Решение № 404 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 356/2008 г.

Решение № 404 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 356/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. Д. против решение № 184 от 17.07.07 г. по гр. дело № 269/07 г.на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 16/23.03.07 г. по гр. дело № 148/06 г. на Кулския районен съд. С него е отхвърлен предявения от Р. Ц. Д. против Г. И. М. иск за признаване за установено, че към момента на одържавяване на нива в м. М. с площ от 25.000 дка, нива в м. К. с площ 5.000 дка и нива в м. С. в. с площ от 5.500 дка същите са били собственост на М. Ц. М., а нива в м. К. с площ от 12.500 дка, нива в м. О. с площ от 6.000 дка, нива в м. Б. с площ от 17.500 дка, нива в м. Ч. с площ от 4.000 дка и нива в м. Ч. с площ от 2.500 дка са били собственост на С. М. Ц. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.) Моли решението да бъде отменено и искът - уважен. Ответницата по касационната жалба Г. И. М. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че по подадено заявление от ищцата Р. с решение № 3 от 22.02.93 г. ПК - гр. К. е възстановила процесните земеделски земи на наследници на Ц. М. Ц. (неин баща) с план за земеразделяне и въз основа на това решение същите са се снабдили с нот. акт № 190/1999 г. Ответницата Г. М. е наследница на Ц. Ц. - преживяла съпруга. Мотивиран е изводът, че не е доказано твърдението на ищцата, че възстановените земеделски земи, с изключение на нива в м. М. с площ от 12.500 дка, завещана на Ц. Ц. от баба му Н. С., са били собственост на родителите му - С. Ц. и М. М. Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е възприета правилно от решаващия съд. Правните изводи са логични и обосновани. Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Основателността на установителния иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСППЗЗ се обуславя от установяване принадлежността на правото на собственост към един минал момент - внасянето на земята в ТКЗС. В разглеждания случай при условията на пълно и главно доказване ищцата не е установила, че баба й и дядо й - С. Ц. и М. М. са били собственици на спорните земеделски земи към момента на кооперирането им. Представеният по делото нот. акт № 72/1941 г., с който Н. С. е продала на С. Д. ливада от 6 дка в м. К. и нива от 10 дка в същия район в землището на с. И. махала, не може да наложи други изводи доколкото не е установено, че към момента на образуване на ТКЗС - 1950 г.същата е била техен собственик и ги е внесла в стопанството, както правилно е приел въззивния съд. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.