Решение № 11646 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5111/2009 г.
ВАСI отделение08.10.2009 г.докладчик Йордан Константинов
Диспозитив
Оставя в сила решение № 176 от 10.02.2009 г. на Варненския административен съд, първо адм. отд., девети състав, постановено по адм. д. № 359/2008 г., допълнено с решение № 273 от 23.02.2009 г. по същото дело. Осъжда Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. - Варна да заплати на ДАлбена риъл естейтс 3" - ООД - гр. Варна разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1 000 (хиляда) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11646 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5111/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 176 от 10.02.2009 г., постановено по адм. д. № 359/2008 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., девети състав, е отменил РА № 0306-2469 от 14.11.2007 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 991/11.01.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който на ДАлбена риъл естейтс 3" ООД - гр. Варна е отказано приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 02/2007 г. в размер на 20 825, 30 лв., като е осъдил Д"ОУИ" - гр. Варна да заплати на ДАлбена риъл естейтс 3" - ООД - гр. Варна разноски по делото в размер на 1 300 лв. С решение № 273 от 23.02.2009 г. по същото дело съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка, като е допълнил, че признава на ДАлбена риъл естейтс 3" - ООД - гр. Варна данъчен кредит в размер на 20 825, 30 лв. Срещу така постановеното решение, както и срещу решението за поправка (по точно за допълване) са подадени касационни жалби от Светослав Асенов Аврамов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същите се прави оплакване, че решенията на Варненския административен съд са неправилни като постановени в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и са необосновани - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решенията на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество ДАлбена риъл естейтс 3" - ООД - гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище, че и двете решение на Варненския административен съд са правилни и законосъобразно и следва да бъдат оставени в сила. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са основателни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество са не основателни. С първоначалното си решение Варненският административен съд е отменил РА № 0306-2469 от 14.11.2007 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 991/11.01.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който на ДАлбена риъл естейтс 3" - ООД - гр. Варна е отказано приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 02/2007 г. в размер на 20 825, 30 лв., а с допълнителното такова е признал на дружеството право на данъчен кредит в посочения размер. Съдът е описал фактическата обстановка по издаване на процесния РА, с която на дружеството е отказано признаване на право на данъчен кредит при условията на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (нов). Съдът е очертал и спорният момент между страните изразяващ се в това, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 19.02.2007 г., а описът на наличните активи, макар и подаден в установения от закона седмодневен срок, не е изготвен към датата на регистрацията, а в един предходен момент - 1.02.2007 г., което според органа по приходите е в нарушение на закона и е пречка за възникване на правото на данъчен кредит. За да отговори на спорният въпрос административният съд е дал тълкуване на правото на данъчен кредит при условията на чл. 74 от ЗДДС, в това число на кумулативните законови изисквания за възникването му, направил е съпоставка с правната регламентация на същото право по отменения ЗДДС (в сила до 1.01.2007 г.), както и по установената съдебна практика по прилагането му. На база на извършеното тълкуване на института по действащото и отмененото законодателство, както и предвид установената съдебна практика, както и събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която установява наличие на активите както към датата на съставяне на описа им - 1.02.2007 г., така и към датата на регистрация по ЗДДС - 19.02.2007 г., административният съд е направил извод, че са налице изискванията на чл. 74 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит за закупени или придобити по друг начин активи преди регистрацията на дружеството по ЗДДС, поради което органът по приходите незаконосъобразно е отказал същото и като неправилен РА следва да бъде отменен. Допълнително съдът е изложил мотиви предвид възражението на представителя на органа по приходите, че част от посочените в описа фактури касаят аванс, като е посочил, че същите представляват краткосрочни вземания, осчетоводени са по сметка 401, поради което се отразяват в баланса и съставляват материални активи и правилно са включени в регистрационния опис. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Макар в касационните жалби (срещу първоначалното и допълнителното решение) да се сочат всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, основното и единствено оплакване е за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че е изпълнено условието по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, след като по делото е безспорно установено, че регистрационният опис е съставен на 1.02.2007 г., а регистрацията по ЗДДС е извършена на 19.02.2007 г., т. е. описът е подаден преди законоустановения срок. Направеното оплакване е неоснователно. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и спорният въпрос между страните, който се изразява в това, дали е налице едно от кумулативните условия за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 75 във вр. с чл. 74 от ЗДДС, и по-точно това по чл. 74, ал. 2, т. 3 от закона - регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация. Даденият положителен отговор на този въпрос от страна на съда е правилен и обоснован. При изграждане на изводите си решаващият съд е дал вярно тълкуване както на разпоредбите на сега действащия закон, така и на сходните разпоредби на отменения ЗДДС, като е съобразил и формираната съдебна практика по прилагането на аналогичната разпоредба на чл. 68, ал. 2, т. 4 от ЗДДС (отм.). По същата е прието, че установеният срок за подаване на регистрационния опис е в полза на данъчния субект, от което следва, че същият може да бъде подаден и преди датата на регистрацията, в т. ч. и заедно със заявлението за регистрация. Доколкото практически е възможно да има разминаване в наличните активи към датата на съставяне на описа и тези към датата на регистрация, чрез заключение на съдебно счетоводна експертиза е установено идентичност на същите. Между впрочем понастоящем има формирана практика на ВАС и по тълкуването на чл. 74, ал. 2, т. 3 от сега действащия ЗДДС - решение № 8138 от 3.07.2008 г. на първо а отделение по адм. д. № 5387/2008 г., която е в изложения по-горе смисъл. Като е стигнал до същите правни изводите и е отменил РА като незаконосъобразен, Варненския административен съд е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците изложени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По същите съображения следва да бъде оставено в сила и допълващото го решение № 273 от 23.02.2009 г. по същото дело. При този изход на процеса Д "ОУИ" - гр. Варна следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,