Решение № 7327 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2104/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Варна срещу решение 9/02.01.2024 г. постановено по адм.д.2326 по описа на Административен съд гр. Варна за 2023 г., с което е отменено решение рег. 32-584157/09.10.2023 г. издадено от касатора, за постановен отказ за допускане за свободно обръщение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество лек автомобил, като собственикът е задължен да го изведе извън територията на ЕС, не по късно от изтичане на шест месеца от датата на разрешения внос. Според касаторът решението е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба се възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че при издаването на административния акт е допуснато нарушение на материалния закон. Неправилно е прието, че разпоредбите на регламента, на който се основава издаването на административния акт, са неприложими за употребявано лично имущество, като вносът следва да бъде осъществен при условията на Регламент /ЕО/ 1186/2009 г., съгласно чл.181 от ЗМ. В хода на административното производство е установено, че последното влизане на територията на РБ на А. М. М. и процесния автомобил е било на 20.07.2023 г. през ГКПП Русе, Дунав мост. А. М. в качеството му на заявител на разрешение за внос с освобождаване от вносни мита, не е гражданин на ЕС и стоката лек автомобил Волво, ХС60, с рег. [рег. номер] на Руската Федерация, се класира в позиция 8703 и попада в списъка със забранени за внос в ЕС стоки, изнесени от Руската федерация. По тази причина автомобилът, макар и лична собственост не може да бъде внесен на територията на Съюза. Стоката лек автомобил Волво ХС60, рег.[рег. номер] категорично попада под забрана за внос в Съюза, пряко или непряко на стоки от приложение ХХІ от Регламент /ЕС/833/2014 г. , ако те са с произход от Русия или са изнесени от Русия, като тази забрана се отнася както за допускане за свободно обръщение с освобождаване от вносни мита, така и за допускане за свободно обръщение със заплащане на мита. В конкретния случай е неприложима дерогацията предвидена в чл.3и; §3а Регламент ЕС 833/2014 г. Моли, решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на договореното възнаграждение. Ответникът А. М. М. чрез адв. Савов, в приложен отговор по касационната жалба я оспорва. Намира, че е неоснователна и моли да бъде оставено в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Забраната за внос не обхваща процесния автомобил, който е лична собственост, за лично ползване на ответника. Автомобилът не е стока, от която санкционираната държава ще получи приход. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законовоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е било решение рег. 32-584157 от 09.10.2023 г. издадено от Директор на ТД Митница Варна, с което е отказано допускане за свободно обръщение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество автомобил марка Волво, ХС60, с рег.[рег. номер] в Руската федерация по искане вх.32-523165/21.08.2023 г., като е задължен А. М. - собственик на лекия автомобил да го изведе извън митническата територия на ЕС не по-късно от изтичане на шест месеца от датата на разрешения временен внос на основание чл.19, ал.1 и чл.19б от ЗМ във връзка с чл.3 и, §1 от Регламент /ЕС/833/2014 г. и чл.59 АПК. А. М. премества пребиваването си от Русия в България и в тази връзка на 21.08.2023 г. подава молба за допускане на внос на личния му автомобил. Приложени са съответните документи установяващи правата му на собственост и доказателства за статута му на постоянно пребиваващ на територията на РБ. С писмо вх.32-542477/01.09.2023 г. на основание чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. лицето е уведомено, че ще му бъде издаден акт с неблагоприятно съдържание, тъй като автомобилът му попада в позиция 8703 от приложение ХХІ към Регламент /ЕС/ 833/2014 г. и чл.3и от същия. Предоставена му е възможност да изрази становище в 30 дневен срок и са изискани допълнително доказателства. Пред митническата администрация е постъпил отговор с вх.32-572342/29.09.2023 г. Съображенията на лицето изложени в това писмо не са възприети и е издадено процесното решение. При извършената проверка на административния акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена разпоредбата на и не се констатират допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Въпреки това, крайният извод на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на атакуваното решение, тай като при издаването му е нарушен материалният закон. Административният орган след като е установил, че заявителят е гражданин на Руската Федерация е приел, че стоката лек автомобил Волво ХС60, с рег. [рег. номер] на Руската Федерация и се класира в позиция 8703, е направил извод, че попада в списъка със забранени за внос стоки на ЕС. Според мотивите на съдебното решение забраната се отнася до стоки, закупуването, вносът или трансферът на които има стопанско значение т.е. стоки, от реализацията на които държавата би получила средства. Целта на мерките е да ограничат възможностите за приходи на държавата. Тези норми не могат да бъдат приложени към личното имущество на руски граждани. Това имущество поради личният си характер не представлява стока, от която Руската Федерация ще получи приход. При издаването на административният акт, компетентният административен орган е следвало да прецени относимите разпоредби на Регламент ЕО 1186/2009 г. , съгласно чл.181 ЗМ. Приравняването на личното имущество към стоките по чл.3и Регламент ЕС 833/2014 г. е неправилно. Крайният извод на съда е, че възражението на А. М., че не са налице основания за отказ и издаденият административен акт е незаконосъобразен. Решението е правилно постановено. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящият състав. Неоснователно е твърдението на касатора, че по отношение на лицето не може да бъде приложено изключението по чл.3и от Регламент/ЕС/ 833/2014 г. В мотивите на решението е посочено друго основание за отмяна на административния акт-липса на мотиви относно това как конкретния внос би имал стопанско значение за Русия. Обосновано съдът е приел, че забраната за внос се отнася до стоки от чиято реализация руската държава би получила средства. В мотивите на административния акт е съобразено само обстоятелството, че А. М. е руски гражданин и е внесъл лек автомобил, който попада в забраната на регламент /ЕС/ 833/2014 г. Административният орган формално се е позовал единствено на указанията на европейката комисия относно третирането на този вид внос. Вярно е, че спазването на въведените с регламента ограничения е вменено като задължение на митническата администрация, но освен това при издаването на административните актове следва се да държи сметка за целите и мотивите, въз основа на които се прилагат или не определени мерки. Митническият орган изобщо не е обосновал защо приема, че с осъществения внос е реализирана хипотезата на чл.3а от Регламент 833/2014 г. Нормата забранява закупуването, вносът или трансферът в Съюза, пряко или непряко на стоки които носят значителни приходи на Русия и по този начин обезпечават действията й, дестабилизиращи положението в Украйна . Вносът на автомобил лична собственост на лице за което няма данни, по какъвто и да било начин да е свързано с управлението на руската федерация и по никакъв начин не носи значителни приходи на руската държава, а още по малко обезпечава действията на държавата по отношение на Украйна не може да бъде ограничаван. Постановеният отказ нарушава и правото на собственост на лицето гарантирано с чл.1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Вярно е, че конвенцията предвижда възможност за въвеждане на ограничения в правото на собственост, които са в обществен интерес, но само по изключение и в определени случаи, които са конкретно изброени. След като се касае за изключение, то следва да бъде мотивирано и да бъде ясно защо конкретния случай попада в предвидените ограничителни мерки или санкции. Такива мотиви не са посочени в отменения административен акт. От съдържанието на Регламент /ЕС/ 833/2014 г. е видно, че цели налагането на ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна . За времето, в което този регламент действа са приети множество негови изменения и допълнения, чиято цел е насочена към препятстване на действия, които позволяват подпомагане на режима в Русия. Във връзка с тези цели липсва обосновка на издадения административен акт. Правилно решаващият състав на АС гр. Варна е приел, че необосновано по отношение на А. М. са приложени ограничителните мерки и му е отказан внос на употребявано лично имущество лек автомобил Волво ХС60, рег.[рег. номер] на Руската федерация. Направените изводи от съда са в съответствие и с т.90 и т.100 от решение по дело Т-471/2022 г. на СЕС, съгласно които при налагане на ограничения следва да бъде извършена преценка по отношение на конкретното лице и в конкретния момент дали попада в съответната забрана. Такава преценка в издаденото решение не е извършена. Въз основа на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от обжалването, направеното от ответника искане за присъждане на разноски е основателно. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар, за който са представени доказателства че е договорен в размер на 1000 лв. и е заплатен. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е договорено в минимален размер съгласно чл.8, ал.3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение