Решение № 347 от 24.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1184/2012 г.

Решение № 347 от 24.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1184/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия В. К. Д. срещу въззивно решение № 109 от 3.04.2012 г. по внохд № 260/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, НК, пети състав, с което е потвърдена присъда № 396/20.12.2011 г. по нохд № 5338/2011 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 28 състав. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Подсъдимият моли да се намали наложеното му наказание лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на 17.11.2010 г. около 21.10часа в гр. София, на пресечката на улица "Методи Патчев" в ж. к "Разсадника", пред бл. 13,отнел чужди движими вещи на обща стойност 446.40 лева от владението на М. С. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 пр. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" вр. с чл. 58а, ал. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието в ЗАТВОР. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Преценката на двете предходни съдебни инстанции за наказание в атакувания размер е правилна. Обсъждайки по реда на чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК въпроса за наказанието което следва да се наложи, са взети предвид всички обстоятелства по чл. 54 НК от значение за правилното му индивидуализиране Видно е от мотивите, че съдилищата са отчели както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства, като са определили наказание от 6 години лишаване от свобода. Предвид проведената процедура по чл. 371 и сл. от НПК, наказанието е редуцирано съгласно чл. 58а, ал. 1 НК с 1/3,като същото е определено на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така отмереното наказание не е явно несправедливо. Същото е съответно на тежестта на деянието, което съставлява квалифициран грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК, високата степен на обществена опасност на дееца-осъждан многократно за кражби на лично имущество, както и на извода, че целите на наказанието спрямо него не са постигнали поправително-възпиращия ефект. Съгласявайки се и ползвайки облекчената процедура на глава двадесет и седма на НПК, която позволява по реда на чл. 373, ал. 2 НПК налагане на по-леко наказание, подсъдимият е санкциониран с наказание, което изцяло е съобразено с разпоредбите на чл. 35, ал. 3 НК и чл. 36 НК. Доводите, че съдилищата не са отчели ниския интензитет на упражнената сила, както и невисокия размер на отнетото имущество, не се подкрепят от данните по делото. Посочените обстоятелства са взети предвид и обсъдени в мотивите на изготвените съдебни актове. Правилно е прието, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 55 НК, защото не са налице многобройни или изключителни по характер смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало за подсъдимия несъразмерно тежко. В този смисъл наложеното на Д. наказание е справедливо, определено е в рамките на закона, поради което потвърждавайки неговия размер въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. с ал. 1, т. 3 НПК. Основание за намаляване на наказанието не е налице. Жалбата е неоснователна, а решението като законосъобразно и справедливо, следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение