Решение № 10733 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2017 г.

Решение № 10733 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова З. У., гражданин на Афганистан, е подал касационна жалба против решение № 463/29.06.2017 г. по адм. дело № 567/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 8422/07.04.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че З. У., гражданин на Афганистан, по вероизповедание-[вероизповедание], етническа принадлежност – [етническа принадлежност], е напуснал страната си на произход нелегално през месец август 2016 г. и влязъл в Иран. Оттам пак нелегално преминал в Турция и после - Република България. С молба вх. № 105450-6455/19.10.2016 г. на Дирекция "Миграция", Регионален център – Елхово, потвърдена с молба вх. № 5984/26.10.2016 г. на РПЦ – Харманли, З. У. поискал предоставяне на международна закрила. На 24.01.2017 г. с него било проведено интервю, по време на което той заявил, че е напуснал Афганистан поради проблеми от личен характер – брат му се оженил за момиче, което като малка е била сгодена за друго момче. По него стрелял бившия годеник на неговата снаха, тъй като го объркал с брат му. Чужденецът обяснил, че не е бил арестуван или съден в страната му на произход, а целта му била да отиде в Германия. С решение № 8422/07.04.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на З. У. поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел мотивите на административния орган, че по отношение на З. У. липсват основания за предоставяне на закрила по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Първоинстанционният съд е анализирал подробно обстоятелствата по бежанската история на кандидата и е направил законосъобразен извод, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. З. У. не бил обект на заплаха, която да е в състояние да породи у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 – 6 от Закона за убежището и бежанците. Той не е членувал в религиозни организации, общности, не е бил задържан, съден или осъждан. Спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства – заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Сочените от чужденеца причини за напускане страната му на произход са от криминално естество. Цялостната преценка на обстоятелствата сочи, че не се касае за лице, принудено да напусне родината си поради преследване или реален риск от посегателство срещу живота или личността му, а за икономически мигрант. Ще следва да се потвърди и заключението на административния съд, че чужденецът не би бил застрашен, ако се завърне в страната, от гледна точка на сигурността, от която би се ползвало всяко отделно лице, ако пребивава на нейна територия. Макар в Афганистан да се наблюдават въоръжени сблъсъци, както и значителна активност на екстремисти, които извършват терористични актове и упражняват насилие, не може да се говори за безогледно насилие, вследствие на което само поради присъствието си на територията лицето би било подложено на реална опасност от тежки посегателства Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател относно достоверността на информацията, посочена в справката за ситуацията в Афганистан. При издаване на решението за отказ за молбата на З. У. административният орган се е позовал на информацията, съдържаща се в справка № МД – 99/26.01.2017 г. При положение, че молбата за закрила е подадена през октомври 2016 г., а решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено през април 2017 г., не може да се приеме, че обсъдената от органа информация за положението в страната не е била актуална. Пред административния съд е представена нова справка с информация от 23.05.2017 г., която е била оценена от съда. Молителят също е имал възможност да посочи информационни източници, но се е възползвал и не се е позовал на конкретна информация, която да обоснове друг извод по същество. Вярно е, че публично известната към днешна дата информация за Афганистан свидетелства за засилване на напрежението и включва данни за нови актове на насилие. Макар и да са тежки, актовете на насилие нямат масов и повсеместен характер, за да е необходимо да чужденеца да се предостави хуманитарна закрила при условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При отсъствието на отменителни основания, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд