Решение № 8528 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4686/2014 г.

Решение № 8528 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4686/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Илиев Петров, от гр. София против решение № 544/3.02.2014 г. по адм. дело № 4712/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение № РО-180 от 25.03.2013 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване". Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробна писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Спорът между страните касае началната дата на отпуснатата на Петър Илиев Петров лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е детерминиран от тълкуването и прилагането на чл. 9а КСО във връзка с извършено закупуване на осигурителен стаж. По делото е установено, че със заявление вх. № МП-100151/26.11.2012 г. касаторът е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил изискуемите документи, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход. Между тях е и удостоверение обр. УП-16, издадено по реда на чл. 45а, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за внесени на 20.11.2012 г. осигурителни вноски в размер на 897,12 лева за периода 1.01.1974 г. - 31.12.1974 г., през който касаторът се е обучавал в Московския държавен институт за международни отношения. Съгласно чл. 68, ал. 1 КСО правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст за жените и 63-годишна възраст за мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с четири месеца до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете. При преценка правото на пенсия през 2012 г. по подаденото заявление за Петър Петров изискуемата възраст е 63 години и 4 месеца при осигурителен стаж 37 години и 4 месеца. Касаторът е навършил изискуемата възраст на 26.08.2012 г., но към тази дата не е отговарял на другото кумулативно изискуемо основание за общ осигурителен стаж. На 20.11.2012 г. е упражнил правото си по чл. 9а, ал. 1 КСО и е внесъл за своя сметка осигурителни вноски за периода 1.01.1974 г. - 31.12.1974 г. - време на обучение за висше образование. Развитите в касационната жалба доводи, че обучението във висше учебно заведение формира действителен осигурителен стаж и не обвързва правото на придобиване на пенсия и по конкретно началната дата на отпускането й с датата на внасяне на осигурителните вноски са незаконосъобразни. С разпоредбата на чл. 9а КСО е предвидена възможност да се допълни недостигащият размер на осигурителния стаж чрез внасяне на осигурителни вноски, което е извършено в случая. За да може този стаж да бъде зачетен, следва да са внесени осигурителните вноски, който момент е правопораждащ с оглед правилото на чл. 94, ал. 1 КСО. Правилно осигурителният орган е определил като начална дата внасянето на осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж, тъй като към този момент е изпълнено законовото условие и се поражда правото на пенсия като се реализира фактическият състав на чл. 68 КСО. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Допуснатата очевидна фактическа грешка в изписване презимето на жалбоподателя не опорочава изводите на съда досежно точното прилагане на материалния закон. Същата е отстранима по реда на чл. 175 АПК. Наведеният порок за неизписване на съда, пред който може да се обжалва първоинстанционното съдебно решение не е от категорията на съществените, тъй като не е попречил на жалбоподателя да упражни правото си на касационно оспорване. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение