Решение № 9593 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15864/2013 г.

Решение № 9593 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15864/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Стидомекс" ЕООД, ЕИК 200231411, гр. София, подадена чрез управителя Огнян Димчев Димов, срещу Решение № 660 от 17.09.2013 г., постановено от Административен съд Велико Търново по адм. дело № 365 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против частта от Ревизионен акт № 071102406/01.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, поправен с РА № П 071102406/22.12.2011 г., в частта му, потвърдена по административен ред с Решение № 109/27.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с която за данъчни периоди от м. 07.2008 г. до м. 08.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 02.2011 г., на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 66 875,01 лв. и са начислени лихви в размер на 14 899,92 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - Велико Търново в писмен отговор от 22.11.2013 г., изготвен от юрк. Русева, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на дружеството срещу частта от Ревизионен акт № 071102406/01.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, поправен с РА № П 071102406/22.12.2011 г., в частта му, потвърдена по административен ред с Решение № 109/27.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с която за данъчни периоди от м. 07.2008 г. до м. 08.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 02.2011 г., на "Стидомекс" ЕООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 66875,01 лв. и са начислени лихви в размер на 14 899,92 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е представените в съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключението на ССЕ. Установил е, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит по следните доставки: По 32 бр. фактури, издадени от "Епа принт" ООД, с предмет опаковки за хранителни стоки и аванси, в размер общо на 6 439,68 лв.; 2. - по 33 бр. фактури, с предмет опаковки за хранителни стоки, издадени от "Полирос - България" ООД, в размер общо на 9 981,94 лева; 3. - по 34 бр. фактури, с предмет алуминиев ламинат, хартия пергамин и авансови плащания, издадени от "Тараимпекс" ООД, в размер общо на 51 502,53 лева. За да отхвърли жалбата на "Стидомекс" ЕООД, е констатирано, че същите представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки от "Епа принт" ООД, "Полирос-България" ООД и "Тараимпекс" ООД и по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Постановено решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че по делото са налице фактури, които сами по себе си доказват наличие на извършена доставка по ЗДДС и имат значение на разписка за предаването на даденото количество и вид стока - опаковки за краве масло, крема сирене, клишета или извършването на услугата по отпечатване. Счита, че за наличието на доставка са ирелевантни изследванията относно наличието на други отделни приемо-предавателни документи /складови или стокови разписки, товарителници и т. н./. Позовава се на решения на СЕС. Оплакванията са неоснователни Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка, (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Само наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Неоснователно е позоваването на касатора на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (решение по съединени дела С-80 и С-142/11), тъй като в главните производства по тези дела реалността на доставките е била установена. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на ДК е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. Не е доказано обаче преките доставчици "Епа принт" ООД, "Полирос-България" ООД и "Тараимпекс" ООД да са доставили стоките, прехвърляйки право на собственост върху тях. Във връзка с тези доставки не са представени, както от доставчиците, така и от получателя договори, приемо- предвателни протоколи или други документи обосноваващи прехвърляне на право на собственост върху процесните стоки. Що се отнася до приложените стокови разписки - 13 бр. от "Тараимпекс" ООД, 3 бр. от "Епа принт" ООД и 2 бр. от "Полирос - България" ООД, същите са оспорени от ответника по касация по реда на чл. 193 ГПК. Съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК вр. с чл. 144 АПК, тежестта за доказване истинността на частните документи, които не носят подпис на оспорващата страна /ДД "ОДОП"/, е върху страната, която се ползва от документа и го е представила - РЛ. В тази връзка е дадена процесуална възможност на жалбоподателя да сочи доказателства по реда на чл. 194 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК дружеството не е ангажирало други доказателства. Допуснатите по искане на РЛ свидетели - управители на "Полирос-България" ООД и "Епа принт" ООД не са призовани, тъй като не са открити на адресите, посочени от жалбоподателя, поради което в с. з. от 4.12.2012 г. съдът е отменил определението, с което са допуснати до разпит свидетелите Д. Николова и Ем. Добрев. Истинността на оспорените документи е останала недоказана. От свидетелските показания на Цв. Кръстева /управител на доставчика "Тараимепкс" ООД, която твърди, че е присъствала на всички разтоварвания на стоките, става ясно, че при предаване на стоките са съставяни приемо-предавателни протоколи, но такива не са представени както от РЛ, така и от доставчика. След като обичайната практика на "Тараимпекс" ООД е да съставя нарочни документи при извършваните от него продажби, и след като такива документи липсват за процесните сделки, то свидетелските показания са в подкрепа на извода, че не са осъществени реално продажбите. Само въз основа на стоковите разписки, чието съдържание е изрично оспорено от ответника, не може да се направи извод за реално предаване на стоките от доставчика на получателя. Относно заключението на счетоводната експертиза е нужно да се отрази, че с правилно счетоводно отчитане и заплащане на стойността по фактурите не се доказва реалност на доставки. Извод за реалност на процесните доставки не може да бъде обоснован и чрез представените с касационната жалба писмени доказателства - разпечатки от електронна поща на "Стидомекс" ЕООД, декларация от управителя на "Полифлекс" ООД, застрохавателна полица, договор за наем и т. н., тъй като въз основа на тях не може да бъде прието, че е налице съгласие за индивидуализиране, съответно и предаване на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Дори и да бъде възприета тезата на касатора, че фактурите, издадени от "Полирос-България" ООД и "Епа принт" ООД не касаят доставки на стоки, а доставки на услуги, то доказателства за реалното им изпълнение също не са налице. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Обратно на твърденията на касатора актуалната практика на СЕС - по дело С-107/13 е в подкрепа на изводите на съда, че липсата на реалност на доставката, по която е извършено авансово плащане е основание да се коригира правото на приспадане. В цитираното решение, при сходни фактически установявани, съдът /СЕС/ е приел, че относимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на ДДС, извършено от получателя на фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка, която в крайна сметка не е извършена, въпреки че данъкът все още се дължи от доставчика и че същият не е възстановил авансово платената сума. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение