Решение № 1892 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9217/2023 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 1316/14.07.2023г. на Административен съд Благоевград по адм. д. 878/2022 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22000121001861-091-001/28.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Оспорва констатациите на съда за осъществяване на доставките, за които с РА е отречено правото на приспадане на данъчен кредит. Отрича убедителността на доказването с данъчните документи, приемо-предавателните протоколи към тях и фискални касови бележки. Изразява убеждение, че доказването е разколебано от неустановената възможност на доставчиците да извършат доставките, съмненията за предоставянето на превозните средства за транспорт на стоките от доставчиците и неясният произход на стоките. Според него неправилно е ценено заключението на съдебно-счетоводната експертиза за установяване на последващо влагане на стоките в дейността на данъчнозадълженото лице. Сочи опущения на съда в процеса на доказване, които са ограничили възможностите му за установяване на индициите от провежданото насрещно доказване. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Нико строй 5 ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на инстанционен контрол е решението на АССГ за отмяна на РА, с който са установени в тежест на Нико строй - 5 ЕООД допълнителни задължения за ДДС в размер 27 956.60 лева и за лихви за забава в размер 13 044.44 лева. Източник на задълженията за ДДС е извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди ч. 08, 09 и 10.2016 г.; ч. 01, 02, 05, 08, 09, 10 и 11.2017 г. и м. 01. 2018 г. /включително/ заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от Ю Ем Джи комерс ЕООД, ВТ травъл ЕООД и Баркли 1912 ЕООД с предмет на доставките стоки различни видове строителни материали. Според органите по приходите доставките не са осъществени, тъй като страните по доставките не своят документи, удостоверяващи изпълнението им. Прието е, че липсват материалните предпоставки на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 6 ЗДДС. С първоинстанционното решение e отменен РА. Съдът е описал представените в извънсъдебната фаза на производството и в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства /заключение на ССЕ/ за установяване на доставките. Констатациите му са за осъществяване на доставките /посочени като такива на услуги/, начисляване на данъка от доставчиците и извършено плащане от получателя. Като информационен източник за извършване на доставките е посочил приемо-предавателните протоколи към фактурите. Придал е доказателствено значение на факта на плащане за доставките. Отрекъл е да е установено твърдението на ответника, че от превозните средства по протоколите, едното е спряно от движение на 07.05.2015 г., а другото е предоставянето под наем на доставчика от несобственик. Като неотносим към правото на приспадане на данъчен кредит е определил фактът, че посочените за отдали под наем превозните средства физически лица не са декларирали доход от този източник. Заключението на съда е, че при доказано осъществяване на доставките не съществува основание да се отрече правото на приспадане на данъчен кредит, а това обуславя незаконосъобразността на РА. Оспореният съдебен акт е правилен. Несъмнено получаването на стоките/услугите по облагаемите доставки и използването на стоките/услугите за независимата икономическа дейност на ДЗЛ са част от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ и като релевантни за съществуването на спорното правоотношение факти са предмет на доказване чл. 153 ГПК. При действието на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на ДЗЛ е да установи несъмнено осъществяването на пораждащия данъчното предимство фактически състав. Това доказване е главно, а не насрещно и следва да е пълно. Дължимо е отграничаването на доказателствената тежест за издателя на утежняващия административен акт за установяване на фактическите основания за издаването му по чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Въведеното с РА твърдение за съществуване на публични задължения е иманентно свързано с правното отричане на заявеното от ДЗЛ данъчно предимство заради ефекта на данъчния кредит върху резултатите по данъчни периоди по ЗДДС /вж. чл. 88 от закона/. Основателни са оплакванията на касатора за допуснати от съда нарушения в процеса на доказване. Познавателната дейност на инстанцията по същество е проведена в противоречие с процесуалните правила без допуснатите нарушения да са съществени. В нейния обхват са включени всички събрани по делото доказателства /вж. чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, а тези останали несъбрани за фактите от насрещното твърдение на ответника за собствеността и спирането от движение на превозните средства са заради процесуалните опущения на съда по чл. 171, ал. 5 АПК. Тези опущения не засягат верността на констатациите на съда и затова са несъществени. Съдът е извършил преценка свидетелстващите документи, представени към всяка от фактурите. Не съществува основание за съмненията в авторството на документите, представени в извънсъдебната фаза на производството, щом те не са оспорени. Зачетена е формалната доказателствена сила на тези документи по чл. 180 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Пряко първично доказателствено средство за осъществяване на доставките са съпътстващите фактурите приемо-предавателни протоколи. Убедителността на установяването не е разколебана с насрещното доказване с индиции от ответника. От публичноправните задължения на доставчика значимо за възникването и упражняването на правото на приспадане е само това за издаването на данъчния документ като елемент от динамичния фактически състав по начисляването на ДДС вж. чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС, чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Следва да се има предвид, че участието на издателя на фактурите в извършването на нарушения е основание да се отрече данъчното предимство само при доказано въз основа на обективни данни познание на ДЗЛ, че сделката, с която обосновава това предимство е част от данъчна измама /така т. 1 от решението на Съда по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. ДЗЛ не е дължало проверка на обстоятелството дали доставчикът разполага със стоките предмет на доставките /вж. т. 2 от цитираното решение на Съда/, каквото очакване е заявила администрацията с изследването на възможностите на доставчиците за изпълнение. Не би се внесло съмнение в установяването на изпълнението от доставчиците с недоказаните факти на спирането от движение на едно от превозните средства и съмненията в собствеността върху друго. Спирането от движение на превозното средство далеч преди периода на доставките не изключва последващо отпадане на основанието за ограничението. Позитивното право не съдържа изискване наемодателят да е собственик на предоставената за ползване вещ /вж. чл. 228 ЗЗД/. При липсата на съмнения относно осъществяването на доставките на стоки, отсъствието на данни за сделките като част от данъчна измама и на представи у РЛ за това обстоятелство, отказът да се признае правото на приспадане, упражнено по тези доставки, е неправомерен, а отмяната на РА за установяване на задължения за ДДС в корелация с отказа да се признае правото на приспадане правилна. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 4 320 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение