Решение № 803 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2009 г.

Решение № 803 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 8.07.2009 г. по адм. д. № 133 от 2009 г. Пернишкият административен съд е отменил решение № 5004023786 от 9.05.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Перник и потвърденото с него разпореждане по същия номер от 29.01.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което на Цветан Любомиров Деянов от с. Мещица е отказано правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Против това решение на окръжния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Първото оплакването, в което се поддържа, че Цветан Любомиров Деянов (ответник в това производство) не бил надлежно представляван пред административния съд след връщане на делото от касационната инстанция е неоснователно. Съгласно представеното пълномощно повереникът Румен Кирилов има право да се явява до окончателното свършване на делото. Това означава, че ако делото, решението по което е отменено от Върховния административен съд, е върнато за ново разглеждане на административния съд, повереникът, упълномощен при първото разглеждане на делото, може да се явява по силата на даденото му пълномощно и правилно е бил приет, защото пълномощното му е дадено до окончателното свършване на делото в същия съд. Упълномощеният повереник в една инстанция да представлява страната до окончателното свършване на делото в същата инстанция може да представлява страната и след връщане на делото от касационната инстанция. Освен това РУ "Социално осигуряване", което е подало касационната жалба, не може да се позовава пред касационната инстанция за нарушения на чужди права. Касаторът няма правен интерес да иска отмяна на решението заради нарушения на процесуални права на други страни в процеса. Второто оплакване в смисъл, че административният съд е следвало да остави без внимание представените разплащателни ведомости за установяване на осигурителния стаж за 1980 г. поради това, че не са били представени при издаването на обжалваното разпореждане на пенсионния орган е също неоснователно. Съгласно чл. 118 КСО решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ могат да бъдат обжалвани пред надлежния окръжен съд като събирането и преценяването на доказателствата се извършва от последния съгласно Административно процесуалния кодекс. А по силата на чл. 171 АПК пред административния съд могат да се посочват и представят нови доказателства извън тези, които са били налице при издаване на разпореждането на ръководителя "Пенсионно осигуряване". Следователно, когато се представят нови доказателства и няма пречки за недопускането им административният съд не може да ги остави без внимание само за това, че не са били при издаване на обжалваното разпореждане. Напротив, той е длъжен да ги обсъди и има предвид при решаване на въпроса, отнесен пред него с подадената жалба. В дадения случай, видно от обжалваното решение, такива доказателства са били представени за установяване на осигурителния стаж за 1980 г. С това се е искало признаване незаконосъобразността на обжалваното разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" относно изискванията на закона, при които се придобива право на пенсия. Като се е позовал на представените доказателства административния съд не е допуснал никакво нарушение. Третото оплакване за нарушение на закона е частично основателно. Административният съд след като е преценил издадените удостоверения обр. № 30 и заключението на съдебно-икономическата експертиза, съгласно които Цветан Любомиров Деянов се е занимавал с отглеждането на животни в селското стопанство е приел, че положеният от същия труд като животновъд от 1964 г. до 1988 г. следва да бъде зачетен от втора категория на основание т. 66и от ПКТП (отм.) с изключение на 5 месеца от 1981 г., 1 месец от 1982 г. и 2 месеца от 1983 г., които не могат да бъди признати за втора категория труд, тъй като лицето не е работило като животновъд в селското стопанство. Това становище на административния съд е частично правилно. Преценката на съда, която почива на представените по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване е формулирано по отношение на 1981 г. и 1982 г., 11 месеца от 1983 г., 1 месец от 1984 г. и 5 месеца от 1985 г., през които лицето е било полевъд и строител, поради което това време не се обхваща от т. 66и от ПКТП (отм.) и не следва да се категоризира от втора категория труд. Тези обстоятелства се потвърждават в заключението на вещото лице, както правилно е посочено в касационната жалба. И при това положение не са налице отменителни основания понеже и без този осигурителен стаж лицето има право на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. В касационната жалба е направено оплакване по отношение на разноски в размер на 250 лв., които РУ "Социално осигуряване" неправилно е осъдено да заплати на Цветан Любомиров Деянов понеже тази сума като възнаграждение на вещото лице за основното заключение е платена от РУ "Социално осигуряване", а не от Цветан Любомиров Деянов. Това оплакване, макар и основателно не следва да се разглежда в касационното производството, защото в тази част касационната жалба представлява в същност искане за изменение на решението в частта за разноските, поради което делото следва да се върне на административния съд, който да я разгледа като молба по чл. 248, ал. 1 ГПК Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. След произнасяне на съда по искането за изменение на решението в частта за разноските, определението по чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Следователно, не може да се подава касационна жалба срещу решението на съда в частта му, засягаща съдебните разноски, тъй като за страната съществува процесуалната възможност, предвидена в чл. 248 ГПК. Съдът, който е постановил съдебният акт, може по искане на страната да измени постановеното решение в частта за разноските. По изложените съображения, Върховният административен съд,