът е породил действието си и ползвателят на помощта е бил длъжен да подаде заявление за финансово плащане и едва след това административният орган е следвало да преразгледа случая в изпълнение на дадените от горестоящия орган указания, не намира подкрепа нито в нормативната уредба, нито в доказателствата по делото. На първо място следва да се изтъкне отново, че след отмяната на заповедта по чл.13, ал.10 от Наредбата договорът се явява сключен в противоречие с изискванията на чл.14, ал.1 от Наредбата. На второ място следва да се изтъкне обстоятелството, че заповедта, с която заявлението за финансова помощ е одобрено частично, е отменена изцяло със заповед на министъра, постановена преди изтичането на срока за подаване на заявление за авансово плащане. Поради това правилни са изводите на съда, че след отмяната на заповедта по чл.13, ал.10 от Наредбата, административният орган е бил длъжен да разгледа отново подаденото от Балтова заявление за финансова помощ и да постанови заповед по чл.13, ал.10 от Наредбата при спазване на дадените от горестоящия орган указания. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател, че ответната страна (жалбоподател в първоинстанционното производство) би могла да се позове на недействителността на сключения договор едва след прогласяването й по съответния ред. Напротив- всеки заинтересуван може да се позове на нищожността на договора. Ето защо касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е направил правилни и обосновани изводи относно основните спорни въпроси относно действителността на сключения между страните договор за предоставяне на финансова помощ и прекратяването му по право на основание чл.16, ал.11 от Наредбата. При липсата на посочените в жалбата касационни основания решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените в производството разноски е неоснователна. Ответната страна не е заявила искане за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,