Решение № 10488 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6600/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. П. Р. против решение № 17620/11.05.2026 г., постановено по адм. д. № 5586/2025 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлена заповед № РД-26-321/02.05.2025 г. на постоянния секретар на отбраната, с която е прекратено служебното правоотношение на касатора, считано от 02.05.2025 г., на длъжността [заличен текст]. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Не било налице действително съкращаване на длъжността функциите и задълженията по длъжностна характеристика за длъжността заемана от касатора, не били отпаднали, същите били преразпределени. Съдът неправилно не бил извършил контрол на целесъобразността на съкращението. Бил пренебрегнат факта, че ГДИО изпитвала остра нужда от служители с оценителска правоспособност, което създавало затруднения в дейността на дирекцията. Иска се отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорената заповед отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски. Ответникът - постоянния секретар на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Иска оставянето му в сила и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли оспорването административният съд, след прецизен анализ на събраните по делото доказателства включително заключението на изслушаната и приета съдебно-икономическа експертиза, е приел, че съкращаване на длъжността е осъществено реално и че със заповедта не е нарушен принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК, както и че не е налице несъответствие с целта на закона. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на заповедта, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. „второ“ АПК. В допълнение към тези мотиви следва да се изложи и следното: По делото е установено, че г-жа Р. е заемала по служебно правоотношение длъжността [заличен текст]. С оспорената пред първата инстанция заповед на постоянния секретар на отбраната, служебното правоотношение на касатора е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на заеманата от г-жа Р. длъжност. От изслушаната по делото експертиза се установява, че функциите и задълженията, присъщи на длъжността, заемана от касатора, са прехвърлени в значителна степен в длъжностните характеристики на „началник отдел" и на държавен експерт в отдел „Държавни имоти" към Главни дирекция „Инфраструктура на отбраната". Друга немалка част от задълженията на касатора, свързани с дейности по собствеността и съставянето на актове за имоти са залегнали в длъжностната характеристика на „главен експерт" в отдел „Държавни имоти". А в длъжностните характеристики на „главен експерт" и „старши експерт" в Регионалните отдели на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната" се констатират в незначителна част от задълженията по длъжностната характеристика на жалбоподателката. Следователно законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че длъжността на жалбоподателя е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Обстоятелството, че част от функциите, присъщи на длъжността, заемана от касатора са преразпределени на други длъжности, без те да са идентични или подобни със съкратената, не води до извода, че не е налице съкращаване на длъжността на касатора. Определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива, и съкращаване на старите. Това зависи от преценката на органа по назначаването, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността, да я организира по най - ефикасен, според собственото му виждане начин. Съкращаването на определена длъжност, прехвърлянето на част от присъщите й дейности и функции към други длъжности е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо като е достигнал до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, съдът е постановил съдебен акт в съответствие със закона. В този смисъл са Решение № 8443 от 12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1901/2021 г., Решение № 4974 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3259/2025 г., Решение № 7276 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 899/2009 г., Решение № 12462 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2009 г. и други. Останалите доводи в касационната жалба и писмената защита на г-жа Р. са неотносими към съществото на правния спор. Изложеното налага извода, че жалбата правилно е отхвърлена, поради което оспореното съдебно решение не следва да бъде касирано, а претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена в размер 100,- €. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,