Решение № 3411 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение 2422 от 25.07.2024г., постановено по адм.д. 647/2022г., Административен съд - Стара Загора, II-ри състав, е отменил по жалба на С. Е. Н., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], Ревизионен акт Р-16002421006938-091-001/ 10.06.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 385 от 30.08.2022г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на С. Е. Н. са установени данъчни и осигурителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2015г. в размер на 2 583.26 лв. и лихва в размер на 1 600.36лв., за 2018г. в размер на 1 708.70 лв. и лихва в размер на 539.71 лв. и за 2019г. в размер на 1 624.64лв. и лихва в размер на 320.44лв.; по КСО вноски за ДОО за 2015г. в размер на 2 239.09лв. и лихва в размер на 1 387.14лв, за 2018г. в размер на 3 034.38лв. и лихва 1 003.47лв. и за 2019г. в размер на 2 885.11лв. и лихва 618.57лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 874.65лв. и лихва в размер на 541.86лв., за 2018г. в размер на 829.06лв. и лихва 274.15лв. и за 2019г. в размер на 788.28лв. и лихва 169.01лв.; по ЗЗО вноски за ЗО за 2015г. в размер на 1 399.43лв. и лихва 866.96лв., за 2018г. в размер на 1 130.66лв. и лихва 361.85лв. и за 2019г. в размер на 1 261.25лв. и лихва в размер на 270.41 лв., като незаконосъобразен.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на С. Е. Н., [ЕГН], против посочения ревизионен акт НАП, в частта, с която са установени данъчни и осигурителни задължения за 2016г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 347.88 лв. и лихва в размер на 180.33 лв.; вноски за ДОО в размер на 1 611.30лв. и лихва 835.26лв.; вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 494.26лв. и лихва 256.21лв.; вноски за ЗО в размер на 790.82лв. и лихва 409.94лв., като неоснователна.

С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от С. Е. Н., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], чрез процесуалния й представител адв. М. Аргилашка. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Стара Загора в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Стара Загора и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт и в останалата му обжалвана му част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по тази касационна жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт И. Панова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Е. Д. Р., в качеството й на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, като жалбата е преподписана от главен юрисконсулт И. Панова. В същата се прави оплакване, че в отменителната му част първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Стара Загора в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт и в останалата му обжалвана му част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата по касационната жалба С. Е. Н., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], чрез процесуалния си представител адв. М. Аргилашка, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, като тази на С. Е. Н. е неоснователна, а тази на директора на Д ОДОП Пловдив е основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва : тази на С. Е. Н. е неоснователна, а тази на директора на Д ОДОП Пловдив е основателна.

С решението си Административен съд Стара Загора е отменил по жалба на С. Е. Н., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], Ревизионен акт Р-16002421006938-091-001/ 10.06.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 385 от 30.08.2022г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на С. Е. Н. са установени данъчни и осигурителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2015г. в размер на 2 583.26 лв. и лихва в размер на 1 600.36лв., за 2018г. в размер на 1 708.70 лв. и лихва в размер на 539.71 лв. и за 2019г. в размер на 1 624.64лв. и лихва в размер на 320.44лв.; по КСО вноски за ДОО за 2015г. в размер на 2 239.09лв. и лихва в размер на 1 387.14лв, за 2018г. в размер на 3 034.38лв. и лихва 1 003.47лв. и за 2019г. в размер на 2 885.11лв. и лихва 618.57лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 874.65лв. и лихва в размер на 541.86лв., за 2018г. в размер на 829.06лв. и лихва 274.15лв. и за 2019г. в размер на 788.28лв. и лихва 169.01лв.; по ЗЗО вноски за ЗО за 2015г. в размер на 1 399.43лв. и лихва 866.96лв., за 2018г. в размер на 1 130.66лв. и лихва 361.85лв. и за 2019г. в размер на 1 261.25лв. и лихва в размер на 270.41 лв., като незаконосъобразен. С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на С. Е. Н., [ЕГН], против посочения ревизионен акт НАП, в частта, с която са установени данъчни и осигурителни задължения за 2016г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 347.88 лв. и лихва в размер на 180.33 лв.; вноски за ДОО в размер на 1 611.30лв. и лихва 835.26лв.; вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 494.26лв. и лихва 256.21лв.; вноски за ЗО в размер на 790.82лв. и лихва 409.94лв., като неоснователна.

Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните в хода на същата доказателства, съставеният ревизионен доклад, констатациите на съставения ревизионен акт за наличие на хипотези па чл.122,ал.1,т.1 и 2 ДОПК и определените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски ведно с лихви за забава, проведеното административно оспорване пред директора на Д ОДОП Пловдив, при което установените задължения са потвърдени. В решението са възпроизведени представените с административната преписка писмени доказателства, в това число за компетентността на органите издатели на актовете, за валидността на електронните подписи, както и тези събрани по искане на жалбоподателката. В решението са възпроизведени и събраните по делото гласни доказателства /показания на свидетелката Н. Д. К., водила счетоводството на Пандора 2011 ЕООД, представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, откритото производство по оспорване на частни документи в хода на съдебното производство /основно РКО, товарителници, ел.изявления и разписки за доставки на Еконт Експрес ООД, заключението на допусната съдебно-графологическа експертиза, както и това по назначената съдебно-счетоводна експертиза. В мотивите е възпроизведено и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза във връзка с оспорване на електронните подписи положени по документите във връзка с провеждане на ревизията, като въз основа на нея е прието, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от техните издатели и не са налице основания за прогласяване на тяхната нищожност. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден в предвидената за това форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, в производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, имащи за последица прогласяване на неговата нищожност. Като неоснователни са квалифицирани възраженията на задълженото лице за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е прието, че ревизиращите са събрали по предвидения в ДОПК ред, при липса на данни за превишаване на правомощията им и правото на защита на задълженото лице не е нарушено.

На л.492 и сл. от първоинстанционното дело /същото няма собствена номерация, поради което препращането е към листовете на делото/ са изложени решаващите мотиви на административния съд по материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Отбелязано е, че ревизионното производство е проведено по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК поради установени хипотези по чл.122,ал.1,.т.1 и 2 ДОПК. Маркирано е, че в РД и РА се съдържат констатации и за наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т.4 и 5 ДОПК, но мотиви в тази насока не са изложени. Изложени са мотиви относно доказателствената сила на издадения ревизионен акт съгласно чл.124,ал.2 ДОПК и как това се отразява на разпределението на доказателствената тежест в процеса.

В решението са изложени мотиви, че към релевантния момент - в хода на ревизионното производство са били налице данни индикации - за укрити приходи от страна на ревизираното лице по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, които не са декларирани/т.1/, предвид постъпилите на електронен носител данни от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД за изпратени пратки от името на ревизираното лице и съответно за получени суми от същото и съобразно представените банкови извлечения за получени суми.

В продължение е изграден извод, че независимо от това обаче съдебният състав приема, че фактите и доказателствата по делото не установяват наличието на посоченото от ревизиращите обстоятелство по провеждане на ревизията по особения ред и тези констатации са опровергани. Систематизирани мотивите на първоинстанционният съд в тази насока /предвид изключителния им / и на моменти ненужен/обем могат да бъдат сведени до следното: 1.В конкретния случай възникването на данъчно задължение предполага реализиран доход от С. Н., който да е с източник нейната търговска дейност. В ревизионното производство не са приложени, а и пред съда не са представени годни писмени доказателства, от които да е видно предаването на конкретни стоки и получаването на сумите, предмет на ревизионния акт. В хода на ревизията, приключила с издаването на оспорения ревизионен акт, не са изискани от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД документите, по силата на които задълженото лице е получавала суми от наложени платежи и парични преводи. Ревизиращите органи са се задоволили единствено да приобщят писмените обяснения, таблиците и снимките, приложени на оптичен носител, представени от дружеството - куриер при ревизията на С. Н.. В този смисъл фактическите констатации в ревизионния акт се основават единствено на получените данни от трето лице ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД - само в табличен обобщен вид, при липса на първичните доказателства оригинали на товарителници относно изпращането на стоки и документи за плащане в полза на ревизираното лице. 2. С административната преписка по делото са представени копия на документи /РКО и разписки за пощенски парични преводи/, разпечатани от технически носител/л.165, т.I/, предоставен от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД, които обаче не са заверени от ответника за вярност с оригиналите, тъй като същият не разполага с тях. Всички копия на писмени документи, на които се позовава ревизията относно определяне размера на данъчната основа, изхождащи от Еконт експрес , са оспорени откъм истинност в първото по делото заседание, като в тази връзка съдът изиска от третото, неучастващо по делото лице - ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД да представи оригиналите на сниманите документи за периода 01.01.2015г. 31.12.2019г. С писмо вх. 4146/ 14.07.2023г./л.380, т.I/ от куриерското дружество бе заявено, че исканите документи не са открити, тъй като към настоящия момент са унищожени, като по делото бяха депозирани единствено 8 бр. оригинали на първични счетоводни документи за 2015г., а именно - 4 бр. разходни касови ордери и 4 бр. разписки за пощенски паричен превод/л.385, т.I/. 3. На база на изложеното е изграден извод, че представените от ответника заверени разпечатки на фото копия на товарителници и платежни документи, налични по делото и на електронен носител, които не се представиха в оригинал или официално заверен препис по реда на чл.183 от ГПК, следва да се изключат от доказателствения материал и няма да бъдат съобразявани при постановяване на настоящото решение. Цитирана е нормата на чл. 183 ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, съгласно който документите се представят в заверен от страната препис. Посочено е, че разпечатка/копие на фото снимка на документ не представлява заверен препис от документа по смисъла на чл. 183 ГПК. Добавено е, че представените копия на снимки не представляват и електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК във връзка с чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Прието е, че след като тези доказателства са изключени от доказателствения материал, то е безпредметно се явява обсъждането на истинността им. Посочено е, че непредставянето на оригиналните писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си. Направен е генерален извод, , че констатациите на приходните органи не почиват на първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи в РА са необосновани. 4. В допълнение са изложени мотиви, че прието не се опровергава от представените под формата на табличен вид носител на данни, които са подписани с електронен подпис. Мотивите на съда в тази насока са на л.493, лице от делото. Като неоснователно е определено възражението на приходната администрация, че снимките на РКО и другите документи записани на диск, съставляват електронен документ и няма пречка да бъдат приети и ценени от съда. Добавено е, че за да бъде годно доказателство, изготвената таблица от куриерското дружество следва да е придружена от първични счетоводни документи, каквито не са приложени по делото. 5. Направен е обобщаващ извод, че по делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, установяващи констатациите / решението е посочено твърденията/ на органите по приходите. 6. В продължение са изложени мотиви, че установения факт на изплатени суми в полза на физическото лице при липса на товарителница и други доказателства също не установяват тезата на приходните органи за извършвана търговска дейност от ревизираното лице /л.493 ,гръб/. 7. Представените по делото оригинали на РКО са коментирани като изключително малко на брой и само въз основа на тях не може да се направи извод за всички получени суми, съответно за укрити приходи от продажба на вещи. 8. Съдът е приел, че този извод не се обосновава и от приетата съдебно-счетоводна експертиза, предвид обстоятелството, че изчисленията на експерта не отчитат събраните по делото доказателства и установените с тях факти.

В резултат на изложеното, първоинстанционният съд е изградил следните водещи изводи:

1. Твърдяното наличие на данни за укрити приходи или доходи, които не са декларирани до започването на ревизията, не е доказано за целите на данъчното облагане. По тази причина, в случая не следва да намери приложение правилото на чл.124, ал.2 от ДОПК, за истинност на фактическите констатации в ревизионния акт и доказателствената тежест относно всички релевантни факти за установяване на претендираните публични задължения се носи от приходната администрация, но такова пълно главно доказване не бе проведено от ответника в настоящото производство.

1. Не води до друг извод и констатацията на приходните органи, че ревизираното лице не е отрекло получаването на сумите с наложени платежи от клиентите му, а е твърдяло, че получените суми е внасяло в касата на ПАНДОРА 2011 ЕООД, съответно на ПАНДОРА АРТ ООД. Наистина, твърденията на С. Н. че процесните суми са внесени в пълен размер в касата на посочените две дружества не се доказаха с писмени доказателства, но недоказани останаха и констатациите на ревизионния акт, че ревизираното лице е получавало доходи от продажба на посочените стоки.

1. С оглед на изложеното съдът намира, че констатациите за реализиран облагаем доход и извършени облагаеми доставки през 2105г., 2018г. и 2019г. не са подкрепени с доказателствата по делото, а оттам липсва нормативно основание за определяне на допълнителни задължения по ЗДДФЛ, съответно за допълнително определяне на ЗОВ за посочените години, поради което ревизионният акт в тази му част се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В същия смисъл са и постановените решения по адм. дело 2746/2023г., по адм. д. 6059/2023г., по адм. д. 10409/2022г., по адм. д. 4784/2020 г., адм. д. 9793/2018 г.; по адм. д. 5763/2019 г.; по адм. д. 6468/2019 г., по адм. д. 2823/2020 и др. на Върховния административен съд по аналогични дела.

В продължение на л.494 и сл. от делото са изложени мотивите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт в частта му за данъчен период 2016г. Систетематизирани, мотивите на първоинстанционния съд в тази насока се свеждат до следното:

1. Въз основа на данните, предоставени от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ЕООД и приложените банкови извлечения от сметките на ревизираното лице в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД/л.137 и сл., т.V/, ревизията е установила, че в този данъчен период, задълженото лице е получило по банков път от куриерското дружество суми, чийто общ размер е 23 247.50лв., от наложени платежи и пощенски парични преводи от продажба на различни стоки дрехи, текстил, ризи, кецове, часовници, бижута и др. Установено е още, че в подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г./л.44-л.50, т.VI/ жалбоподателката е попълнила Приложение 1, в което декларирала доходи от трудово правоотношение в размер на 6 540.00лв., които представляват доходи от положен личен труд като съдружник в дружеството ПАНДОРА 2011" ЕООД, удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО 1 916.28лв. и годишна данъчна основа 4 623.72 лв. и Приложение 3, в което декларирала придобит доход от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ от източници в България, в общ размер на 23 247.50 лв., посочен като доход от продажба на произведения на изкуството/код 304/ с нормативно признати разходи в размер на 40 на сто 9 299.00лв. Обща годишна данъчна основа 18 572.22лв. (4 623.72+13 948.50). Авансово внесен данък от работодателя в размер на 462.36лв. Дължим данък 1 394.86лв. Установено е, че въз основа на така декларираните данни на 11.03.2019г. С. Н. е внесла дължимия данък, в т.ч. и дължимата лихва в размер на 262.56лв.

1. Не е спорно между страните и обстоятелството, че декларираните доходи в Приложение 3 са същите, които са получени чрез куриерската фирма ЕКОНТ ЕКСПРЕС ЕООД за извършваната от жалбоподателката продажба на стоки.

1. Като спорен между страните е формулиран е въпросът досежно характера на тези доходи. Посочено е, че констатациите на органите по приходите е, че същите е следвало да бъдат декларирани в Приложение 2 от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016г. като доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, за които дължимият данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ се определя като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто. В същото време задълженото лице твърди, че към получения доход следва да се приложи разпоредбата на чл.29, ал.1, т.2, б. б от ЗДДФЛ и да се признае разход в размер на 40 %, тъй като това са доходи от продажба на художествени произведения.

1. На л.495 са изложени мотиви защо съдът споделя констатациите на органите по приходите, че че извършените продажби нямат инцидентен характер, тъй като същите са извършвани системно през цялата 2016г., като предвид и количествата на продаваните стоки тази дейност следва да се определи като търговска и по занятие по смисъла на чл.1 ТЗ. Допълнено е, че предвид обема и броя продажбите, на постъпленията на парични суми от тези продажби, то ревизираното лице безспорно е извършвало независима икономическа дейност под формата на продажба на стоки, доходите от която не са декларирани по надлежния ред като такива от стопанска дейност на ЕТ, още повече, че безспорно се установява, че лицето е с регистрация като едноличен търговец. Съдът е определил като неоснователно възражението в жалбата, че в случая не се касае за търговска дейност, а предмет на продажбите са художествени произведения и доходът следва да се облага по реда на чл.29, ал.1, т.2, б. б от ЗДДФЛ. Възпроизведена е правната норма, като е посочено, че нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство от страна на жалбоподателката, са ангажирани доказателства, че сумите които е получила, представляват доходи от продажба на произведения на изкуството.

1. На отделен ред на л.495 са изложени мотиви защо търгуваните стоки не съставляват произведение на изкуството.

1. На основание изложеното е направен извод, че е основателно органите по приходите са приели, че получените доходи са такива от дейност на С. Н. като ЕТ и същите подлежат на облагане по реда на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ; жалбоподателката е регистрирана като едноличен търговец, а осъществяваната от нея дейност е стопанска, реализирана с цел печалба и представлява дейност по занятие.

1. В продължение съдът е посочил, че с оглед на доказателствата по делото намира за неправилни констатациите , че и за 2016г- са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.1 и 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред /л.495/гръб/. Грешното посочване на доходите в приложение 3 на ГДД, вместо в приложение 2, неправилно е квалифицирано като хипотеза по чл.122,ал.1,т.1 ДОПК.

1. В продължение на изложеното е посочено, че при определяне на задълженията за него период следва да намерят приложение общите правила за определяне на данъчната основа чл.26,ал.1 ЗДДФЛ.

1. Мотиви относно начина на определяне на данъчната основа са изложени на л.496 от делото. Цитирани са относими разпоредби от ЗДДФЛ, ЗКПО и ЗСч.

1. В продължение са направени съждения, че след като ревизираното лице твърди, че не е водило счетоводна отчетност като ЕТ и при ревизията не са представени документи /въпреки, че такива са изисквани л.136, т.II и л.15, т.VII/, доказващи платена/закупена стока, съответно размера на извършените разходи, то следва извод, че ревизиращият екип необосновано е определил основата за облагане с приспадане на разходи. Посочено е, че при определяне на данъчната основа по реда на ЗКПО следва да се вземат предвид само доказаните разходи, като признаването им за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. Маркирано е, че ревизираното лице изрично е посочило/ л.18, т.VII/, че няма документи за извършени разходи, тъй като закупуваните от нея стоки са на много ниска стойност и често не е пазила касовите бележки и няма как да покаже фактури за големи разходи. Съдът е посочил, че по делото не са налични каквито и да било документи за сторените от лицето разходи във връзка с осъществяваната от него дейност, а по правило в тежест на жалбоподателя е да установи, че разходите, чието признаване претендира, са свързани с дейността му и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО.

1. Изграден е извод, че в случая това не е сторено нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА и че при определяне на основата за облагане не следва да бъдат признавани разходи за дейността, поради което същата се установява в размер на 23 247.50лв./равна на общия размер на получените от лицето суми от продажба на стоки/ и следователно е в по-голям размер от тази установена при ревизията - 16 425.25лв. Посочено е, че така определения облагаем доход по реда на чл.26 от ЗДДФЛ в размер на 23 247.50 лева, на основание чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ, следва да бъде намален с вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО.

1. Изграден е извод, че правилно е прието от органите по приходите, че С. Н. системно е упражнявала дейност с личен труд, за което е получавала постоянни доходи, т. е. упражнявала е трудова дейност на свой риск и за своя сметка, поради което подлежи и на задължително осигуряване по реда на КСО и ЗЗО като самоосигуряващо се лице, в качеството ѝ на търговец. Отбелязано е, че за получените доходи от тази дейност безспорно в случая не са били начислени и не са внесени задължителни осигурителни вноски, съгласно изискванията на чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, като с декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от наредба Н - 8/2005г. /отм./) същата е декларирала единствено размера на дължимите авансови задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/ за 2016г. Прието е, че предвид обаче установените по делото факти, които сочат на извършвана търговска дейност от жалбоподателката, а именно продажби на стоки, доставяни до клиенти от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД, несъмнено са дължими ЗОВ и за годишно изравняване за 2016г., ведно с прилежащите лихви.

1. Изграден е финализиращ извод, че предвид приетото от настоящия съдебен състав непризнаване на разходи за 2016г. при формиране на облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен търговец, в конкретния случай това би довело до определяне на данък и ЗОВ в по-висок размер от установения при ревизията, но с оглед забраната по чл.160, ал. 6 ДОПК за изменение на ревизионния акт във вреда на ревизираното лице, следва да се приеме, че актът в частта на определения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и ЗОВ за 2016г., ведно със съответните лихви, е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Решението на Административен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно като краен резултат в отхвърлителната му част и неправилно като постановено в противоречие със закона в отменителната му част.

В касационната жалба на С. Е. Н. против отхвърлителната част се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Поддържат се оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че страната има доходи от упражнявана дейност като едноличен търговец, поради което дължи заплащане на годишен и авансов данък като ЕТ по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски.

В касационната жалба на директора на Д ОДОП Пловдив против отменителната част от решението се поддържат оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че неправилно и в противоречие на събраните по делото доказателства, в това число заключенията на назначените в съдебното производство техническа, графологическа и счетоводна експертизи, първоинстанционният съд е приел, че са опровергани констатациите на органите по приходите за наличие на хипотези по чл. 122,ал.1, т.1 и т.2 ДОПК за за данъчни периоди 2015, 2018 и 2019години, поради което ревизионният акт не се ползва с доказателствената сила по чл.124,ал.2 ДОПК и констатациите са му недоказани, а от там определените задължения за годишен и авансов данък на едноличния търговец по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски са установени в противоречие с материалния закон.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От данните по делото е видно, че в хода на ревизията органите по приходите са установили, че ревизираното лице С. Е. Н. е получавало приходи от наложени платежи и парични преводи от извършвана търговия на разнообразни стоки, като според предоставена информация от Еконт Експрес ООД е изпращало пратки чрез куриерското дружество и съответно е получавало парични средства от тази търговска дейност. В изпратената от куриерското дружество информация се съдържат данни за извършените куриерски и пощенски услуги, изплатените РКО и пощенски парични преводи, опис на всички изпращания, клиенти, товарителници, върнати пратки, дата на изплащане на пощенските записи, получател на сумите. Установено е още, че за 2015г. лицето има изпратени пратки на стойност 34 040,64лв., като са изплатени през година 33 599,14лв., а разликата е заплатена през следваща 2016г. За трите останали години в периода на ревизията е установено, че сумите са изплащани от куриерската фирма по банков път по сметките на лицето в УниКредит Булбанк АД както следва: за 2016г. 23 247,50лв., ;за 2018г. 27 564,00лв. и за 2019г. 33 315,00лв. Ревизираното лице е дало обяснения, че доходите които получава от осъществяваната от нея дейност се облагат в две търговски дружества, в който участва като собственик на капитала Пандора 2011 ЕООД, гр.Стара Загора , ЕИК 201463291 и Пандора Арт ООД гр.Пловдив, ЕИК 204850090. При извършената в рамките на ревизията насрещна проверка на двете дружества е установено, че за процесните 2015г. и 2016г. не са налице доказателства в подкрепа на твърденията, че дейността е извършвана и облагана чрез двете дружества. За другите две години е установено, че за 2018г. от изплатените по банков път 27 564,00лв. в касата на Пандора Арт ООД са постъпили 8 188,00лв., като за разликата няма данни да е постъпвала в някое от двете дружества. За 2019г. е установено, че от изплатените по банков път 33 315,00лв. 14 646лв. са внесени в касата на Пандора Арт ООД, като няма данни остатъка да е предаден в това или другото дружество. Въз основа на изложеното са изградени констатации, че пред ревизираните данъчни периоди задълженото лице С. Н. е извършвала търговска дейност по продажба на стоки /дрехи, текстил, ризи, кецове, часовници, бижута и други/, доставяне чрез куриерска фирма Еконт Икспрес ООД, като сумите от продажбите са изпращани чрез услугата наложен платеж и чрез парични преводи. Тъй като за процесните периоди /изключая 2016г., за която има подадена декларация по чл.50 ЗДДФЛ, но доходът не е деклариран като такъв от търговска дейност, а по приложение 3/лицето не е подавало декларации по чл.50 ЗДДФЛ, е прието, че са налице хипотези по чл.122,ал.1, т.1 и т.2 ДОПК. По отношение на определяне на данъчната основа органите по приходите са приели, че в случая е налице хипотеза по чл.26,ал.7 ЗДДФЛ физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като такъв, поради което доходите му следва да се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона смятат се за доходи от стопанска дейност и се облагат с 15% данък по чл.48,ал.2 ЗДДФЛ. При определяне на данъчната основа са съобразени от една страна данните за получените доходи от лицето, писмените му обяснения, че няма доказателства за извършените разходи по придобиване на материалите, върху които е извършвала определени творчески действия и впоследствие продавала, като при определяне на процента на надценка на извършените продажби са взети счетоводни данни от посочените по-горе две дружества, като са съобразени данни за отчетната стойност на продаваните стоки отнесени спрямо нетните приходи от извършените продажби. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е определена, като така установения облагаем доход е намален със сумите за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, като върху разликата е начислен дължимият данък по чл.48,ал.2 ЗДДФЛ ведно с лихви за забава. С ревизионния акт за процесните периоди са определени и задължения за ЗОВ ведно с лихви за забава.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен в частта му за установени задължения за годишен и авансов данък по чл.48,ал.2 ЗДДФЛ и за задължения за ЗОВ за данъчни периоди 2015г., 2018г. и 2019г., и законосъобразен в частта му за същите задължения за данъчен период 2016г., като в тази част обаче са коригирани констатациите на ревизионния акт.

Мотивите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт в посочената част могат да бъдат сведени до следното:

1. Твърдяното наличие на данни за укрити приходи или доходи, които не са декларирани до започването на ревизията, не е доказано за целите на данъчното облагане.

Фактическите констатации в ревизионния акт се основават единствено на получените данни от трето лице ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД - само в табличен обобщен вид, при липса на първичните доказателства оригинали на товарителници относно изпращането на стоки и документи за плащане в полза на ревизираното лице. С административната преписка по делото са представени копия на документи /РКО и разписки за пощенски парични преводи/, разпечатани от технически носител/л.165, т.I/, предоставен от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД, които обаче не са заверени от ответника за вярност с оригиналите, тъй като същият не разполага с тях. представените от ответника заверени разпечатки на фото копия на товарителници и платежни документи, налични по делото и на електронен носител, които не се представиха в оригинал или официално заверен препис по реда на чл.183 от ГПК, следва да се изключат от доказателствения материал и няма да бъдат съобразявани при постановяване на настоящото решение.

По тази причина, в случая не следва да намери приложение правилото на чл.124, ал.2 от ДОПК, за истинност на фактическите констатации в ревизионния акт и доказателствената тежест относно всички релевантни факти за установяване на претендираните публични задължения се носи от приходната администрация, но такова пълно главно доказване не бе проведено от ответника в настоящото производство.

1. Не води до друг извод и констатацията на приходните органи, че ревизираното лице не е отрекло получаването на сумите с наложени платежи от клиентите му, а е твърдяло, че получените суми е внасяло в касата на ПАНДОРА 2011 ЕООД, съответно на ПАНДОРА АРТ ООД. Наистина, твърденията на С. Н. че процесните суми са внесени в пълен размер в касата на посочените две дружества не се доказаха с писмени доказателства, но недоказани останаха и констатациите на ревизионния акт, че ревизираното лице е получавало доходи от продажба на посочените стоки.

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд, като ги намира за необосновани на фактите по делото и изградени в противоречие с материалния закон. С оглед на събраните в хода на ревизията доказателства, както и допълнително събраните в хода на делото, в това число заключенията на назначените в съдебното производство техническа, графологическа и счетоводна експертизи, се установява по несъмнен и категоричен начин факта на извършваната от ревизираното лице търговска дейност, поради което констатациите на ревизиращите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т.1 и 2 ДОПК намират подкрепа в доказателствата по делото, констатациите на ревизионния акт се ползват с доказателствената сила по чл.124,ал.2 ДОПК, като същите не са опровергани от задълженото лице. С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че данъчната основа за облагане на задълженията за посочените данъчни периоди е определена правилно при съобразяване на разпоредбата на чл.26,ал.7 ЗДДФЛ и размерът на задълженията за данък по чл.48,ал.2 ЗДДФЛ и ЗОВ. Доводите и аргументите на настоящата съдебна инстанция в тази насока са следните:

1. На първо място не могат да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд по отношение на доказателствената сила на доказателствата представени от куриерското дружество Еконт Експрес ООД.

