Решение № 8954 от 30.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Oбразувано e по касационна жалба, подадена от А. Георгиева от гр. София,[жк], [жилищен адрес] вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], чрез процесуален представител адв. Е. Фичерова, срещу Решение на Административен съд София-град 6182/09.11.2020 г., постановено по адм. дело 3259 по описа на съда за 2019 г. С обжалваното Решение, на основание чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлена исковата претенция на Георгиева срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството за изплащане на допълнително материално стимулиране (ДМС) за периода 01.01.2018 г. 30.03.2018 г. в размер на 4 000. 00 лв. (четири хиляди), ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение. Наведените касационни основания са по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), чрез процесуален представител ст. юрк. П. Пенев, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в писмен отговор, постъпил на 04.01.2021 г. Иска потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която подлежащото на обжалване съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от посочените в нея. Административен съд София-град е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане, вследствие на незаконосъобразното бездействие на МРРБ, на обезщетение на А. Георгиева, представляващо ДМС за периода 01.01.2018 г. 30.03.2018 г., в размер на 4 000. 00 (четири хиляди) лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съдът е установил от фактическа страна, че съгласно Заповед РД-02-16-19/23.01.2017 г. на главния секретар на МРРБ, А. Георгиева е назначена по служебно правоотношение, по заместване на държавен служител (С. Касабова), който отсъства от работа, на длъжност главен експерт в сектор Финансов контрол, отдел Финансово управление и контрол, главна дирекция Градско и регионално развитие при МРРБ, считано от 23.01.2017 г. до завръщане на титуляра. Със заповед РД-02-16-673/22.08.2017 г. на главния секретар на МРРБ и след изразено писмено съгласие на Георгиева, считано от 22.08.2017 г., тя е преназначена на длъжност главен експерт в сектор Финансов контрол, отдел Финансово управление и контрол на главна дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие по заместване на отсъстващия държавен служител С. Касабова - титуляр. Със Заповед РД-02-36-930/29.08.2017 г. на главния директор на главна дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие, на ищцата е наредено да подпомага дейността на отдел Финансово управление и контрол, сектор Счетоводна отчетност, разплащания и лоши вземания, като извършва функции съгласно цитираната заповед, считано от 22.08.2017 г. На 22.03.2018 г. Георгиева е подала заявление с 91-К-117/22.03.2018 г. за прекратяване на служебното й правоотношение, с едномесечно предизвестие на основание чл. 105, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител. Служебното правоотношение е прекратено със заповед РД-02-16-268/12.04.2018 г. на главния секретар на МРРБ, считано от 22.04.2018 г. По делото е приложена Методология за определяне на допълнителни възнаграждения на служителите (ДМС) в Главна дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие, съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (л. 10 от адм. дело 3259/19 по описа на Административен съд София-град). Съгласно т. 2 и т. 3 от нея допълнително възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща четири пъти годишно през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари за предходната година, а преценката за разпределяне на ДМС е спрямо постигнатите резултати на дирекцията за изпълнение на минимално заложените цели, извънредните резултати, общата политика за ДМС на МРРБ в рамките на съответното тримесечие. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че ищцата претендира установяване на незаконосъобразно бездействие на МРРБ и че основните въпроси, които подлежат на изследване в производството пред него с оглед реализирането на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, са има ли доказана вреда от това бездействие, ако незаконосъобразността му бъде установена, налице ли е причинна връзка между бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Приел е, че главна дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие при МРРБ определя размера на ДМС чрез прилагане на цитираната методология. Приел е също, че в документа е разписан целият процес по оценяване на служителите, отразяване на оценките и определяне на ДМС. За периода 01.01.2018 г. 30.03.2018 г. Георгиева е получила оценка за работата си "4", видно от Доклад за размер на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в отдел Финансово управление и контрол на главна дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие и Оценка за изпълнението на А. Георгиева (л. 34 до 36 на адм. дело 3259/19 по описа на Административен съд София-град) Отчитайки посоченото в т. 2, 3 и 18 от методологията, съдът е направил извод, че оценката има значение за определянето на средства за допълнително материално стимулиране за постигнати резултати на служителя, съответно е заключил, че правилно не е изплатено допълнително възнаграждение за постигнати резултати на Георгиева. Приел е, че не намира за незаконосъобразно действие, респ. бездействие, от страна на работодателя на ищцата, неизплащането на ДМС, съответно неоснователна се явявала и претенцията на Георгиева за дължимо такова. Не били налице нито един от трите елемента за реализиране на отговорността на административен орган по ЗОДОВ. Така постановеното решение е недопустимо. Неправилна е квалификацията на иска, направена от административния съд, а именно иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От съдържанието на исковата молба, не може да се направи обоснован извод, че предявената искова претенция е с правно основание чл.1ЗОДОВ, както е приел Административен съд София-град. Напротив, от съдържанието й (л. 5 на адм. дело 3259/19 по описа на Административен съд София-град) става ясно, че ищцата не претендира обезщетяване на вреда, а иска заплащане на ДМС, което смята, че й се дължи по силата на съществувалото към периода 01.01.2018 г. 30.03.2018 г. служебно правоотношение. Никъде в производството пред административния съд, ищцата не е зявила искане за присъждане на обезщетение за причинена вреда от бездействие на длъжностно лице на ответника. Както в исковата молба, с която е поставено началото на съдебното производство, така и в писмените бележки, представени в края на производството, ищцата иска едно и също - осъждане на ответника за заплащане ан ДМС за тримесечието, предхождащо прекратяване на служебното й правоотношение. Едва в касационната жалба, Георгиева говори за "незаконосъобразна заповед" вследствие на която е претърпяла "щета - не и е изплатено полагащите й се ДМС." В случай, че съдът е имал колебания относно характера на исковата претенция, е следвало да остави без движение исковата молба и да даде подходящ срок на ищцата за уточняването й - дали се претендира изплащане на сума, която се дължи по силата на съществувалото служебно правоотношение, или се претендира обезщетение за причинена вреда, и в при втората хипотеза е необходимо да се изиска уточнение от какъв акт, действие или бездействие на ответника е причинена тази вреда. Вместо да процедира по този начин, съдът е разгледал непредявен иск, в резултат на което е постановил недопустимо решение. По тези съображения и предвид формулировките претърпяла щета и незаконосъобразна заповед на ответника, които се появят за първи път едва в касационната жалба, Върховният административен съд в състав на трето отделение счита, че обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Новото разглеждане следва да започне с указание от страна на съда за уточняване от Георгиева на исковата й претенция. По искането за разноските, направени в настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд, на който делото се връща за разглеждане след уточнява на исковата молба. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК