Решение № 9278 от 24.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4031/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Модев, гр. София,[жк][номер], вх. [номер], ет. [номер], ап. 1 срещу Решение 531 от 02.02.2021 г. на Административен съд София град по административно дело 8853/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Модев срещу решение от 18.08.2020 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България, с което е отказано вписване на прехвърляне на марка, регистров 101842, BAR CARTEL, комбинирана, в Държавния регистър на марките от Р. Айдаров на С. Модев.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател С. Модев, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

В нарушение на съдопроизводствените правила в обжалваното решение липсват мотиви относно доводите му за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на чл. 146, т. 3 и 5 АПК във вр. с чл. 23, ал. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).

Съдът е посочил приложимия закон единствено във връзка със становище на заинтересованата страна за приложимостта на новия Закон за марките и географските означения, като не е отчел, че не е налице твърдение за приложимост на чл. 32 ЗМГО (отм.), а единствено на чл. 23 ЗМГО. Излага подробно фактите по делото, характера на искането, с което е сезирал органа и предпоставките за неговото удовлетворяване и счита, че органът е реагирал процесуално неправилно. Мотивира невъзможността органът да се произнесе по гражданскоправен спор с оглед на регистърния характер на производството.

Излага подробно правомощията на органа по искането, с което е сезиран, както и способите за разваляне на договор за прехвърляне на права. Сочи, че приетото от органа и от съда вменява в задължение на искателя задължение за разваляне на договора по съдебен ред, което е в противоречие с нормативната уредба на договорите.

Неправилен счита и извода на съда относно материалната законосъобразност на оспорения акт. Сочи, че развалянето на договора, с който първоначално е била прехвърлена процесната марка, е настъпило следствие на осъществяване на фактите от чл. 87, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Излага фактите и прави анализ на начина на разваляне на договора и доказването му и сочи, че независимо от проведеното незаконосъобразно състезателно производство като изследва и по същество настъпили ли са твърдените, доказани дори с искането факти, правилният извод е за изпълнение на изискванията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и разваляне на договора.

Моли съда да отмени обжалваното решение поради неспазване на съдопроизводствените правила и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, евентуално поради противоречие с материалния закон, в който случай да постанови решение по същество като отмени оспорения акт и върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът се представлява от адв. А. Семерджиева, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба председателят на Патентното ведомство на Република България, счита същата за неоснователна.

Счита доводите на касатора за необсъждане от съда на доводите му за незаконосъобразност на оспорения акт за неоснователни с оглед на съдържанието на обжалваното решение. Правилен счита извода на съда за наличието на спор между жалбоподателя и заинтересованата страна относно развалянето на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД.

За неправилен счита довода на касатора относно неяснотата на характера на административното производство чл. 23 ЗМГО, но в случая липсва една от сочените от касатора кумулативни три предпоставки за извършване на вписването доказателства за прехвърлянето.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Божков.

1. Ответникът по касационната жалба Р. Айдаров, счита същата за неоснователна.

Сочи, че касаторът не е лице, което разполага с правата по чл. 23, ал. 3 ЗМГО. Излага подробно фактите по делото относно развалянето на договора и предпоставките за произнасяне на органа. Мотивира позоваването си на чл. 32, ал. 2 ЗМГО.

Излага съображения относно приложимостта на отменения Закон за марките и географските означения, но въпреки това счита обжалваното решение за правилно.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. В. Димова, Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

От доказателствата по делото се установява, че:

1. На 06.10.2017 г. С. Модев подава заявка за регистрация, вх. 1478451, на марка BAR CARTEL, комбинирана, за стоки от клас 16 и услуги от клас 41 и 43 съгласно Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки.

1. На 02.11.2017 г. между С. Модев, прехвърлител, и Р. Айдаров, приобретател, е сключен договор за прехвърляне на всички права върху заявката за регистрация на марка BAR CARTEL, комбинирана, вх. 147845 от 06.10.2017 г.

Съгласно чл. 3 от договора за прехвърлените права приобретателят заплаща на прехвърлителя сумата от 190,00 лв. Съгласно т. 5 от договора прехвърлителят се задължава да не предприема сам или чрез трети лица каквито и да е действия против регистрацията на марката по т. 1 от договора, включително и да не иска нейното заличаване или отмяна, когато бъде регистрирана.

1. На 09.11.2017 г. Р. Айдаров подава заявление за вписване прехвърляне на права относно заявката за регистрация на марка BAR CARTEL, комбинирана, вх. 147845 от 06.10.2017 г.

1. На 15.11.2017 г. е извършено вписване на прехвърленото право на заявка за регистрация на марка BAR CARTEL, комбинирана, вх. 147845 от 06.10.2017 г. на основание чл. 21 ЗМГО.

1. На 18.05.2018 г. марка BAR CARTEL, комбинирана, заявка вх. 147845 от 06.10.2017, е регистрирана регистров 101842, с дата на заявяване 06.10.2017 г., дата на регистрация 18.05.2018 г., класове стоки и услуги 16, 41 и 43, притежател Р. Айдаров.

1. На 12.03.2020 г. С. Модев заверява нотариална покана до Р. Айдаров за разваляне на договора от 02.11.2017 г. на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД относно прехвърлянето на правата върху марка BAR CARTEL, комбинирана, регистров 101842, поради неизпълнение на задълженията по договора - неплащане на уговорената цена.

1. На 12.03.2020 г. С. Модев подава в Патентното ведомство искане за прехвърляне на право върху марка BAR CARTEL, комбинирана, регистров 101842.

1. На 30.03.2020 г. длъжностно лице в Патентното ведомство уведомява С. Модев, че от притежателя на марка, BAR CARTEL, комбинирана, регистров 101842, предмет на искането за прехвърляне на права, не е дадено съгласие за разваляне на договора съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, като за искането същият ще бъде уведомен и ще му бъде предоставена възможност за възражение.

1. На 11.08.2020 г. Р. Айдаров представя становище по искането за вписване на прехвърляне на право върху марка BAR CARTEL, комбинирана, регистров 101842.

1. На 18.08.2020 г. с решение председателят на Патентното ведомство отказва да впише прехвърляне на изключителното право върху марка, регистров 101842, BAR CARTEL, комбинирана, в Държавния регистър на марките от Р. Айдаров на С. Модев.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 31, ал. 3 ЗМГО, в предвидената от закона форма, като съдържа необходимите реквизити и при издаването му органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. С оглед на искането, с което органът е сезиран, и представените доказателства, съдът приема, че релевантен за преценка на основателността на искането е чл. 23 ЗМГО, а не чл. 23 ЗМГО (отм.), на който съответен е чл. 32 ЗМГО. Сочи, че чл. 23 и 32 ЗМГО регламентират различни хипотези на прехвърляне и на прекратяване действието на марка, като в случая, с оглед на искането, с което органът е сезиран, относим е чл. 23 ЗМГО.

Определя, с оглед на чл. 23, ал. 3 ЗМГО, предпоставките за допустимост на исканото вписване за прехвърляне на права на марка и приема, че в случая не са налице доказателства за осъщественото прехвърляне. Тези доказателства са свързани с преценка на основанието по чл. 87 ЗЗД и произнасяне на гражданския съд, но те са извън компетентността на органа. При изрично заявено становище на притежателя на марката исканото прехвърляне на права не може да бъде вписано, тъй като обстоятелството е спорно.

Съдът приема, че дали са налице или не основания за извънсъдебно едностранно разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД и надлежно ли е упражнено потестативното право на разваляне не е предмет на административното производство, тъй като органът няма правомощие да преценява фактическия състав на чл. 87 ЗЗД. При наличие на висящ правен спор относно действителността на договора за прехвърляне на права върху марката, органът законосъобразно е отказал вписването.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения отказ и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда от два от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

1. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Доводът на касатора в подкрепа на този порок на обжалваното съдебно решение фактически е един - липса на мотиви относно доводите му за незаконосъобразност на оспорения акт на основание чл. 146, т. 3 и 5 АПК.

За да е налице порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на обжалвано съдебно решение, е необходимо съдът да е нарушил съществена процесуална норма, такава, която обуславя правилността на решението, защото нейното спазване е гаранция за истинността на фактическите констатации на съда. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди доводите му. Безспорно е, че съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК съдът е длъжен в мотивите си да изложи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Безспорно е също, че съгласно чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК съдът постановява решението си след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните. Съвкупният анализ на тези разпоредби сочи, че за съда безспорно е налице процесуално задължение да обсъди доводите на страните, които са от значение за правилното решаване на делото. По принцип доводи относно основанията за оспорване на административния акт са относими към предмета на спора стига, разбира се, фактическото им съдържание да е относимо към оспорения акт, а не просто да е налице позоваване на някое от основанията за оспорване.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд от формална страна е изложил мотиви относно основанието за оспорване по чл. 146, т. 3 АПК. Факта, че изрично не е посочил становището си по основанието по чл. 146, т. 5 АПК не значи, че обективно не е взел становище и по този въпрос. Мотивите на съда относно липсата на правомощие на органа да преценява осъществен ли е фактическият състав на чл. 87 ЗЗД, както и относно наличието на гражданскоправен спор относно процесната марка фактически са мотиви и относно спазването от органа на целта на закона, защото съгласно чл. 1 ЗМГО законът урежда условията и реда за регистрацията на марка, правата, произтичащи от нея, както и защитата на тези права по административен ред, а не урежда разрешаване на гражданскоправни спорове относно марка.

Наред с това в касационната жалба касаторът не излага конкретно необсъдени негови доводи, а излага доводи за несъгласие с мотивите на съда. Но несъгласието на касатора с мотивите на съда относно негови доводи не е процесуално нарушение, тъй като няма процесуална норма, която да задължава съда да възприема доводите на сезиралата го страна.

С оглед на горното доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Доводите му, изложени в подкрепа на този твърдян порок, ще бъдат разгледани във връзка с порока противоречие на съдебното решение с материалния закон.

1. По порока противоречие с материалния закон:

Доводите на касатора в подкрепа на този порок фактически са относно: 1.) приложимия закон; 2.) характера на производство; 3.) правомощията на органа; и 4.) доказването на твърдяното прехвърляне на права.

От доказателствата по делото е безспорно, че искането за вписване на прехвърляне на правата върху процесната марка е направено на 12.03.2020 г. Законът за марките и географските означения е обнародван в Държавен вестник, бр. 98 от 13.12.2019 г., и доколкото в него няма изрична разпоредба относно влизането му в сила, с оглед на чл. 5, ал. 4 от Конституцията е в сила от 17.12.2019 г. Следователно по отношение на подаденото на 12.03.2020 г. искане приложим е новият Закон за марките и географските означения, както правилно е приел първоинстанционният съд и както правилно твърди касаторът. Що се отнася до възраженията на ответника Р. Айдаров, свързани с различни редакции на чл. 23, ал. 3 ЗМГО преди и след изменението на закона, обнародвано в Държавен вестник, бр. 92 от 27.10.2020 г., справка в обнародвания текст на разпоредбата не сочи промяна в съдържанието на разпоредбата.

Видно от искането, с което касаторът е сезирал на 12.03.2020 г. органа, става въпрос за искане за прехвърляне на правото върху марка, т.е. за хипотезата на чл. 23 ЗМГО. Възраженията на ответника Р. Айдаров, за относимост на чл. 32 ЗМГО прекратяване на действието на регистрацията, са неоснователни, тъй като волята на сезиралия органа е ясно и недвусмислено изразена и правилно възприета от органа. Факта, че извън процесната марка са налице правоотношения между Р. Айдаров и трето лице, притежател на марка, регистров 106602, BAR CARTEL, комбинирана, е неотносим към процесното искане.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й: 1.) да я използва; 2.) да се разпорежда с нея и 3.) да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват. Проявление на правото на притежателя на марка да се разпорежда с нея е правото да прехвърли правото върху марката другиму. С оглед на това очевидно прехвърлянето на правото върху марка е действие, което зависи само и единствено от притежателя на правото, т.е. на марката. Тъй като прехвърлянето е проявление на марката като обект на собственост, Законът за марките и географските означения не регламентира правните способи за прехвърляне на правото върху марка. Това, което има значение за правоотношенията, регулирани от Закона за марките и географските означения, свързани с прехвърлянето на правото върху марка, е доказването пред държавния орган на факта на прехвърляне. Това значи, че държавата, в лицето на специализирания си орган, трябва да придобие необходимата степен на увереност в осъщественото в съответствие със закона прехвърляне на права.

Следователно главната цел на производството по вписване (по издаване на административен акт постановяващ вписване) е да се установи дали заявеното за вписване и подлежащо на вписване обстоятелство наистина съществува. Но установяването не цели да разреши правен спор, а цели само да удостовери съществуването на релевантното обстоятелство, за да бъде то надлежно вписано в регистъра и по този начин оповестено на третите лица.

Тази цел на производството разкрива неговия охранителен характер и понеже се осъществява чрез административен орган то безспорно е административно чл. 31, ал. 3 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗМГО. Тъй като производството е административно и охранително то не може да даде защита на накърнено гражданско право, а единствено съдействие, но при правомерно упражняване на гражданските права, без да е налице посягане върху чужда правна сфера.