Решение № 7323 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13421/2008 г.

Решение № 7323 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13421/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община - Варна представляван от юрск. Йорданова срещу решение № 1193/18.08.2008 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 78/2008 г. по описа на съда. В касационната жалба е направено искане за отмяна на оспорваното решение, като са изложени аргументи за неправилност на съдебният акт, изразяващи се в противоречието му с материалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи, че изводите на съда не почиват на събраните доказателства, а освен това е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на всички доказателствата по делото - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - ПП "Движение за социален хуманизъм" гр. Варна не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на съдебните прения дава заключение за основателност на касационните възражения и пледира за отмяна на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият съдебен състав, като разгледа подадената касационна жалба и становищата на страните, счита същата за процесуално допустима, и основателна. Решението е неправилно. За да отмени заповедта на кмета на общината издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, съдът е приел, че при издаването и е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразило се в неизпълнение на задължението за уведомяване, вменено на административния орган с разпоредбата на чл. 26 от АПК . Прието е още, че формалното съставяне на обявление и съобщаването по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, както е направено в конкретния случай - категорично не изпълнява тази функция и страната е лишена от възможността да направи исканията си и представи доказателствата си. Допуснатото нарушение на чл. 26 от АПК е прието за съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на административния акт водещо до неговата незаконосъобразност. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав счита, че така допуснатото нарушение на чл. 26 от АПК е несъществено. По делото е безспорно установено, че е прекратен договора за наем между общината и ответника по касационната жалба като заповед № 3928 от 21.11.2006 г. с която са прекратени наемните отношения е влязла в законна сила. Този факт не се оспорва от страните по делото. След това с оспорената вече заповед е наредено изземването на процесния имот на основание чл. 65 от ЗОбС поради това, че ПП "Движение за социален хуманизъм" гр. Варна не го е освободила доброволно. Безспорно с разпоредбата на чл. 26 от АПК е създадено задължение за административния орган да уведомява заинтересованите граждани и организации за откритото административно производство. Това задължение е въведено от една страна да им се даде възможност своевременно да защитят интересите си, а от друга страна - да се създаде предпоставка за попълване на преписката с най-пълна информация за фактите и обстоятелствата от значение за изясняване на случая. Със самия акт на уведомяването те придобиват качеството на "страни " в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Следователно, уведомяването от една страна е задължително, но нарушаването на правилото по чл. 26 от АПК не лишава страната от възможността да се защити на един по-късен етап на развитие на административния процес, както е направено в конкретния случай. Преценката дали неизпълнението на чл. 26, ал. 1 от АПК е повлияло, или е могло да повлияе на съдържанието на крайния акт, трябва да бъде конкретна за всеки отделен случай. В конкретния казус след наличието на влязла в сила заповед за прекратяване на наемните отношения е издадена заповед за изземване и страната в хода на съдебния процес е имала възможност да представи доказателства за ползване на процесния имот на годно правно основание. Това тя не е сторила и в касационното производство, поради което не би могло да се приеме, че допуснатото нарушение е ограничило правото и на защита. Ето защо решението като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,