Решение № 7374 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1705/2010 г.

Решение № 7374 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1705/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационни жалби от областния управител на Варненска област и от Петър Йорданов Желев и Снежана Йорданова Радева против решение № 1850 от 6.11.2009 г. по адм. дело № 3244/2008 г. на Варненския административен съд. С него е отменена заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, град Варна относно новообразуван имот № 2430 и преписката е върната за ново произнасяне. Релевират доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на образуваното съдебно производство касаторът Петър Йорданов Желев е починал и вместо него са конституирани наследниците му Алонка Петрова Желева и Силвия Петрова Желева. Чрез процесуалния си представител - адвокат Левкова те поддържат подадената от наследодателя им касационна жалба. Ответниците по жалбата Христо Атанасов Христов и Деспа Атанасова Павлова изразяват писмено становище за неоснователност на касационните жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Мотивира се, че ползвателят е с признати права по нотариален акт за 1200 кв. м, които видно от всички данни по делото е заплатил. Поради това законосъобразно му е отреден целият имот. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Христо Атанасов Христов и Деспа Атанасова Павлова против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, град Варна относно новообразуван имот № 2430. Възразили са, че лицето, на което е записан имота в регистъра към плана е ползвател. Поради това не може да придобие право на собственост върху имот по-голям от 600 кв. м. Претендирали са от разликата над 600 кв. м да им се отреди имот на тях. От писмените доказателства по приложената административна преписка и допълнително представените от страните писмени доказателства е установено, че имот № 2430 е новообразуван с площ от 1423 кв. м и е записан на Йордан Желев Георгиев на основание оценителен протокол № 1919 от 14.09.1995 г. за 1200 кв. м. Лицето е заявило правата си за придобиване право на собственост върху предоставен му за ползване имот в първоначалния срок по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С писмо от 29.06.1992 г. кметът е отказал. Отказът е обжалван от заявителя и отменен с решение от 6.07.1995 г. по гр. дело № 336/1995 г. на Варненския окръжен съд. Съдът е обявил стойността на имота с площ от 1200 кв. м в размер на 71982 лева и е задължил кмета да изпълни процедурата по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В изпълнение на решението, кметът е одобрил оценителен протокол № 1919 от 14.09.1995 г. В него имотът е посочен с площ от 1500 кв. м, но са оценени само 600 кв. м. Сумата е внесена от ползвателя. През 2002 г., той се е снабдил с нотариален акт № 67. С него е признат за собственик на 1200 кв. м идеални части от имот 2430, целият с площ от 1453 кв. м. В приложенията към него са описани: оценителен протокол № 1919 от 14.09.1995 г. и удостоверение изх. № АБ-94-Й-131 от 18.10.2002 г. - приложено на л. 306 по делото. С тях се установява заплащане на 1200 кв. м от имота. За изясняване на спора от техническа страна, съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза. От заключението е установена идентичността на имота с предходни имоти, както и възможността от разликата над 600 кв. м да се новообразува имот, който да се запише в регистъра на наследниците на бившия собственик. При тези данни по делото, съдът е приел за установено, че ползвателят е заплатил само 600 кв. м. от имота. Не е възприел удостоверението от 18.10.2002 г., доколкото липсва негова неразделна част - удостоверение № 1877 от 11.09.1995 г. При обсъждане възраженията на наследниците на починалия ползвател за наличие на нотариален акт за собственост, е приел, че актът е констативен и не поражда по отношение на тях правни последици. Посочил е, че след като в регистъра към плана е вписан, като документ за собственост само оценителен протокол от 14.09.1995 г., то по него са оценени само 600 кв. м. Въз основа на това е счел, че планът е изготвен в нарушение на изискването на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и реализираните права от ползвателя. Приел е заповедта на областния управител в обжалваната й част за незаконосъобразна и я е отменил. Едновременно с това е върнал преписката със задължителни указания да се образува имот и за наследниците на бившия собственик, съобразен с реституирания имот № 3435 по плана на старите имотни граници. Така постановеното решение е неправилно. От анализа на разпоредбата на чл. 28, ал. 10 ППЗСПЗЗ е видно, че техническото задание за изготвяне на плана следва да се съобрази с копия на издадени нотариални актове и влезли в сила съдебни решения, както и данни за неприключени съдебни производства. Ползвателят е установил трансформирано право на ползване в право на собственост върху 1200 кв. м с решение на съд по гр. дело № 336/1995 г. на Варненския окръжен съд и с нотариален акт за собственост. При одобряване на плана, областният управител е задължен да се съобрази с тези документи и да отреди имота, за който е издаден приложеният нотариалния акт. Отделно от това в касационното производство е представено влязло в сила решение № 1551 от 27.6.11.2009 г. по в. гр. дело № 1172/2009 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила решение на Варненския районен съд, с което е отхвърлен, като неоснователен предявеният от Деспа Атанасова Павлова и Христо Атанасов Христов против Петър Йорданов Желев и Снежанка Йорданова Радева отрицателен установителен иск за собственост, че последните не са собственици на реална част с площ от 856 кв. м. от недвижим имот № 1430. От заключението на съдебно-техническата експертиза е безспорно установено, че номерът на имота 1430 е съгласно отразяването по кадастралния план от 1987 г. Той е новообразуван с нов номер 2430 по плана на новообразуваните имоти. При безспорната идентичност на имота по решението, постановено в исков процес, отреждането на тези 856 кв. м за наследниците на бившия собственик би било в противоречие с влязъл в сила съдебен акт по установителен иск. По така изложените съображения, обжалваното решение се явява неправилно, поради противоречие с материалния закон. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество. Жалбата на наследниците на бившия собственик се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на областния управител, ще следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,