Решение № 11342 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2015 г.

Решение № 11342 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Димо Ангелов Димов, подадена чрез упълномощен адв. Хр. Кожухарова, против решение № 46 от 27.03.2015 г., постановено от Административен съд - Ямбол, по адм. д. № 247/2014 г. С жалбата и с писмена молба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, излага подробни доводи за допуснати административнопроизводствени нарушения при издаване на атакуваното уведомително писмо и твърди, че установените застъпвания не надхвърлят 3%, поради което за тях не следва да се налага санкция. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Попов, който с писмено становище пледира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил доказателствата, в това число и заключението на съдебно-техническата експертиза, обсъдил е становищата на страните и приложимата правна уредба и обосновано е приел, че след сравняването на резултатите от задължителните административни проверки с наличната информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, административният орган е отказал финансово подпомагане по заявлението на жалбоподателя в размер на 22872,15 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва. Според участващия по делото прокурор съдът основателно е счел, че при издаване на оспорения акт е спазена разпоредбата на чл. 59 от АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Димо Ангелов Димов за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 46 от 27.03.2015 г. е отхвърлена жалбата на Димо Ангелов Димов против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 02-280-6500/4418 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София сумата от 300 лева, представляваща направени разноски по делото и да заплати на Административен съд - Ямбол сумата от 100 лева, изплатена от съда за възнаграждение на вещо лице. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че атакуваното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, защото е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби при издаването му и съобразяване с целта на закона. Решаващият съдебен състав подробно е разгледал и задълбочено е анализирал всички оплаквания на жалбоподателя и позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства и на приетата съдебно-техническа експертиза е извел заключение за неоснователност на жалбата, с която е сезиран. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Съдът счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти съдът е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстаницонният съд точно е констатирал, че производството пред него е образувано по жалба на Димо Ангелов Димов против уведомително писмо изх. № 02-280-6500/4418 от 24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Между страните не е имало спор относно това, че земеделският производител е регистриран с УРН 221861 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и е подал Общо заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/28/220313/63104 за кампания 2013 г. По мярка 214 "Агроекологични плащания"/АЕП/, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с високо продуктивна стойност" /ВПС 1/ с код АРР13 е заявил за подпомагане БЗС с обща площ 245,59 ха., а по направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите" с код АР24 е заявил за подпомагане БЗС с обща площ 111,14 ха. При подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни, с резултатите от която и констатираните несъответствия, включително и кои части от заявените БЗС излизат над 0,05 дка извън площите подходящи за подпомагане, жалбоподателят е бил запознат срещу подпис. След извършване на задължителните административни проверки, проверки на място и след сравняване на резултатите от тях с наличната информация, съдържаща се ИСАК, издателят на оспорения акт е издал процесното уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане по подаденото заявление в размер на 22 872,15 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, защото кандидатът е заявил площ, която не стопанисва, в резултат на което му е оторизирана сума за изплащане в размер на 91 555,90 лв. Неоснователно е възражението на касатора, че установените застъпвания не надхвърлят 3%, поради което за тях не следва да се налага санкция. В случая на земеделския производител изобщо не е наложена финансова санкция, а в съответствие с нормативните изисквания при установена наддекларирана площ 4,38 ха е определена санкционирана площ в удвоен размер, а именно: 8,76 ха. По делото няма спор относно факта, че всички изчисления на издателя на атакуваното уведомително писмо са обективирани в таблици, със съответни разяснения към тях, с посочване на площите на парцелите след разрешаване на двойно заявените площи и след извършване на проверки на място и административни проверки, посочване на установената площ, както и разликата между декларираната и установена площ, на база заявените за подпомагане от оспорващия площи, които таблици представляват неразделна част от процесния административен акт. В мотивите на обжалваното решение съдът се е съобразил със съставените протоколи от извършените проверки на място на заявените за подпомагане парцели, както и със Заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г. и Заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с които е одобрен Специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013. По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, с която е установено, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 е одобрен със Заповеди РД № 09-840 от 2.12.2013 г. и РД № 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, като окончателните цифрови географски данни за "Физически блокове" и "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., са актуализирани чрез дешифрация - разчитане на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2013 г.; отразяване на резултатите от теренни проверки извършени през годината от страна на областните и общинските структури на МЗХ, както и чрез разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на актуализирания специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен чрез заповед № РД-09-840 от 2.12.2013 г. Определянето на специализирания слой "Допустими за подпомагане площи" по отношение на площите на жалбоподателя е извършено въз основа на: отразени резултати /констатации и измервания/ от извършени проверки на място от страна на Техническия инспекторат към Разплащателната агенция през 2013 г. на декларираните парцели в блоковете на земеделските стопанства. Изслушаният експерт е дал компетентно заключение, че общият размер на наддекларираните площи по мярка 214 "АЕП", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)" възлиза на 4.38 ха, представляващи 1.82 %, установената площ е 200.31 ха и санкционираната площ е 8.76 ха. По мярка 214 "АЕП", направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите" вещото лице е установило, че общият размер на наддекларираната площ е 1.34 ха, представляващи 1.22 %, установената площ е 109.80 ха и санкционираната площ е 0.00 ха. Според изслушаното вещо лице цитираните изчисления са идентични с отразените от административния орган в таблицата на стр. 5 от процесното уведомително писмо. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е извел обосновани правни изводи. В съобразителната част на атакуваното съдебно решение правилно е отразено, че процесното уведомително писмо е мотивирано и съответства на изискванията на чл. 59 от АПК за форма и съдържание, вкл. посочване на правните и фактически основания за постановения отказ, който е издаден след изясняване на относимите съм спора факти и обстоятелствата. В таблиците към уведомителното писмо са отразени площите на декларираните парцели, площта им след разрешаване на двойно заявените, площта им след извършените проверки на място и административни проверки, установената за подпомагане площ, оторизираните суми и сумите за извършените плащания. Първоинстнационният съд точно е изяснил механизмът на проверките относно заявеното финансиране и е законосъобразно е преценил, че подаденото заявление за подпомагане подлежи на административна проверка, според чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, извършваща съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите, заявленията на кандидатите и системата за идентификация на земеделските парцели. В конкретната хипотеза при извършената проверка по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане са установени площи, заявени от повече от един земеделски производител, с оглед на което е установено застъпване на декларирани площи за БЗС, които са надлежно посочени в приложението към уведомително писмо с изх. № 02-280-2600/3730 от 14.09.2013 г., с което земеделският производител е уведомен за констатираното застъпване и му е указано да представи доказателства, установяващи правото му на ползване на процесните парцели. Жалбоподателят е представил документи, в резултат на което разрешаването на застъпването е извършено в негова полза, с изключение на следните парцели: БЗС 66679-229-2-1 за кадастрален имот 66679-000-405 застъпването е 0.21 ха, поради не представяне на документи за правно основание за ползване; БЗС 66679-14-1-1 за КИ 66679-000-038 застъпването е 0.10 ха, поради не представяне на документи за правно основание за ползване; БЗС 83051-7-3-1 застъпването е общо 0.23 ха, поради не представяне на документи за правно основание за ползване; БЗС 666-229-1-1 за КИ 66679-000-401 и КИ 66679-000-425 застъпването е 0.14 ха, също поради не представяне на документи за правно основание за ползване, които данни са установени по безспорен начин от заключението на вещото лице. По отношение на извършените административни проверки на парцелите по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" е установено и несъответствие между декларираните площи и измерените площи при проведените теренните проверки, които площи не отговарят на условията за подпомагане, както и парцели с неспазени базови изисквания, съгласно условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Първостепенният съд правилно е приложил нормативните изисквания за стопанисване на земи във връзка с мярка 214 АЕП, зададени в Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селски райони за периода 2007-2013 г. По силата на чл. 65, ал. 1 от визираната наредба ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности, като финансовите условия за подпомагане са разписани в глава III, а изискванията към кандидатите - в глава IV от същата наредба. В конкретната хипотеза заявените от жалбоподателя площи, относно които не са били изпълнени базови изисквания, са констатирани при извършена проверка на място, която е възложена със заповед № 247508/2.09.2013 г. и заповед № 247510/20.09.2013 г., резултатите от която проверка са отразени в надлежно изготвен контролен лист, който е саморъчно подписан от земеделския производител. Съставеният доклад от извършената проверка също е предоставен на оспорващият и той го е подписал. Освен това с последващо писмо изх. № 01-282-6500/644 от 26.09.2013 г. на жалбоподателя е дадена още една възможност да направи своите забележки и възражения в писмен вид в 14-дневен срок от получаване на същото и делото липсват данни такива да са направени. Съобразно приетите по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно- техническа експертиза е установено, че при осъществените проверки на място за БЗС 15730-30-5-1, 32264-9-1-1, 17097-170-1-1 и 32264-10-1-1 в контролните листи е записано, че Национален стандарт 4.2, вменяващ задължение за почистване на постоянните пасища и ливади от нежелана растителност - орлова папрат, чемерика, айлант, аморфа и къпина, по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с високо продуктивна стойност" не е спазен, поради което площите им са отнесени в колона 7 от процесното уведомително писмо - площ на парцела с неспазени базови и други изсквания. Цитираната констатация не е опровергана от страна на жалбоподателя в проведения първоинстанционен процес и в хода на касационното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 300 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,