Решение № 3642 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1518/2017 г.

Решение № 3642 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1518/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. А., срещу решение № 2168/15.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1987/2016 г. по описа на Административен съд П., с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата, кмет на О. П., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по оспорването от С. А. на заповед № 16ОА-185725.07.2016 г. на кмета на О. П.. Със заповедта на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 5 от НУРУЖННОЖП на Общински съвет П., във връзка с решение прието с Протокол № 3 от 20.04.2016 г. на Комисията по чл. 30, ал. 1 от НУРУЖННОЖП е разпоредено прекратяване на договора за наем, сключен между О. П. и С. А., наемател на общинско жилище от фонд "Резервен", находящо се в гр. П.. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователно оспорването на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимия материален закон. Съдът е направил правния извод, че са налице основанията на чл. 46, ал. 1, т. и т. 6 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение, като фактическите основания изложени в оспорената заповед са доказани. Решението е валидно, допустимо и правилно. В решението си съдът въз основа на правилната преценка на събраните по делото доказателства е извел правилният извод за законосъобразност на оспореният административен акт. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец - чл. 46, ал. 2 от с. з. Оспорената пред Административен съд П. заповед е издадена от компетентен орган при условията на заместване. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативите за повече от три месеца. Установено е от доказателствата по делото неплащане от страна на касационната жалбоподателка както на наемна цена, така и на консумативи към "В и К" П. за наеманото жилище за повече от три месеца. Наличието на законовата предпоставка е доказана в случая. Жалбоподателката не е оспорила пред първоинстанционния съд изложените в оспорената от нея заповед факти, като за допуснатото от нея неизпълнение на задълженията по договора за наем е извела лични и житейски причини. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване. Безспорно установено е от събраните по делото доказателства, че наемните правоотношения между касационната жалбоподателка и О. П. произтичат от договор за наем с определен срок, който срок е изтекъл към момента на издаване на заповедта по чл. 46, ал. 2 ЗОбС. Установеното по делото основава правилността на извода на административния съд за наличие на предпоставките на чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение. Заповедта е издадена от органа по чл. 46, ал. 2 ЗОбС в изискуемата се от закона форма и съдържание. Пред настоящата инстанция са представени доказателства, удостоверяващи извършено плащане и погасяване на дължимите се суми, посочени в оспорената заповед. Ако и в хода на съдебното производство да е извършено погасяване на задълженията, основали приложението на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС, то липсва законова възможност за неприлагането на чл. 46, ал. 1, т. 6 от с. з., тъй като жалбоподателката е настанена в жилище от фонд "Резервен" за срок от две години, съгласно изискването на чл. 45 ЗОбС, като с изтичането му се следва прекратяване на наемния договор. Всъщност искането на жалбоподателката е за продължаване на договора за наем, каквото възможност е налице съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС. Н. на тази възможност не рефлектира върху законосъобразността на оспорената заповед, тъй като за осъществяването и следва наемателят да отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, преценката на които условия се извършва в отделно, самостоятелно производство, при развитието и успешното приключване на което се следват законовите последици. В случая жалбоподателката, въпреки изричните указания на комисията по чл. 30, ал. 1 от НУРУЖННОЖП на Общински съвет П. не е инициирала производство за настаняване в общинско жилище по определения в наредбата ред. След като наемното правоотношение не е продължено след изтичане на срока му, определен в закона, то оспорената пред съда заповед е законосъобразна По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд П. като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,