Решение № 13430 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6495/2016 г.

Решение № 13430 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6495/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 1741 от 14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2623/2013 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на "В. Х." ООД е отменено издадено от касатора решение № 447-НО-ИО-АО-О/19.12.2012 г., а преписката е върната на органа за ново произнасяне. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подадени са от касатора и жалби срещу решение № 2177/31.03.2016 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, както и срещу определение № 2154/14.04.2016 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК, с което в полза на "В. Х." ООД са присъдени разноски в размер на 2075 лева. Ответникът "В. Х." ООД оспорва жалбите като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи, а частната жалба срещу съдебния акт за отстраняването на явна фактическа грешка е неоснователна. Настоящата инстанция счита, че и трите подадени жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни, поради следното: По касационната жалба. С оспореното първоинстанционно решение АССГ е отменил административния акт поради липса на конкретни мотиви, които препятстват извършването на съдебния контрол за законосъобразност. С процесното решение на ИАОС на основание чл. 120, ал. 1 и чл. 122а, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 11, ал. 2, изр. второ от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР), приета с ПМС № 238 от 02.10.2009 г., е отказано издаването на комплексно разрешително по чл. 117 от ЗООС на "В. Х." ООД гр. С., производствена база гр. Я., за следните промишлени инсталации и съоръжения: 1. Инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат; 2. Инсталация за производство на железен хидросулфат; 3. Инсталация за производство на натриев хипохлорид и 4. Инсталация за оползотворяване на отпадъчни разтвори. За да постанови този правен резултат съдът е изложил убедителни мотиви, че всички заявени от търговското дружество инсталации попадат в Приложение № 4 на ЗООС, поради което експлоатацията им е възможна след издаване на комплексно разрешително. Тези съображения се споделят и от касационната инстанция. Споделя се и заключението, обосновало отмяната на отказа, а именно, че в акта липсват конкретни мотиви, от които да е ясно какви точно документи не са били представени и на кои точно изисквания от приложимата нормативна уредба заявителят не отговаря, при положение, че четири пъти органът е давал указания съгласно чл. 122а, ал. 2 от ЗООС за необходимите поправки и за допълнителна информация, някои от които са давани повторно. В оспореното решение е посочено, че "заявителят не отговаря на изискванията на Наредбата за условията и реда за издаване на разрешителни", че "операторът не е спазил указанията за необходимите поправки и допълнителна информация, изпратени до него, съгласно чл. 122а, ал. 2 от ЗООС", "че операторът не осигурява необходимите условия, които да гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на закона по отношение на обхвата на инсталациите на площадката, емисиите в атмосферата, отпадъчните води и управлението на отпадъците" и "че не може да се осигури съответствие с чл. 123, ал. 3 от ЗООС, тъй като не могат да бъдат предвидени необходимите условия, гарантиращи съответствието на инсталацията с изискванията на закона по отношение на площадката, емисиите в атмосферата, отпадъчните води и управлението на отпадъците". Очевидно е, че тези съображения на административния орган, изложени в процесното решение на ИАОС, представляват твърде общо формулирани изводи, които не са надлежно обосновани с конкретни факти и обстоятелства, както и с позоваване на правни норми, изискванията на които не са изпълнени от заявителя. Въпреки, че в акта няма препратка към доклада на директора на дирекция "Разрешителен режим" с вх. № 492-03-1218 от 19.12.2012 г. (датата, на която е издаден административният акт), върху който има резолюция "одобрявам" от същата дата на касатора, АССГ е обсъдил подробно в решението си и неговото съдържание, като е приел, че изложените в него съображения са мотивирали органа да откаже издаването на комплексното разрешително. Извън описателната част на този доклад, в който в хронологичен порядък е преразказана кореспонденцията между страните по изискване на допълнителна информация от търговското дружество, съдът е извел правилен извод, че с оглед на наличните писмени доказателства и заключенията на вещите лица отново липсва конкретика за кои точно инсталации, въведени в експлоатация през 1985 г., няма доказателства относно това обстоятелство. Не са обсъдени посочените в тройната експертиза и представени от "В. Х." ООД документи за мониторинг на газови и шумови емисии, извършени от лицензирани органи и липсва преценка защо те не удовлетворяват и кои точно нормативни изисквания. Остава неизяснен и въпроса за ползването на канализационната система на "Ямболен" АД от страна на дружеството - заявител при доказаната технологическата взаимна обвързаност на мрежите при действащото положение на фона на изслушаната експертиза в тази насока и актуализацията през 2014 г. на комплексното разрешително на акционерното дружество. Във връзка със заключението на органа за липса на информация за отпадъците, които се приемат за оползотворяване на площадката, а именно - липса на кодове и наименования по Наредба № 3/2004 г. за класификация на отпадъците и техните количества, съдът е констатирал, че не е обсъдено четвъртото поред заявление и посоченото в него, че се оползотворяват разтвори на солна и сярна киселина, както и решение на РИОСВ - С. З. от 2008 г. за приемане на програма на дружеството за управление на дейностите с опасни отпадъци на площадката в гр. Я. и изменящите го последващи решения. В заключение съдът е извел правилен извод, че по всеки един от констатираните недостатъци освен, че не е посочено на кое нормативно изискване не отговаря искането за допълване на заявлението, не е посочено с кое писмо същото е изискано, какво е представено в отговор и поради какви причини органът приема, че условието остава неизпълнено, както и че не е уточнено и към коя точно инсталация същото е относимо. Предвид изложеното е счел, че издаденият отказ е постановен в нарушение на материалния закон, доколкото същият е издаден при неизяснена фактическа обстановка, без обсъждане на всички относими обстоятелства и при непълни мотиви. Затова решението на ИАОС е отменено на основание чл. 146, т. 4 от АПК и преписката е върната на органа за ново произнасяне, като същият следва да даде на заявителя конкретни указания, като след изтичане на срока по чл. 122а от ЗООС да издаде съответното разрешение или да приложи ал. 4 от разпоредбата. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на съдебното решение и то следва да се остави в сила. По жалбата срещу решението за допускане поправка на очевидна фактическа грешка. Същата е неоснователна, тъй като съдът обосновано е констатирал, че изразът жалбата е "неоснователна", употребен в мотивите на съдебния акт, очевидно не съответства на съдържанието на диспозитива, с който административният акт се отменя като незаконосъобразен. По жалбата срещу определението по чл. 248 от ГПК. Касационният състав я счита за неоснователна. Правилно е приложен чл. 143, ал. 1 от АПК с оглед изхода на делото, като е уважено искането на "В. Х." ООД за присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство в общ размер на 2075 лева, от които 50 лева внесена държавна такса, 825 лева за експертизи и 1200 лева за адвокатски хонорар. Обосновано е прието, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно при сложността на спора от фактическа и правна страна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,