Решение № 8388 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 600/2014 г.

Решение № 8388 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 600/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Общински съвет Велико Търново срещу решение № 6651 от 04.11.2013 г. по адм. д. № 9625/2012 г. на Административен съд- София -град, с което е отменено решение № 212/18.07.2012 г. по преписка № 183/2011 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е установено по отношение на Стефан Иванов Токмакчиев, че при процедурата за изготвяне на предложения за съдебни заседатели за Районен съд - гр. В. Търново, Общински съвет Велико Търново не е извършил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр на основа признак "възраст" и е оставена без уважение жалбата на Стефан Иванов Токмакчиев, с вх. № 44-00-2101/06.062011 г. в тази й част, като е върната преписката за ново разглеждане от друг състав на Комисията за защита от дискриминация за произнасяне по отношение на защитения признак "възраст". Излагат се касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Ответникът е представил писмен отговор. Процесуалният представител на Комисията за защита от дискриминация изразява становище, че следва да се отмени решението на административния съд в оспорената част и да се отхвърли жалбата срещу решението на комисията. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В съответствие с чл. 67, ал. 1 от ЗСВ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 1/2011 г.), съдебен заседател е дееспособен български гражданин, който е навършил 21 години, но не е навършил 70 години към момента на определянето му за съдебен заседател, ползва се с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. В съответствие с чл. 68, ал. 2, т. 1 от ЗСВ (в приложимата редакция преди изменението с ДВ бр. 1/2011 г.), съдебните заседатели се определят за районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд. За да отмени оспорения акт и изпрати /върне/ преписката на комисията, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя в решението на ОбС Велико Търново изрично се съдържат мотиви за включването му в списъка на допълнителните предложения обосновани с неговата възраст, а именно 69 г. и 5 месеца. Общинският съвет в този случай притежава оперативна самостоятелност при преценката дали да гласува за определен кандидат или не, но при извършването на тази преценка не трябва да се поставя едно лице в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица по някой от признаците посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая точно това е направено от общинския съвет с решение № 1118 по Протокол № 77/04.11.2010 г., тъй като жалбоподателят заради възрастта си е включен в списъка на допълнителните предложения, а не в основния списък за съдебни заседатели, с което пряко са засегнати негови права и интереси. Съдебните заседатели за районните съдилища се определят от Общото събрание на съответния окръжен съд, но по предложение на съответния общински съвет. Съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства кога са били определени съдебните заседатели за Районен съд Велико Търново, но в съответствие с чл. 8 от Наредбата (отм.), общите събрания се провеждат най-късно до 30 ноември на последната година от мандата на съдебните заседатели. Жалбоподателят пред комисията и пред съда е твърдял, че е по-неблагоприятно третиран от Стефан Стоянов, който фигурира в списъка на предложените съдебни заседатели. Към този момент 30.11.2010 г., както и към датата на вземане на решението от ОбС Велико Търново, Стефан Токмакчиев е бил на 69 години и 5 месеца, а Стефан Николов Стоянов, - на 55 години и 9 месеца. В списъка на допълнителното предложение заедно с жалбоподателя са включени и други две лица съответно на на 71 години и 4 месеца към 30.11.2010 г. и на 78 години и два месеца. Прието е, че сравнимите, сходни обстоятелства в случая са, че и жалбоподателят и кандидатите включени в основния списък с предложения за съдебни заседатели, между които и Стефан Николов Стоянов са попадали в посочения в ЗСВ възрастов интервал от 21 до 70 години, като останалите двама кандидата включени в допълнителното предложение са били над тази възраст. Независимо, че другите двама кандидата включени в допълнителното предложение са близки по възраст до жалбоподателя, те не са в сходно положение с него, тъй като са над максималната възраст посочена в закона. Жалбоподателят е отговарял на изискването за възраст, така както са отговаряли и останалите кандидати за съдебни заседатели включени в основния списък. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 от 8.01.2008 г. за съдебните заседатели, действаща към момента на приемането на общинския съвет, председателите на окръжните и апелативните съдилища и председателят на военно-апелативния съд съобщават до 30 септември на последната година от мандата на съдебните заседатели определения брой съдебни заседатели, които трябва да бъдат посочени от общинските съвети и от командирите на военните поделения. Член 4, ал. 2 от същата наредба предвижда, че общинските съвети и командирите на военните поделения могат да направят допълнително предложения за лица, чийто брой не надхвърля с 10 на сто определения им брой. Доводите на касационният жалбоподател са следните: Общински съвет Велико Търново е трябвало да предложи на Окръжен съд Велико Търново 30 кандидати за съдебни заседатели. В деловодството на Общински съвет В. Търново са постъпили 33 бр. кандидатури за съдебни заседатели окомплектовани с необходимите документи. Видно от решение № 1118 по протокол № 77 от 04.11.2010 г. на Общински съвет Велико Търново, всички кандидати, които са подали документи са предложени на Окръжен съд, като е спазено правилото на чл. 4 от Наредба № 2 за определения брой съдебни заседатели. Трима от кандидатите са предложени като допълнителни, сред които и Стефан Токмакчиев. На проведеното заседание на 04.11.2011 г. общинският съветник Стефан Стоянов, който е бил чл. на Комисията при изготвяне на предложения за съдебни заседатели, е изразил мотивите на комисията при изготвяне на списъка с кандидатите за съдебни заседатели. От изказването му е видно, че Комисията се е съобразила с разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 2, кандидатите за съдебни заседатели да отговарят на изискванията по чл. 67 от Закона за съдебната власт, едно от които е кандидатите да не са навършили 70 години. Други изказвания, както и възражения не са направени по време на заседанието на общинския съвет. Тези доводи са неоснователни. Видно от мотивите на решение № 1118 по протокол № 77 от 04.11.2010 г. Общинският съвет е предложил 30 кандидати за съдебни заседатели за РС Велико Търново, с допълнително предложение за 3 лица, съгласно приложен списък, неразделна част от решението. В списъка са посочени 30 основни кандидати, последен от които Стефан Николов Стоянов, а в допълнителното предложение за съдебни заседатели са предложени три лица Ненчо Минчев Бонев, Петър Стоянов Антонов и Стефан Иванов Токмакчиев /жалбоподател пред КЗД/. Не е ясно въз основа на какви критерии е определен последния от 30-те кандидата от основното предложение. Няма данни това да е по датата на постъпване на предложението или друг критерий, които не се основава на признаците по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, а съгласно мотивите в предложението с оглед възрастта на Стефан Токмакчиев, той не е включен в основния списък, а в допълнителния списък. Данните са, че 30-я кандидат по основния списък общинският съветник Стефан Стоянов е бил на 55 г., а Стефан Токмакчиев на 69 г. и 5 месеца. Както е посочил съдът, в предложението за приемане на решението на ОбС Велико Търново изрично се съдържат мотиви за включването Стефан Токмакчиев в списъка на допълнителните предложения, обосновани с неговата възраст, а именно 69 г. и 5 месеца. Следователно кандидатите, които са отговаряли на изискването да не са навършили 70 години към момента на определянето им за съдебен заседател, са били 31 и с оглед критерия възраст Стефан Токмакчиев не е включен в списъка на основните предложения, а в допълнителните предложения. Дори да се приеме, че причината жалбоподателят да е включен в допълнителния е списък е това, че 30-те кандидата по основния списък, колкото бройки са били определени, са на по- малка възраст от неговата, то причината за включването му в допълнителния списък отново е неговата възраст. Правилно е прието от съда, че включването на кандидатите пред пред комисията в основния списък за определения брой кандидати - 30 и включването на жалбоподателя в допълнителното предложение е различно третиране, което не е взето предвид от комисията. Включването в основния списък на предложенията дава предимство при обсъждането на представените кандидатури от общите събрания на съдиите. Правилно административния съд е изпратил преписката на комисията за ново разглеждане. КЗД не е изложила съображения дали са налице сравними сходни обстоятелства относно жалбоподателя пред комисията и последният включен кандидат в основния списък- Стефан Стоянов, или всички кандидати по основния списък. Обстоятелството, че жалбоподателят пред комисията е бил близо до навършване на 70 годишна възраст, поставя ли го в сходно положение с последния предложен кандидат в основния списък, който е на 55 г. Към момента на приемане на решението на общинския съвет на Стефан Токмакчиев са оставали седем месеца до навършване на 70 г., но законът е изисквал кандидатът за съдебен заседател да не е навършил 70 години към момента на определянето му за съдебен заседател. Няма данни дали жалбоподателят пред комисията е бил по-възрастен от всички включени кандидати в основния списък. Не е извършена преценка дали включването на жалбоподателя пред комисията в допълнителния списък, с оглед възрастта му, е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност и с по- ефективното упражняване на работата на съдебен заседател, дали това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото. При тази преценка следва да се има предвид последващото изменение на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ, ДВ бр. 1/2011 г. предвиждащо, че кандидатът за съдебен заседател не следва да е навършил 65 години към момента на определянето му за съдебен заседател. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение