Решение № 259 от 20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2017 г.

Решение № 259 от 20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 7506/14.10.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 5827/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № II-69-102/16.12.2015 г. по гр. д. № 50821/2014 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от Т. Х. Л. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със Заповед № РД-15-154/05.08.2014 г. на изпълнителния директор на дружеството; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "ръководител отдел "Административно-стопанска дейност"; и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 8 420,12 лв. - обезщетение за времето на оставане без работа, поради уволнението. Въззивното решение в останалата му част, с която претенцията за обезщетение е отхвърлена за разликата над сумата от 8 420,12 лв. до размера на 9 228,86 лв. и за периода от 09.09.2014 г. до 28.09.2014 г., не е обжалвано и е влязло в сила. В жалбата се поддържа, че решението в атакуваните му части е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата - Т. Х. Л., представляван от адв. К., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден. С Определение № 779/07.07.2017 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос, свързан със значението на срока, за който е сключен договорът за управление на предприятието, за възникване на предпоставките по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, заемащ ръководна длъжност. По поставения за тълкуване въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ предвижда, че работодателят може, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, едностранно да прекрати трудовия договор с работник или служител от ръководството, поради сключването на договор за управление на предприятието. С договора за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ собственикът на едно предприятие /или негов представител/ възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед постигането на определена стопанска цел. Обемът правомощия на управителя се определя от мандата, който му е възложен да изпълнява, а последният зависи от задачите, включени в този мандат. Предметното съдържание на договора, както и срока на действието му се определят свободно от страните, освен в случаите, когато нормативен акт съдържа уредба, която следва да се съобрази, в т. ч. и относно максималния срок, за който може да се сключи такъв договор /напр. - чл. 26 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, чл. 63 ЗЛЗ, чл. 171 ЗГ и др./. С оглед променливостта на икономическите фактори, принципалът е свободен в преценката си за времето, в което следва да се постигне изпълнение на съответния икономически резултат, респ. може да сключва поредица от договори за управление за по-кратък или по-дълъг срок от време. Право да приложи специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ има управителят, с когото е сключен такъв договор за възлагане на управлението, по който лицето се е задължило в определения срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат. В създадената по приложението на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ практика на ВКС се приема, че е без значение дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична; дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на работодателя може да се упражни в 9-месечен срок след започване изпълнението на новия договор за управление. Всички тези предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, за да е осъществен фактическият състав по чл. 328, ал. 2 КТ. Законът не поставя други изисквания, респ. не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията на чл. 328, ал. 2 КТ. Нито общата трудовоправна норма, нито приложимите в случая специални норми /чл. 63, ал. 3 ЗЛЗ, чл. 24 и сл. от ПРУПДТДДУК и Наредба № 9/26.06.2000 г. за реда за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебните заведения по ЗЛЗ/ не предвиждат изключване на специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ за ръководители, чийто договор за управление е сключен за по-малък срок и/или е в зависимост от настъпване на определено условие /напр. - до провеждане на конкурс за нов управител/. Договорът за управление винаги е срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Следователно, фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ възниква и при договор за управление сключен за по-кратък срок, или с оглед настъпване на бъдещо събитие, предвидено като основание за прекратяване на гражданския договор с управителя, щом са налице всички останали предпоставки - с договора за управление да е поето задължение за постигане на определен стопански резултат; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ; правото на уволнение да е упражнено в 9-месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Ищецът е заемал длъжността "ръководител отдел "Административно-стопанска дейност" в ответното дружество. Трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № РД 15-154/05.08.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма], на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключване на нов договор за управление с лицето, представляващо работодателя. Заповедта е връчена на лицето на 09.09.2014 г. По делото е установено, че с договор № РД 16-368/17.09.2013 г. между министъра на здравеопазването от една страна и д-р Ч. Ч., Надежда Б. - К. и И. К. /членове на съвета на директорите/, е сключен договор за възлагане на управлението на ответното дружество за срок от 3 години. С решение на принципала, взето с Протокол № РД-16 -203/11.07.2014 г., на основание чл. 19, т. 7 от договора, предсрочно е променен персоналният състав на лицата, на които е възложено управлението на дружеството. За членове на съвета на директорите до края на срока, определен в договора от 17.09.2013 г., министърът на здравеопазването е определил П. М., Б. А., Блага Д., Б. Д. и П. Д.. С пет броя допълнителни споразумения от 11.07.2014 г., в които е посочено, че са неразделна част от договор № РД 16-368/17.09.2013 г., управлението на дружеството е възложено на новите членове на съвета на директорите. С протокол № 1/11.07.2014 г. съветът на директорите, спазвайки решението на принципала, е избрал П. Д. за изпълнителен директор на