Решение № 222 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 395/2008 г.

Решение № 222 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 395/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) Делото е образувано по касационна жалба на "И" А., гр. С. срещу решение на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 302/2007 г. Ответникът по касация, ищец по делото, П. Х. З. моли да бъде оставена без уважение касационната жалба като неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Габровският окръжен съд, като първа инстанция, с решение от 7.05.2007 г. по гр. д. № 152/2005 г. е осъдил "И" А., гр. С. да заплати на Е. "П", гр. С., представляван от П. Х. З., сумата 69 506 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, със законната лихва, считано от 9.09.2005 г. Решението е оставено в сила от Великотърновския апелативен съд с въззивно решение от 26.11.2007 г. по гр. д. № 302/2007 г. В касационната жалба на ответника по иска се излагат съображения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение - основания за отмяната му по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Посочено е, че решението е постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), тъй-като решаващият съд не е преценил изобщо или е преценил неточно и нелогично събрани по делото доказателствата, на които се основават доводите на жалбоподателя относно правнорелевантните обстоятелства, отхвърлил е възражение на дружеството относно количеството умряла риба, удостоверено с констативни протоколи на МЗГ - ИАРА от 14.07. до 19.07.2005 г., без да изложи мотиви. Апелативният съд е ангажирал отговорността на ответника на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, като е приел, че в резултат на ремонтни работи от длъжностни лица на дружеството е прекъсната тръба към цистерна с дизелово гориво, от цистерната е изтекла нафта, която е проникнала в язовира, общинска собственост, ползван от ищеца З. по договор за концесия за седем години от 5.04.2000 г., и нефтеният разлив е причинил умирането на риба. В касационната жалба се сочи като неправилна констатацията на съда за причината за разлива на нефтопродукти в язовира с твърдението, че обилните дъждове по време на инцидента и напълването на цистерната с дъждовна вода са изтласкали остатъци от нефтопродукти, но това твърдението (освен, че не е категорично установено) не може да промени извода за ангажиране отговорността на ответника. Напълването на цистерната с нефтопродукти и изоставянето й без съответния контрол и поддържане, за да се реагира своевременно на възможни течове от съоръжението, също представлява деликт - бездействие на съответни длъжностни лица, причинило вреди. В раздел 2 на касационната жалба се излагат съображения за нарушения на процесуалния закон при преценка на доказателствата относно замърсяването на водата в язовира. Доводите на касатора са необосновани, тъй- като решаващият съд е мотивирал извода си за високи стойности на замърсяване на водата в язовира въз основа на съвкупност от доказателства и е изложил съображения, защо не приема твърденията на жалбоподателя, че пробите, по които е изготвен протокола от 20.07.2005 г. на Регионална лаборатория В. т. към ИАОС, са манипулирани от ищеца. Както предвижда чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), преценката на доказателствата е резултат на вътрешното убеждение на съда, обосновано с правилата на житейския опит и логическото мислене и в случая, въззивният съд е приложил точно процесуалните правила относно доказването. Следва да се има предвид, че отговорността на жалбоподателя се обуславя от причинната връзка между разлива на нафта в язовира и умирането на рибата, а обстоятелството, че в язовира е имало такъв разлив не се оспорва от ответника по иска и е категорично установено от другите доказателства. При това положение, размерът на нефтения разлив няма пряко отношение към причинната връзка и възникване на задължението на ответника за репариране на причинените вреди, а що се касае до извода на съда, че изтеклата в язовира нафта е довела до умиране на риба, този извод е напълно обоснован. Обоснован е изводът на съда относно размера на причинените на ищеца имуществени вреди, представляващи стойността на умрялата риба. Въззивният съд е взел предвид заключението на вещото лице С. Й. за сумата 69 506 лв. и констативните протоколи с № от 1 до 6, съставени от 14 до 19 юли 2005 г.от длъжностни лица на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Г. В съдебно заседание на 5.04.2006 г. пред Габровския окръжен съд, същите длъжностни лица - Д. Б. и Н. Ю., при разпита им като свидетели, са потвърдили констатациите за количеството умряла риба, и съдът правилно е счел за доказан размера на вредите на ищеца. При наличието на тези доказателства, въззивният съд обосновано е приел, че констатацията за размера на щетата - количеството умряла риба, не може да бъде изградена по индиция на основата на косвени доказателствени факти - хипотетично заключение на вещото лице Й. и съставена от ответника, сега жалбоподател, сравнителна таблица за скоростта на броене и необходимото време за измерване на количеството умряла риба по констативните протоколи от юли 2005 г. Не са налице основания за касиране на обжалваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд