Решение № 8756 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2019 г.

Решение № 8756 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез процесуален представител, срещу решение № 4811 от 09.07.2019 г., постановено по адм. д. № 4113/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съда е изследвал единствено обстоятелството касаещо настоящото местоположение на средството за търговско измерване (СТИ), а не основното възражение, че предписаният начин на изпълнение на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), както и указаният срок в него, е неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че обектът на "Сантара" ООД се снабдява с електрическа енергия посредством трафопост собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. СТИ е било монтирано в главното електромерно табло (ГЕТ) на трафопоста. Електрическият кабел след СТИ, чрез който се снабдява с електрическа енергия обектът на "Сантара" ООД представлява изходяща линия, която е след граница на собственост на електрическите съоръжения на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и не е собственост на електроразпределителното дружество. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество на спора, с който да бъде отменено оспореното решение № Ж-141 от 13.03.2019 г. на КЕВР. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № Ж-141 от 13.03.2019 г. на КЕВР, с което Комисията е дала задължителни указания на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, а именно - в едномесечен срок след получаването на решението да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на жалбоподателя и в едноседмичен срок след приключване на дейностите да представи доказателства за извършването им. За да отхвърли жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД съдът е приел, че КЕВР е сезирана с жалба подадена от "Сантара" ООД срещу отказа на разпределителното дружество да монтира електромерното табло със СТИ за обект с клиентски № 520000340745, "Търговски център Сантара" – с административен адрес: гр. София, ул. "275-та", кв. Обеля № 24, метростанция "Обеля" на имотната граница. Съдът е възприел извода на органа, че мястото на монтаж на СТИ не отговаря на изискването на 120, ал. 1 от Закона за енергетика (ЗЕ), съгласно който СТИ трябва да е монтирано до или на границата на имота на клиента. Приел е, че прокопаването на голям столичен булевард от разпределителното дружество може да касае подмяна на трасе или кабел на присъединителните съоръжения преди имотната граница на обекта и е задължение на същото. Изпълнение на изискването на ЗЕ касае промяна на мястото на електромерното табло (ЕТ) с монтирането в него на СТИ. За преместването е необходимо ЕТ да се измести по съществуващия кабел от началото му до трафопоста, в края на кабела, където влиза в имотните граници. По тези доводи съдът е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решението на КЕВР. Решението е правилно. Обжалваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правно-релевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение. Правилно и обосновано е прието, че оспореното от жалбоподателя решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган - КЕВР, в пределите на правомощията му, при съобразяване изискванията на чл. 22, ал. 1, т. 2, чл. 22, ал. 7 от ЗЕ и чл. 60 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката. В случая, първоинстанционният съд е извършил задълбочен фактически и правен анализ, като е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства. По силата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ в случаите, когато Комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. При съобразяване на правомощията на КЕВР, съгл. чл. 21, чл. 22 и др. от ЗЕ е очевидно, че при осъществяването им, вкл. и при произнасяне по жалби на клиенти КЕВР преценява законосъобразността на действията на доставчиците на ел. енергия, с оглед на изпълнение на нормативните им задължения и може да дава задължителни указания за съобразяване на дейността на доставчиците на ел. енергия с нормативните изисквания. Съдът обосновано е приел, че енергоразпределителното дружество не е спазило законовите изисквания. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средствата за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. С разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, мястото за монтаж се определя от оператора на разпределителната мрежа. Не е основателно възражението на касатора за липса на мотиви по отношение термина границата на собственост върху електрическите съоръжения по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ЗЕ. В разглеждания случай не може да се приложи и разпоредбата на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, доколкото не става въпрос за електрическо съоръжение с ниско напрежение, което се намира в имота на клиента. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение