Решение № 1179 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12056/2017 г.

Решение № 1179 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12056/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. Б. против Решение № 1455/02.08.2017 г., постановено по административно дело № 2240/2016 г. по описа на Административен съд - Б., в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р - 02000216000326 - 091 - 001/27.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 258/26.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б.. Сочат се отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, неправилно е приложил материалния закон и в резултат е формирал неверни правни изводи. По развити в касационната жалба съображения се иска отмяна на решението в оспорената част, след което да се постанови друго, с което да се потвърдят изцяло установените с ревизионния акт данъчни задължения, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Подадена е касационна жалба и от "Стоянов" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., бул. "Я. К." .№..., представлявано от управителя С. Д. С., чрез пълномощник - адвокат С. М. против съдебното решение, в частта, с която е потвърден ревизионния акт. Развити са доводи за необоснованост на съдебното решение, нарушения на приложимия материален закон и допуснато от съда нарушение, изразяващо се в несъобразяване на всички събрани по делото доказателства и обосноваване на мотиви, несъответни на установената фактическа обстановка. Твърди се, че от страна на дружеството са изпълнени и двете изисквания, предвидени в чл. 45 ППЗДДС, за да се докаже, че стоката по процесните доставки са транспортирани от територията на страната до територията на друга страна членка, съответно изводите на съда в обратния смисъл били неправилни. Иска се отмяна на решението в оспорената част, и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт. Касационната жалба на "Стоянов" ООД се поддържа от адвокат М., който моли да бъде уважена по развитите в нея съображения. Претендира пълния размер на сторените пред първата инстанция разноски, с оглед изхода на делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, тъй като счита, че оспореното решение е правилно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби се явяват неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Б. е ревизионен акт, с който допълнително са определени задължения за ДДС в общ размер на 184 407,55 лева и лихви за забава в размер на 72 049,83 лева, за данъчни периоди: м. 10 и м. 12.2011 г; м. 03, м. 04. и м. 11.2012 г.; м. 02, м. 04., м. 06., м. 07. и м. 09.2013 г., произтичащи от непризнати вътреобщностни доставки на стоки /дъвки, вафли и шоколадови изделия/ по фактури, издадени към гръцки търговци - ZOUTSOS X. AND CO LTD, с EL800340948 и G. M. S., с EL156469261. Приходните органи са достигнали до извода, че представените от ревизираното дружество документи - CMR, потвърждения за получаване на стоките и банкови извлечения, не удостоверяват реално извършени вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 53 ЗДДС. Основните аргументи в подкрепа на този извод са, че в представените CMR не бил посочен точния адрес на получаване и разтоварване на стоките, като за разтоварен пункт било посочено само "Солун, Гърция"; писмените потвърждения не съдържали всички изискуеми реквизити съгласно чл. 45 ППЗДДС; сочените за превозвачи на стоките дружества - "Б. К. 5" ЕООД, "Притекс М" ЕООД и "Форца - комерс" ЕООД, отричат да са извършили международен транспорт до Гърция; според информацията, предоставена от Агенция "Митници", на датите, посочени в CMR, не са регистрирани преминавания през ГКПП на границата с Р. Гърция на въпросните МПС. В изпълнение на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е извършил задълбочена преценка за законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт на всички основания, посочени в закона. Преценил е, че актът е издаден от компетентни органи, в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Относно преценката за материална законосъобразност на ревизионния акт, съдебният състав подробно е описал събраните по делото доказателства, анализирал е какви факти се установяват или не въз основа на тези доказателства, след което е приложил относимите правни разпоредби досежно отделните доставки. Възприетите в решението правни изводи са логични, мотивирани и обосновани, поради което се споделят от настоящата инстанция. Респективно неоснователни са твърденията, поддържани и в двете касационни жалби относно неправилна преценка на представените доказателства и относимите за спора факти, до формиране у съда на вътрешно убеждение, различаващо се от обективната действителност. След като не е било спорно обстоятелството, че транспортът на стоките по вътреобщностните доставки е бил за сметка на получателя, то правилно съдът е очертал приложимите за случая разпоредби на чл. 53 ЗДДС, във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Тези норми изискват доказването на изпращането или получаването на стоките от получателя да става или с транспортен документ или с писмено потвърждение от получателя, което следва да съдържа определените в закона реквизити. Тъй като писмените потвърждения не са съдържали реквизитите, регламентирани в чл. 45 ППЗДДС, в приложимата за случая редакция, съдът е акцентирал на представените международни товарителници, като след съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства е анализирал подробно какво се установява, респективно не се, посредством тях. По отношение на доставките, извършени към ZOUTSOS X. AND CO LTD, както и към G. M. S. по фактура № 1000000722/06.07.2013 г., съдът е достигнал до правилния извод, че представените документи са достоверни и удостоверяват реално осъществени вътреобщностни доставки на стоки. Не е било спорно, че както доставчикът, така и лицата - получатели са регистрирани за целите на ДДС в съответната държава - членка, както и, че издадените фактури са редовни. Спорът е бил съсредоточен до преценка на представените писмени потвърждения и транспортни документи. Съдът не е кредитирал писмените потвърждения, тъй като същите не са съдържали всички законоустановени реквизити, определени в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, а именно не са посочени точната дата /а само месеца и годината/ на получаване на стоките, мястото на получаване, вида, марката и регистрационния номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, както и името на лицето, предало стоките. Представените транспортни документи - CMR, обаче са преценени от съда като редовни документи от външна страна и съдържащи всички реквизити. Тези документи са подписани от представител на изпращача, от превозвача и от получателя на стоките, посочено е мястото на натоварване и разтоварване на стоките, вида и тяхното количество, надлежно са попълнени и останалите реквизити на CMR. В този смисъл е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно която товарителницата удостоверява условията на договора и получаване на стоката от превозвача, до доказване на противното, като нередовността на този вид документ съгласно чл. 4 от същата конвенция, не засяга съществуването или действието на договора за превоз. В конкретния случай, дори не е констатирана нередовност в представените транспортни документи. Израз на прекален формализъм от страна на приходните органи е отричане редовността на представените транспортни документи, тъй като в тях не било посочено точното място на получаване на стоките. Във всички документи е отразено като място на получаване - Солун, Гърция, което е достатъчно конкретно и напълно достатъчно. На следващо място съдът е приел, че доколкото положените подписи в CMR, не се доказва да са неавтентични и тяхното полагане се потвърждава от съответните лица, разпитани като свидетели по делото, следва тези документи да се ценят като истински документи, със последиците от това. Наличието на редовен транспортен документ, доказва факта на натоварването на стоките и напускането им на страната, поради което изискването за доказване на ВОД е изпълнено. Установено е по делото, че доставчикът е разполагал със стоките, получателят по доставката е регистрирано за целите на ДДС лице, стоката е била предадена на получателя, който се явява и нейн превозвач. Представени са всички необходими документи, които установяват фактическото напускане на стоките от територията на България, не се сочат и обстоятелства за наличие на данъчна измама, поради което правилен е изводът на съда за осъществени вътреобщностни доставки на стоки към посочените по-горе лица, респективно за материална незаконосъобразност на ревизионния акт в тази част, което е наложило неговата отмяна. Относно установените с ревизионния акт задължения по декларирани от ревизираното лице ВОД към G. M. S., по фактури № 1000000715/08.11.2012 г., № 1000000719/27.02.2012 г., № 1000000720/25.04.2013 г., № 1000000721/07.06.2013 г. и № 1000000723/14.09.2013 г., Административен съд - Б. е възприел изводите на приходните органи, като е отрекъл наличието на вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на закона. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи, до които е достигнал първостепенния съд, тъй като са логични, обосновани и мотивирани. Представените писмени потвърждения не са били ценени поради отсъствие в тях на всички изискуеми се по закон реквизити. Транспортните документи също правилно не са били кредитирани от съда. Тяхната достоверност е опровергана посредством установените по делото обстоятелства, свързани с превоза на стоките. В представените CMR е отразено, че транспортът на стоките е осъществен от трети лица - "Б. К. 5" ЕООД и "Притекс М" ЕООД, на които приходните органи са извършили проверки и от които са изискани обяснения и документи. Представители и на двете дружества изрично са заявили, че не са извършвали превоз на стоки на посочените в товарителниците дати и дестинации. От страна на първото дружество е заявено, че със съответното превозно средство е не е извършван международен транспорт, а само вътрешен такъв. От страна на "Притекс М" ЕООД са представени документи /пътен лист, товарителница, тахошайба и фактура/, от които се установява, че на посочената дата превозното средство е пътувало с дестинация Л. - с. К. - С. и С. - П. - Л.. След като по делото не са били ангажирани редовни писмени потвърждения, а транспортните документи се явяват с недостоверно съдържание, правилно съдът е приел, че ревизираното лице не разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до друга държава - членка, поради което законосъобразно за посочените доставки са установени задължения по ЗДДС, респективно ревизионния акт в тази част е потвърден. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в двете касационни жалби, както и, че е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което изчислено съгласно чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 3 604,49 лева. В полза на "Стоянов" ООД не следва да се присъждат разноски за настоящото съдебно производство, тъй като не са представени доказателства за сторени такива. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,