Решение № 14422 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6109/2018 г.

Решение № 14422 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6109/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Каракашева от [населено място] срещу решение № 175 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 1062 по описа за 2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-14-107 от 17.11.2017 г. на Директора на ТП на НОИ-П. Изложените съображения за необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от КСО. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение 2153-14-107 от 17.11.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № РВ-3-14-00327071/17.10.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което В. Каракашева от [населено място] е задължена на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО във връзка с чл. 46, ал. 3 от КСО да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 28.06.2016 г. - 30.06.2016 г. в размер на 76.87 лв. и лихви – 2. 30 лв. (общо 79.17 лв.). С постановеното решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата, след като е приел, жалбоподателката неоснователно и недобросъвестно е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност през период, през който е упражнявала трудова дейност при друг работодател и е получавала трудово възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. Изводите на съда произтичат от анализа на събраните по делото доказателства, при който е установено, че осигуреното лице е представило болничния лист на осигурителя "Хепи дринкс трейдинг" ЕООД, с когото е било в трудово правоотношение до 05.07.2017 г. вкл. През периода на временна неработоспособност, считано от 28.06.2017 г., лицето е започнало работа при работодател "Богданов 88" ЕООД, като съгласно данните от ведомостите за заплати за м. юни 2017 г. има отработени 3 дни, а за м. юли - 8 дни, с получавано трудово възнаграждение до прекратяване на договора на 13.07.2017 г. Съдът се е позовал на безпротиворечивата съдебна практика по прилагането на чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 46, ал. 3 от КСО и е приел за неоснователен довода на жалбоподателката, че недобросъвестното й поведение не е доказано. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, релевиращо съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 139, ал. 1 от АПК. С определение от 02.01.2018 г. Административен съд – П. е уважил искането на жалбоподателката Каракашева за отлагане на откритото заседание, насрочено за 31.01.2018 г., поради трудовата й заетост в Румъния. В този случай съдът на основание чл. 139, ал. 1, изр. 2 от АПК насрочва следващото заседание не по-късно от три месеца. За насроченото заседание на 21.03.2018 г. жалбоподателката е била редовно призована на 31.01.2018 г., но не е поискала ново отлагане на делото. Липсват данни, че през изминалия период от 31.01.2018 г. до 21.03.2018 г. тя е била затруднена да организира защитата си, вкл. като упълномощи процесуален представител, поради пречки от обективно естество. Не е поискано ново отлагане на съдебното заседание с предоставяне на повторна възможност за "реално участие" в решаването на спора. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, относими към правилното прилагане на чл. 114 във вр. с чл. 46, ал. 3 от КСО. На основание чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. От фактическа страна по делото е установено, че през периода на ползван отпуск за временна неработоспособност при работодател "Хепи дринкс трейдинг" ЕООД жалбоподателката е започнала работа при друг работодател "Богданов 88" ЕООД. За положения труд при втория работодател е изплатено трудово възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. При горната фактическа обстановка първоинстанционният административен съд правилно е приел, че осигуреното лице е действало недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. То е започнало да упражнява трудова дейност при втори работодател по време, за което има издаден болничен лист и разрешен отпуск за временна неработоспособност при предишен работодател. Имало е съзнание, че за реално положения труд ще получи трудово възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски, но едновременно с това за същия период е получило и парично обезщетение за временна неработоспособност от ДОО. На основание чл. 46, ал. 3 от КСО затаеният релевантен факт - започната трудова дейност при друг работодател, за която лицето подлежи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство – погасява правото му на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО. Проявеното от осигуреното лице собствено недобросъвестно поведение при получаване на паричното обезщетение по болничния лист, което според изложеното в касационната жалба е било извършено на 03.07.2016 г., не може да бъде оправдавано с бездействието на осигурителния орган при проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. На основание чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В случая производството по възстановяване на неправилно извършеното осигурително плащане е инициирано през м. октомври 2017 г. в рамките на петгодишния давностен срок. Като е приел, че оспореният акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Плевенският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,