дружеството на основание чл. 244, ал. 2 и ал. 4 ТЗ и § 1а от Наредба № 9 от 26.06.2000 г. Въззивният съд е приел, че ищецът е заемал ръководна длъжност в дружеството по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. На следващо място е посочил, че за да има право работодателят да прекрати трудовото правоотношение със служителя при условията на чл. 328, ал. 2 КТ, следва да е налице сключен договор за управление с ръководителя на предприятието, чието изпълнение е започнало и уволнението да е осъществено в срок до 9 месеца от датата на сключването на договора. В тази връзка е прието, че с издалият уволнителната заповед изпълнителен директор П. М., от момента на подписване на допълнителното споразумение от 11.07.2014 г., е сключен нов договор за управление на предприятието и от този момент тече 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ. Макар да има препращане към договора от 17.09.2013 г., доколкото всеки договор се характеризира със своите страни, предмет и съдържание, в случая става въпрос за нов договор за управление, тъй като страните по допълнителното споразумение са различни. Същевременно, като ирелевантно за спора е счетено обстоятелството, дали чрез препращането към първоначалния договор за управление, е налице бизнес програма за управление на дружеството. Уволнението на ищеца е преценено за незаконно поради това, че договорът за управление с новия изпълнителен директор е сключен за по-кратък срок, при условията на § 1а от Наредба № 9/26.06.2000 г. и има временен характер. Посочено е, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служители с ръководни функции е предоставено единствено на лице, на което в съответствие с действащата нормативна уредба, по предвидения ред е възложено управлението на предприятието при действието на редовен мандат на управителния орган. В случая тези обстоятелства не били налице, поради което издадената заповед е преценена за незаконосъобразна и са уважени предявените от служителя обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 от КТ. Предвид отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, решението на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Същевременно, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, материалноправният спор следва да се разреши по същество от състава на ВКС. Правилно въззивният съд е установил, че в случая ищецът е лице, заемащо ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ - "ръководител отдел "Административно-стопанска дейност" в ответното дружество; че между министъра на здравеопазването и изпълнителния директор П. М. е сключено споразумение от 11.07.2014 г., което представлява нов договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ; както и че оспорената заповед е издадена след като е започнало изпълнението на договора за управление и в предвидения с цитираната норма 9-месечен срок. При тези безспорно установени факти, неправилен е възприетият краен извод за незаконосъобразност на уволнението. Необосновано и в нарушение на процесуалните правила, изискващи съвкупен анализ и оценка на представените по делото доказателства, е счетено за ирелевантно обстоятелството, че по силата на препращането към първоначалния договор за управление, новият изпълнителен директор също се е задължил да изпълнява приетата в дружеството бизнес програма и да постигне съответните стопански резултати за срока на действие на договора си. В този смисъл, изводите на въззивната инстанция, че по-краткият срок на новия договор управление не предполага необходимост от сформиране на ръководен екип за постигане на заложените в програмата стопански резултати в дейността на дружеството, са изградени в противоречие със закона и събраните по делото доказателства и са неправилни. Съгласно изясненото в отговора на правния въпрос, по който е допуснат касационният контрол, принципалът на едно предприятие е свободен да определи продължителността на срока за постигане на съответния икономически резултат, респ. може да сключва поредица от договори за управление за по-дълъг или по-кратък срок от време, без да е ограничен от посочения в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ 9-месечен срок за избор на управленски екип. В този смисъл, договорът за управление е винаги срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение, щом са налице всички останали елементи от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ - с договора за управление да е поето задължение за постигане на определен стопански резултат, служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и правото на уволнение да е упражнено в 9-месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление. В случая, след като разглежданото допълнително споразумение от 11.07.2014 г. изрично препраща към договора от 17.09.2013 г., с който в предприятието са били поставени определени стопански цели и те продължават да се изпълняват през мандата на новия изпълнителен директор, последният разполага с правото да сформира нов управленски екип в 9-месечен срок. Извън това, следва да се посочи, че в цитираното допълнително споразумение от 11.07.2014 г., с което на П. М. е възложено управлението на ответното дружество, липсва клауза, че договорът се сключва на основание § 1а от Наредба № 9/26.06.2000 г. - до провеждане на конкурс за нов управител, но за не повече от 90 дни. Ищецът в исковата си молба не е и въвеждал подобни доводи и възражения срещу законосъобразността на издадената заповед. Предвид всичко изложено, оспорената Заповед № РД-15-154/05.08.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма], с която трудовият договор с ищеца е прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ, е законосъобразна и неправилно въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно. Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне на касационната инстанция по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе, искът за установяване на незаконността на уволнението и отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяването на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа. При този изход на делото, на касатора [фирма] се дължи заплащане на направените за производството разноски, които общо за трите инстанции са в размер на сумата 2 946, 81 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение