Решение № 11926 от 21.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Долината на билките ЕООД, със седалище [населено място], чрез процесуалния представител адв. С. Комбалов, срещу решение 265/11.01.2022 г., постановено по адм. дело 179/2021 г по описа на Административен съд-Сливен. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което атакуваният пред административния съд индивидуален административен акт да бъде отменен ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) в писмено становище, подадено чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт С. Гачев, оспорва касационната жалба и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд-Сливен е образувано по жалбата на Долината на билките ЕООД срещу решение за отказ от изплащане на финансова помощ 20/04/1/0/02864/3/01/04/02/, изх. 01-2600/1087/16.02.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано изцяло изплащането на финансовата помощ, представляващ плащане по договор 20/04/1/0/02864/11.01.2016 г., сключен между горното дружество и ДФЗ, в размер на финансова корекция от 181 370.71 лв. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на акта, като е приобщена и преписката по предходно издаденото от административния орган решение 20/04/1/0/02864/301/04/02-0102600/3982/01.08.2018 г., в последствие отменено с решение 1034028.07.2020 г., постановено по адм. дело 11846/2019 г. от състав на пето отделение на Върховния административен съд, с което преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. По делото са назначени и изслушани съдебно-техническа и комплексна технико-икономическа експертизи. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства първостепенният съд в обобщени мотиви приема за установено от фактическа страна следното: Долината на билките ЕООД е бенефициер по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за 2014 2020 г., като между това дружество и ДФЗ е сключен договор 20/04/1/0/02864/11.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по посочената подмярка. Размерът на определената в договора БФП, която ДФЗ се задължава да предостави на бенефициера, е 181 370.71 лв. и представлява 70 % от одобрените и реално извършени от бенефициера разходи по осъществяване на ободрения проект, включващ инвестиция за закупуването на конкретно определено в приложение 1 към договора специализирано оборудване за етерично маслени култури. Административното производство по издаването на атакувания пред първостепенния съд акт започва с уведомително писмо изх. 02-3600/1682/26.03.2018 г., с което дружеството е уведомено за констатирани нередовности, отстранени от бенефициера в определения от органа за това срок. С уведомително писмо изх. 01-2600/21.05.2018 г. Долината на билките ЕООД е уведомено за откриване на производство по налагане на финансови корекции на основание чл. 73, ал. 3 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (по настоящем Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) във връзка с констатирано при извършени от органа административни проверки преди плащане неспазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 9, ал. 2, т. 7 и т. 8 от договор 20/04/1/0/02864/11.01.2016 г., както и на чл. 49, ал. 1, т. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 9/21.03.2015 г.). В определения за това срок бенефициерът подава възражение, с което оспорва констатациите на административния орган ведно с приложено удостоверение от ТД на НАП Сливен за липса на задължения. С решение 20/04/1/0/02864/301/04/02-0102600/3982/01.08.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на дружеството е отказано изплащането на финансовата помощ в размер на определената финансова корекция от 181 370.71 лв. Посоченият акт е оспорен от бенефициера пред Административен съд Сливен и с решение 10340/28.07.2020 г., постановено по адм. дело 11846/2019 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отменен, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. След връщане на преписката, във връзка с докладна записка изх. 01-2600/3982/02.09.2020 г. до изпълнителния директор на ДФЗ, е издадено атакуваното пред първостепенния съд решение за отказ от изплащане на финансова помощ 20/04/1/0/02864/3/01/04/02, изх. 01-2600/1087/16.02.2021 г., при оспорването на което е постановено обжалваното пред настоящия съдебен състав решение. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд Долината на билките ЕООД не е изпълнило точно и пълно таблица 4.1 от бизнес плана и чл. 16 от договор 20/04/1/0/02864/11.01.2016 г., като не е обработвало земя в размер на 299,7 дка чрез отглеждане върху нея на една или няколко етерично-маслени култури от група I в размер на 137,8 дка и от група II 161,9 дка (определени в чл. 16, т. 1 от договора), не е поддържало минимален стандартен производствен обем на дейността за финансовите 2016-2017 г. и 2017-2018 г. не по-малка от левовата равностойност на 8 000 евро (задължение по чл. 18, т. 2 от договора), не е сключило актуален договор за сертификация с биосертифицираща фирма и през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. няма заявени и обработени култури в сектор етерично-маслени и медицински култури, каквото задължение, според първоинстанционния съд, е поето с подписания договор и бизнес плана към него. При така установеното от фактическа страна Административен съд-Сливен приема, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално правни разпоредби. Според водещия мотив на съда, при констатираното от фактическа страна в административното производство неизпълнение на задълженията на бизнес плана и договора за отпускане на БФП, законосъобразно в съответствие с чл. 49, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 42, ал. 3 от Наредба 9/21.03.2015 г. във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ от изпълнителния директор на ДФЗ е отказано пълно изплащане на финансовата помощ на дружеството. Този извод на административния съд не може да бъде споделен. Изводите на първостепенния съд са основани на неправилно тълкуване на относимите към спора клаузи от сключения между касатора и ДФЗ договор за отпускане на БФП. Според чл. 6, ал. 1 във връзка с ал. 2 от договор 20/04/1/0/02864/11.01.2016 г. ползвателят (бенефициерът) се задължава да извърши инвестицията предмет на договора, в срок до 24 месеца, който започва да тече от датата на подписване на договора. В този двугодишен срок, съобразно чл. 6, ал. 3 от договора, Долината на билките ЕООД, в качеството си на ползвател на помощта, се задължава: 1. да започне реално изпълнение на инвестицията в срок не по-дълъг от девет месеца от датата по ал. 2, ако инвестицията не включва СМР, за което да уведоми ДФЗ, като представи доказателства за това; 2. да изпълни изискванията и да отговаря на всички задължителни стандарти, отнасящи се до неговата дейност, свързана с инвестицията по предмета на договора; 3. да извърши изцяло инвестицията и да използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията, посочени в одобрения проект. Съгласно чл. 6, ал. 4 от сключения договор, ползвателят е длъжен да подаде заявката за окончателно плащане не по-късно от един месец след изтичане на двугодишния срок по ал. 1. Според чл. 6, ал. 5 от договор 20/04/1/0/02864/11.01.2016 г. ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане, за период от: 1. три години от датата на получаване на окончателно плащане когато, както в разглеждания случай, ползвателят е малко или средно предприятие по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия, или 2. пет години след датата на получаване на окончателно плащане - когато ползвателят е голямо предприятие по смисъла на т. 5 от ДР на Наредба 9/21.03.2015 г. Следователно, при безспорната, освен това очевидна предвид предмета на спора, установеност по делото, че ползвателят не е получил плащане по заявката за окончателно плащане, срокът по чл. 6, ал. 5, т. 1 от договора изобщо не е започнал да тече и съответно за касатора като ползвател на БФП изобщо не е възникнало задължението за период от три години, считано от дата на окончателното плащане ( в случая през 2018, 2019 и 2020 г.), да спазва всички договорни и нормативни задължения, както и другите ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане. Изложеното налага извод, че относимият към правния спор период на действие на договора, единствено по отношение на който е следвало да се прецени дали ползвателят е изпълнявал точно и изцяло поетите по силата на договора задължения и ангажименти, е този по чл. 6, ал. 1, т. 1 от сключения договор, а именно от 11.01.2016 г. до 11.01.2018 г. Видно от мотивите на атакуваното съдебно решение, а и от изложените в акта фактически основания за неговото издаване, горното не е съобразено нито от първостепенния съд при извършения контрол за законосъобразност на акта, нито от органа при повторното му произнасяне по заявката за окончателно плащане. Посоченото влече материалната незаконосъобразност на издадения административен акт, а оттам и неправилността на атакуваното решение, доколкото не може да се постави знак на равенство между произтичащите за бенефициера правни последици от частичното неизпълнение на само част от задълженията по договора през първите две години от неговото действие, и частичното (а в последствие през следващите три години дори пълно по отношение на някои договорни задължения) неизпълнение на договора, за период от пет години, считано от влизането му в сила. Наред с това следва да се подчертае, че както административният орган, така и съдът, да са споменали в мотивите си решение 10340/28.07.2020 г. по адм. дело 11846/2019 г. на Върховния административен съд, пето отделение, дадените с него указания по същество са игнорирани и в двете фази на развилия се спор. В мотивите на предходно постановеното решение изрично е посочено, че дори и да са налице нарушения на договора, същите не могат да обосноват максимален размер на финансовата корекция, която да отговаря на изискванията за пропорционалност и съразмерност по чл. 6 от АПК. Указанията на съда не са взети предвид от административния орган при повторното издаване на акта, като в него дори незаконосъобразно е възприета тезата, че "няма как да бъдат приложени принципите на АПК за пропорционалност и съразмерност, доколкото същите са неприложими в това административно производство и доколкото е налице ясна и еднозначна правна уредба, която изключва възможност за прилагането им, като изрично забранява на административния орган да извърши каквото и да било плащане по заявката". Горепосочения извод е произволен и несъответен на данните по делото. В противоречие с дадените указания от ВАС в отменителното му решение административният орган е следвало да изложи консретните си събражения относно размера на отказаното плащане, което, обаче, не е сторено, а това обстоятелство необосновано е игнорирано от първостепенния съд. Настоящият състав намира още при издаването на оспорения акт са игнорирани напълно и пряко приложимите към спора норми от правото на Европейския съюз (ЕС). Според чл. 4, ал. 1, т. 2 от договор 20/04/1/0/02864/11.01.2016 г. окончателният размер на помощта за изплащане на ползвателя се определя от ДФЗ след извършване от страна на фонда на съответните проверки и анализи, въз основа на резултатите от които да бъде установено спазването на всички условия за изплащане на помощта, договорени между страните по договора и/или регламентирани в наредбата и в други относими нормативни актове и актовете на правото на ЕС, включително при спазване на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосано съответствие (Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 и чл. 35 и чл. 36 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) 640/2014). Аналогична е разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Наредба 9/21.03.2015 г., съгласно която размерът на дължимите на ползвателите плащания се изчислява въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките по чл. 47, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 и на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014. Според чл. 35, § 1 от посочения делегиран регламент исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло, когато не са изпълнени критериите за допустимост, а съобразно § 2 от същата разпоредба исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло или частично, когато не са спазени следните ангажименти или други задължения: а) ангажименти по програмата за развитие на селските райони; или б) когато това е приложимо, на други задължения по операцията, установени съгласно законодателството на ЕС, националното законодателство или в ПРСР, по-специално обществени поръчки, държавни помощи и други задължителни стандарти и изисквания. Съгласно чл. 35, § 3 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 при вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в § 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в § 2. Тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите или задълженията, които не са спазени. Степента на неспазването зависи по-специално от въздействието върху операцията като цяло. Продължителността зависи по-специално от времетраенето на въздействието или от възможността това въздействие да бъде прекратено с разумни средства. Системността на неспазването зависи от това дали подобни случаи на неспазване са били констатирани при същия бенефициер и същата мярка или вид операция и по-рано през последните четири години или през целия програмен период 2014-2020 г., или при подобна мярка през програмния период 2007-2013 г. И накрая, според чл. 35, § 5 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 ако общата оценка въз основа на критериите, посочени в § 3, води до установяването на сериозно неспазване, подпомагането се отказва или оттегля изцяло. Съдържанието на процесния административен акт и на атакуваното съдебно решение, както и очевидната липса на каквито и да било изложени от органа и първостепенния съд мотиви във връзка с дължимата съобразно критериите по чл. 35, § 3 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г. оценка на неизпълнението, налагат извод за незаконосъобразност на преценката на органа относно размера на отказаната финансова помощ, а оттам и за неправилност на атакуваното съдебно решение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, след отмяната на обжалваното решение, спорът да бъде решен по същество, при което оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне по заявката за окончателно плащане, подадена от касатора. На основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 228 от АПК при издаването на ново решение по заявката за плащане, административният орган следва да съобрази чл. 6, ал. 5 във връзка с ал. 1 от договора като вземе предвид единствено периода на изпълнение на договора, предхождащ датата на заявката за плащане, и разписаните в чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г. критерии относно тежестта, степента, продължителността и системността на неспазените от ползвателя задължения по договора. В тази връзка съставът намира за необходимо да отбележи, че споделя изложения в решение 10340/28.07.2020 г., постановено по адм. дело 11846/2019 г. на Върховния административен съд, мотив, с който на административния орган е дадено задължително указание, че твърдените нарушения не могат да обусловят налагане на финансова корекция в пълен размер, тоест пълен отказ от изплащане на помощта. Установените по делото размери на обработваемите площи през стопанските 2016-2017 г. и 2017-2018 г., сочещи, особено през първата стопанска година на минимално отклонение от поетото по силата на чл. 16, т. 1 от договора задължение; незначителното несъответствие с изискуемия по договора минимален стандартен производствен обем на дейността за финансовата 2016-2017 г. на установения по делото производствен обем, възлизащ в размер на 7 523,95 евро; наличието към датата на подаване на заявката за окончателно плащане на действащ договор за сертификация с биосертифициращ орган от 01.09.2014 г., сключен съгласно чл. 7 от същия договор за срок от 4 години (л. 941 от договора), за който по делото не са налице данни да е бил предсрочно прекратен; както и закупуването в срок и надлежното осчетоводяване на цялото, определено в приложение 1 към договора специализирано оборудване, несъмнено сочат на извода, че преценени съобразно критериите по чл. 35, § 3 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г., допуснатите от касатора неизпълнения на договора не могат законосъобразно да обосноват пълен отказ от изплащане на финансовата помощ. При вземане на ново решение по подадената от касатора заявка за окончателно плащане органът следва да съобрази посоченото, като в съответствие с изискванията на чл. 35 от пряко приложимия в случая Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г. определи размера на частичния отказ от изплащането на финансовата помощ по договора, за което да изложи конкретни мотиви. При този изход на спора своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски по приложен списък се явява основателно по отношение на доказания с представените по делото платежни документи размер от 1 950,96 лв., представляващи заплатена държавна такса за образуване на касационното производство. Претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 500 лв. по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК, съставът счита, че не е доказано платено по делото, доколкото от представения договор за правна защита и съдействие от 24.01.2022 г. не се установява заплащането на определеното в този договор възнаграждение да е уговорено в брой. По делото не е представен друг платежен документ за извършено плащане на адвокатското възнаграждение. Основателно е и искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на сторените пред административния съд разноски за платена държавна такса в доказания по делото размер на 1 451 лв., присъждането на които е своевременно претендирано от пълномощника на касатора и пред административния съд по време на проведено на 16.12.2021 г. заседание по делото. Предвид това ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Долината на билките ЕООД сумата от общо 3 401, 96 лв. (три хиляди четиристотин и един лева и 0,96 ст.), представляваща заплатени от дружеството държавни такси за гледане на делото пред двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,