Решение № 8363 от 14.8.2023 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение14.08.2023 г.докладчик т Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 292/17.01.2023г., постановено по адм. дело 8408/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи - да заплати на А. Вълева сумата от 1000 (хиляда) лева разноски за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител Б. Пиперкова срещу решение 292/17.01.2023г., постановено по адм. дело 8408/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което по жалба на А. Вълева е отменена негова заповед 8121 К - 10632/02.09.2022 г., с която е прекратено служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът по подробно изложени в жалбата доводи обжалва съдебното решение, като неправилно, постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено. Ответникът А. Вълева, чрез адв. Пенчев, оспорва касационната жалба в писмен отговор и защита. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с оспорената заповед 8121к-10632/02.09.2022 г. на министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на А. Вълева, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради "съкращаване на длъжността", считано от 15.09.2022 г. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 02.09.2022 г. След анализ на представените по делото доказателства в това число новосъставеното поименно щатно разписание рег. УРИ 5785р-29098 от 03.10.2022 на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности (УССД), според което, в Дирекция УССД, не съществува отдел "Финансиране и материална отчетност", а длъжността главен счетоводител в сектор "Финансово осигуряване" в отдел "Административен" е вакантна, както и от представената длъжностна характеристика за длъжността "Главен счетоводител" в ДУССД рег. 5785р-29759/07.10.2022 г. с описани функции, идентични с описаните в ДХ на началника (главен счетоводител) на закрития отдел "Финансиране и материална отчетност" към ДУССД МВР и обявление рег. 8121р23261 от 09.11.2022 г. за провеждане на конкурс за 1 (една) вакантна длъжност - "главен счетоводител", сектор "Финансово осигуряване" към отдел "Административен" при ДУССД МВР, съдът е направил извод, че длъжността не е реално съкратена. При тези фактически данни, съдът от правна страна е приел, че заповедта, предмет на оспорването, е издадена от компетентен орган органът по назначаването, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма на акта. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, т.е. при наличие на предпоставките по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Изложил е съображения, че формалното наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на Вълева по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, не обуславят действително такова. Органът по назначаване не се е позовал на нормативна промяна за съкращението, на необходимост от реорганизация или оптимизация на работата, което е довело до материалната незаконосъобразност на акта и противоречието му с целта на закона. Изложил е доводи, че и след изменението със заповед 8121к-10395/30.08.2022 г. на министъра на вътрешните работи общият брой на щатните длъжности в трите сектора на закритият отдел "Финансиране и материална отчетност" е запазен, като щатната бройка на закритата длъжност - началник на отдел (главен счетоводител) е трансформирана в длъжност "главен счетоводител", за изпълнение на която А. Вълева има нужната квалификация и опит, изпълнявала я е до прекратяването на служебното й правоотношение, и е добавена в един от трите сектора на закрития отдел, то не е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. По тези съображения е приел, че заповедта се явява незаконосъобразна и я е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е постановил съдебния си акт след като е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и верни правни изводи, които, в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя без да е необходимо да ги повтаря. В случая, както правилно е приел съда длъжност с наименование "началник (главен счетоводител)" на отдел "Финансиране и материална отчетност" не съществува, целият отдел е закрит. Същевременно дейността, присъща на началника (главен счетоводител) на закрития отдел продължава да съществува в дирекцията, но вече в сектор към отдел "Административен", което се установява при съпоставката на двете длъжностни разписания, както и при съпоставката на длъжностна характеристика рег. 5785р-8624 от 03.04.2020 г. за длъжността началник (главен счетоводител) на отдел "Финансиране и материална отчетност" при дирекция УССД - МВР (стара длъжностна характеристика на жалбоподателката - л. 107) с длъжностната характеристика рег. 5785р-29759 от 07.10.2022 г. за длъжността "главен счетоводител" в сектор "Финансово осигуряване" към отдел "Административен" при същата дирекция /длъжностна характеристика за обявена нова вакантна позиция - Единствената промяна е в наименованието на длъжностното ниво, което според длъжностната характеристика на жалбоподателката е било "Ръководно ниво 5Б", а на новата длъжност е "експертно ниво 1Б", но тя напълно отговаря на изискванията за заемането й "минимален ранг ІІ младши", освен това е изпълнявала и длъжността главен счетоводител. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод, че е налице формално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., извършено в противоречие с целта на закона. От друга страна не са налице доказателства, че съкращаването, извършено чрез намаляване на щатни бройки за определена длъжност е насочено към оптимизиране на работата на съответната администрация и има за цел служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват от по-малък брой служители. Съдът правилно е установил, че не са представени и доказателства за значителни промени на законовите и подзаконовите нормативни актове или на функционалните задължения на организационната структура на дирекция УССД- МВР, така както е посочено в заповед 8121з-214/24.02.2015 г. Следва да бъде отбелязано, че липсата на компетентност за съда да контролира по същество преценката на административния орган, извършена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, не изключва по принцип възможността за осъществяване на контрол върху законосъобразното упражняване на правомощията на органа, предоставени в условията на оперативна самостоятелност арг. в чл. 169 от АПК. Проверката за законосъобразност на административния акт (в това число издадения по целесъобразност), освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закон. Неоснователно в жалбата се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Последователни и логични са изводите на съда при правилен анализ на доказателствата по делото. Решаващият съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, събрани са всички относими към спора доказателства, доказателствената тежест е разпределена между страните, съобразно изискванията на чл. 170 АПК. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и правилно е установил, както формалното наличие на съкращаването на заеманата от жалбоподателя длъжност, така и че това съкращаване е направено в противоречие с целта на закона. При тези данни по делото, като е приел жалбата на А. Вълева за основателна и е отменил процесната заповед на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното й правоотношение, решаващият съд е постановил правилно решение, в съответствие с приложимия закон, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана, като и бъде присъдена сумата от 1000( хиляда) лева, възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,