Решение № 3703 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1018/2016 г.

Решение № 3703 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1018/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на М. Л. П., чрез пълномощика му адв. И., против решение № 6426/23.10.2015 г., постановено по адм. д. № 3957/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което частично е уважена исковата му молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено в атакуваната му част, като бъде уважен предявеният иск в пълния му размер. Претендира за заплащане на направените по делото разноски. По делото от М. Л. П., чрез пълномощника му адв. И. е постъпила частна жалба срещу определение № 6524/2015 г. по адм. дело № 3957 на Административен съд - С. град, с което е отказано да бъде изменено обжалваното решение в частта за разноските. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи - МВР (СДВР) не взема становище по касационната и частната жалби. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира частната жалба също за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, и на подадената частна жалба намира същите за допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - С.-град, е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по искова молба на М. Л. П. от гр. С. срещу Столична дирекция на вътрешните работи за заплащане на обезщетение в размер на 1500 лв. за неимуществени вреди - претърпени морални болки и страдания, причинени в резултат на незаконното му задържане със Заповед с рег. № 3718 от 17.11.2014 г. издадена от полицейски орган при 06 РУП при СДВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е уважил иска до размер на 300 лева. Съдът се мотивирал с факта, че действително по делото са се доказали претърпени вреди от незаконосъобразната заповед за задържане на касатора, но от изслушаните и приети от съда свидетелски показания, съдът е приел, че претендираното обезщетение до пълния му размер от 1500 лева е недоказано и неподкрепено с доказателства. Така постановеното решение е правилно, но следва да се измени в частта относно размера на присъденото обезщетение. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, които настоящата инстанция споделя. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата, на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото основният спор по делото е бил дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от незаконосъобразното му задържане. За да уважи частично тази претенция, съдът е приел, че тя е доказана тъй като твърдението на Г. било потвърдено от доказателствата събрани по делото, конкретно от показанията на свидетеля С., на които е дал вяра. Този извод, следва да бъде споделен от настоящата инстанция. Съображенията за това са, че ищецът се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последицата от което е и уважаването на предявения иск. По делото са събрани представени доказателства за реално претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на незаконното му задържане от органите на МВР. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразно действие на административен орган по повод изпълнение на административна си дейност. От представените доказателства по делото е направен правилен извод, че е налице и причинна връзка между влошено здравословно състояние на П. и неговото незаконно задържане - като последица от задържането, касаторът е започнал да изпитва страх, срамувал се е от близки и роднини, престанал е да излиза, затворил се е в себе си. Обосновано съдът е направил извод за частична основателност на исковата молба, като правните му изводи се споделят от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ много подробно фактически и правно се е обосновал. В случая ищецът е претендирал неимуществени вреди, претърпени в резултат от Заповед за задържане на лице с рег. № 3718/17.11.2014 г. на Полицейски орган при 06 РУП при СДВР за срок от 24 часа в поделение за временно задържане на лица в 06 РУП при СДВР. С влязло в сила на 16.04.2015 г. Решение № 1389/9.03.2015 г. постановено по адм. дело № 11471/2015 г. по описа на АССГ е била отменена процесната заповед за задържане. Безспорно установено по делото е, че след задържането, касационният жалбоподател е изпитвал страх от ново задържане, срам и неудобство от роднини и близки. Настоящата инстанция не споделя заключението на съда, че присъденото обезщетение в размер на 300 лв. е справедливо и достатъчно да компенсира претърпените от М. П. неимуществени вреди в резултат на незаконното му задържане. Няма спор в правната теория, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението, както и неговия размер. Поради това настоящата инстанция счита, че решението в частта относно размера на присъденото обезщетение следва да се измени, като същото бъде увеличено. При преценката на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира за справедливо обезщетение в размер на сумата от 800 лв. за преживените от М. Л. П. страдания, изразяващи се в неимуществени вреди. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски и заплатения адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции в размер на сумата от общо 298.32 лева, съобразно уважената част от иска. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,