Решение № 2710 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2017 г.

Решение № 2710 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на И. Аяров от [населено място] срещу Решение № 4526 от 05.07.2017 г., постановено по административно дело № 4135/2017 г. на Административен съд С.– град (АССГ). От касационната жалба могат да се извлекат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага твърдения, че не е бил сътрудник на държавна сигурност, като не са представени доказателства за саморъчно подписани от него сведения и получени възнаграждения и други писмени доказателства, посочени в Закона за достъпа и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА/закона). О. К. за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/комисията) в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Мутафчийска моли да се отхвърли касационната жалба и остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. В представения писмен отговор на комисията се иска да се остави без уважение касационната жалба и потвърди обжалваното решение на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт e ОТХВЪРЛEНО оспорването на И. Аяров срещу Решение № 2-897/28.03.2017 г. прието от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да стигне до този правен резултат, съдът намира, че оспореният адм. акт е издаден от компетентен орган. Намира за спазени изискванията за неговата форма и съдържание, както и това, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършен е анализ на приложимата нормативна уредба и е прието, че наличните по преписката документи безспорно дават основание да се установи принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона. Визира се съществуването на приложени по делото данни в справочните масиви, а именно – регистрационен дневник, картон обр. 4, протокол рег. № КА 255/29.12.1990 г. за унищожаване на секретните документи на агент "Антонов", чиято истинност не се оспорва от жалбоподателя. От решаващия съд са разгледани възраженията на жалбоподателя, като не се споделят неговите доводи за неправилност на адм. акт. Намира, че решението на комисията е материално законосъобразно и съответства и съотносимите норми на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Отбелязано е, че в административното производство, провеждано по Закона, органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, и след като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. З от Закона предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС. В заключение адм. съд приема, че не са налице условия по чл. 146 от АПК, обосноваващи отмяна на оспорения административен акт и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд- трето отделение намира съдебното решение за правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Необосновано касационният жалбоподател счита, че решението на АССГ е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е извел фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не е налице незаконосъобразност на оспорения административния акт, поради липсата на съществено процесуално нарушение- чл. 146, т. 2 АПК. Съдържанието на решението на Комисията, с което се обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е определено в чл. 29, ал. 2, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно. Посочените в закона реквизити се съдържат в обжалвания административния акт - чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона. Налице са изложени фактически и правни основания, послужили за приемането му, което е видно от неговото съдържание. В решението на комисията е налице необходимата пълнота и конкретика, като е посочено в какво качество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, е оказвана негласната помощ– агент, която категория лица изрично попада към секретните сътрудници. От комисията са изяснени относимите факти и обстоятелства - чл. 35 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Правилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено, съобразно действащите материалноправни разпоредби. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно- решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно- охранителни функции в обществен интерес. П. същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява, наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава трета на закона. Касационният жалбоподател е извършвал публична дейност, като е бил общински съветник и следователно попада в приложното поле на задължителната проверка на комисията по чл. 26, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 18 от закона. Този извод не се променя от възраженията на касационния жалбоподател, че не е бил сътрудник на държавна сигурност, като не са представени доказателства от тези, които са изброени в ЗДРДОПБГДСРСБНА. В съответствие със закона адм. съд намира, че въз основа на представените от ответника доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че по отношение на жалбоподателя са били налице основанията, за установяване и обявяване на неговата принадлежност към ДС. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, като за секретен сътрудник, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в тази разпоредбата на Закона, а именно: документи, съставени от ръководилия го щатен сътрудник, рег. дневник, картон - образец 4, протокол за унищожаване на секретни документи. Представеното от касационния жалбоподател в настоящото производство писмено сведение на служителя, който го е вербувал не може да бъде ценено, тъй като свидетелските показания се снемат само лично и непосредствено пред съда. Освен това свидетелските показания са недопустими в касационното производство – чл. 219 АПК и с тях не може да се опровергава съдържанието на официален документ- чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. В случая от оспорващия не е оборена доказателствената сила на представените от комисията документи, послужили за издаване на оспорения адм. акт - чл. 179 ГПК. В адм. преписка са налице достатъчно документи, които съдържат данни за принадлежност към службите - чл. 25, т. 3 от Закона. Липсват поправки или неясноти, които да създават съмнения относно достоверността на данните, които се съдържат в тях. Приобщените към административната преписка писмени доказателства съдържат непротиворечива информация и данните в тях обуславят еднозначен извод за съществуването на архивно дело на лицето. Правилно решаващият съд е приел, че оспореното решение на Комисията е валиден административен акт, издаден при спазени административно-производствени правила и материално-правни предпоставки. Настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК