Решение № 3020 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11119/2014 г.

Решение № 3020 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11119/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците, подадена чрез процесуалния й представител юрисконсулт Славова, против решение № 4999 от 18.07.2014 г., постановено по адм. дело № 5055 от 2014 г. на Административния съд - София-град. С обжалваното решение поради липса на основания по чл. 8 е отхвърлена жалбата на Абдула против отказ за предоставяне на статут на бежанец и е отменено решението в частта по чл. 9 от ЗУБ относно отказ за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на чужденеца. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неговата необоснованост. Поддържат се доводи и за допуснато нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му. Счита се, че необосновано е прието наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на бежанеца, което се дължи на неправилното прилагане на тълкувателното решение на съда в Люксембург от 2009 г. Правят се възражения, че съдът се е ограничил да изследва единствено обстановката в провинция Дарфул - Судан, където е роден чужденецът, и изцяло е игнорирал обсъдената възможност за вътрешно разселване. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Ответникът - Ахмад Хасан Абдула, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и излага подробно мотивирано становище. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбата е основателна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Ахмад Хасан Абдула - гражданин на Судан, за предоставяне на статут на бежанец поради липса на предпоставките на чл. 8 от ЗУБ. Със същото решение е отменил административния акт в частта, с която на Ахмад Абдула е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от същия закон. Съдът е приел, че Ахмад Абдула не е доказал предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, недоказани са останали и твърденията му, че е заплашен от преследване поради своята религия, раса, националност и принадлежност към определена социална или политическа група. От друга страна е прието, че обстановката в страната не е спокойна, както и че, видно от справките, в района на Дарфур, Южен Кордофан и Сини Нил са налице улични протести и бунтове, довели до стотици загинали и ранени. Установено е от информациите, предоставени от ООН с дата 24.04.2014 г., че в Дарфур се наблюдават засилени бунтовнически атаки. С оглед установеното съдът, позовавайки се на чл. 2 и 3 от ЕКПЧ, чл. 18 от Хартата за основните права на ЕС и най-вече на решението от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз (голям състав) по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни и лица без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, е отменил решението на административния орган, с което е отказано признаване на хуманитарен статут. С настоящата жалба се иска отмяна на съдебното решение в тази му част, като се претендира неправилност поради наличието на посочените касационни основания. Независимо че липсва жалба в частта относно отказа за предоставяне на статут по чл. 8 от ЗУБ, следва да се отбележи, че съдът правилно е счел, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец. Ахмад Хасан Абдула не принадлежи към расова, религиозна, национална, обществена или политическа група, подложена на преследване от официалните власти, видно от данните, предоставени от самия него. Изложените факти са от личен характер, а споделените опасения не следва да се възприемат като основание за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя при липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, като репресията да се основава на критериите: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя, не са направени обосновани твърдения в тази насока. Фактите, които посочва в бежанската си история, които са твърде противоречиви, не доказват наличието на основателен страх от преследване. Общата лоша обстановка в страната и трудностите по намирането на работа (видно от приложеното интервю на л. 30) не са основания за предоставяне на бежански статут. При така установените факти се обосновава изводът, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец, и постановеният отказ на председателя на ДАБ в този смисъл правилно е преценен като законосъобразен. Неправилно обаче е решението в обжалваната му част. От първоинстанционния съд неправилно са оценени данните от приложените справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ № 01-129/3.01.2014 г. и № 01-7278/6.06.2014 г. Според съдържанието им безспорно следва да се приеме, че в Судан съществува преследване на граждани заради техните политически убеждения. Казаното не е достатъчно обаче, за да бъде предоставен хуманитарен статут, а следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна. Видно от интервютата, проведени с Абдула, той е напуснал страната нелегално, а след това - през 2007 г., безпроблемно се е върнал, не е бил притесняван от никого и през 2010 г. отново нелегално е напуснал страната и е отишъл в Египет. Именно поради това и с оглед факта, че от чужденеца не е доказана реалната опасност от тежки посегателства, твърдяна от него, очевидно напускането на страната по произход е по чисто икономически причини. Основателно е възражението на касатора за неправилно прилагане на тълкувателното решение на съда в Люксембург. Задълбоченото изследване на фактите относно положението в Судан безспорно сочи на напрежение и влошена сигурност в тази държава, но не дава основание да се приеме, че е налице системно и последователно нарушаване на човешките права. При съобразяване на решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 на разширен състав на СЕС и на данните за положението в Судан следва извод, че в процесния случай от Ахмад Хасан Абдула не са представени каквито и да било сведения и доказателства за лично засягане или застрашаване на живота му в страната по произход. А хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Конкретно относно по-общия риск от тежки и лични заплахи срещу личността и живота на молителя (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ) е приложена информация за реалната настояща ситуация в страната по произход, като са разгледани и преценени фактите, дадени в приложената справка относно актуалната обстановка в Судан. Последните в съвкупност с данните по личната бежанска история сочат на законосъобразност на извода, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед изложеното следва да се приеме, че актът на административния орган е съобразен с тълкувателно приложимото решение, тъй като според разбирането, вложено от съда, в колкото по-голяма степен се докаже, че кандидатът е конкретно засегнат поради фактори, свързани със специфичните му лични обстоятелства, толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установена в хода на процеса, за да му бъде предоставена субсидиарна закрила. Колкото по-малка е степента, в която той може да докаже, че лично е бил обект на насилие, толкова по-голяма степен на насилие следва да бъде установена за цялата страна. Естеството на обсъжданите факти сочи, че не се откриват сериозни основания да се приеме наличие на безогледно насилие и че единствено поради присъствието там възникват опасности от тежки посегателства. Не на последно място и на фона на всички изброени обстоятелства, изследването на първоинстанционния съд е концентрирано единствено на факти, отнасящи се до провинция Дарфур и бежанския лагер "Калма", и въобще не са представени съображения, основани на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, според който хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. Последното е изрично съобразено в отменения акт и е категорично необходимо, тъй като от фактическите установявания на административния орган е видно, че кандидатът е пребивавал на тези места през 2003 г. - един път в продължение на 6 месеца, и от 2008 до 2012 г., като са отчетени и подробно посочените разминавания в бежанската история. С оглед изложеното решение № 4999 от 18.07.2014 г. по адм. дело № 5055 от 2014 г. на Административния съд - София-град, в обжалваната му част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването на Ахмад Хасан Абдула - гражданин на Судан, срещу решение № 2425 от 27.03.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ при Министерския съвет в частта му относно отказа да се предостави хуманитарен статут. Водим от горното, Върховния административен съд - трето отделение, на основание чл. 221 от АПК