По делото няма спор, че предмет на ревизията са задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за данъчни периоди 2015, 2016, 2018 и 2019г. Това обстоятелство е от значение за вида документи, които са издавани от въпросният пощенски оператор през годините, които могат да служат за документиране на извършваната стопанска дейност. До началото на 2018г. извършваната от пощенския оператор стопанска дейност по куриерски доставки е документирана чрез издаването на документи на хартиен носител, същите не са съставяни като електронни документи. Поради това при поискването им от органите по приходите в хода на ревизията същите е следвало да бъдат представени или в оригинал или под формата на официално заверен препис, като неизпълнението на това изискване има за последица изграждането на извод, че същите не съставляват годно доказателство за изградените въз основа на тях констатации за извършване на стопанска дейност от ревизираното лице. В този смисъл и съдебната практика на съдилищата, в това число цитираните в първоинстанционното решение дела на ВАС.

Не по този начин стоят нещата след 01.01.2018г. , когато за извършваната куриерска дейност дружеството пристъпва към документирането й чрез съставяне на документи на електронен носител.

По настоящето дело, както и по много други аналогични дела пред съдилищата, основният спорен въпрос между страните е дали представените от третото неучастващо по делото документи а дейността след 2018г. са електронни документи и дали възпроизведеното в тях съдържание на първични счетоводни документи съставлява годно и достатъчно доказателство, върху което да се градят констатациите на ревизиращите органи.

Настоящата съдебна инстанция намира, че на този въпрос следва да бъде даден положителен отговор.

Представеното от страна на пощенския оператор Електронно изявление , представлява генерирани справки от информационната система за управление на основната дейност на дружеството. Генерирането на този тип справки се осъществява от профил в системата, който има администраторски права и чрез въвеждането на различни условия, уточняващи какво следва да бъде генерирано като краен резултат / име на клиент, период на справката, офис на услугата и прочие/. Входните данни за генериране на справките се вземат от централната база данни на дружеството, която съхранява информацията в табличен вид. Въпросните данни не се създават и съхраняват на хартиен носител, а се създават в цифров вид под формата на база данни, генерирани от информационната система на дружеството при приемане/предаване на пратки, както и за получени наложени падежи по тях. По тази причина те няма как да бъдат представени като оригинали по делото, а се представят под формата на справки. Подписите върху тях са цифрови изображения на собственоръчно положен подпис върху таблети с капацитивни екрани / които чрез регистрация на промяна на електрическото напрежение на повърхността им чрез докосване или движение с пръст или друг предмет го трансферират в изображение на екрана/ и се съхраняват като записи за всяко Електронно изявление .

За формата на тези изявление са приложими разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). Същите са съставени, като електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Доколкото изявленията не съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. При отчитане действието на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ обикновеният електронен подпис има стойността на саморъчен само, ако това е изрично уговорено в отношенията между страните, а това е уговорено в действащите за този период Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставян от Еконт Експрес ООД, съгласно издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги.

В случая откритото производство по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл.144 АПК по оспорване на въпросните електронни изявления не е успешно проведено от жалбоподателя , поради което следва да бъде прието, че посочените електронни документи, носещи подписа на ревизираното лице С. Е. Н. съставляват годно доказателство за установяване на извършените продажби на стоки чрез куриерските услуги на Еконт Експрес ООД в посочените в съдебното решение обеми за 2018г. и 2019г.

Всъщност услугата наложен платеж се изразява в доставянето на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума /§ 1, т.12 ДР ЗПУ /Закон за пощенските услуги/.

В този смисъл в практиката на ВАС е решение 3120 от 25.03.2025г. на първо отделение, постановено по адм.д. 10490/2024г., постановено по аналогична фактическа обстановка.

1. Фактът на извършваната стопанска дейност по вид и обеми не се отрича в дадените писмени обяснения на задълженото лице.

1. За разлика от другите масови случаи, по настоящето дело е установено, че парите от извършените доставки за част от периодите/ са преведени от куриерското дружество по банковата сметка на задълженото лице, а твърденията му, че тези суми са били преведени от него на две други дружествата, чрез които е извършвана дейност и сумите са обложени, са доказани частично за част от сумите.

1. Чрез заключението на съдебно-графологическата експертиза е установено авторството на подписа на задълженото лице за получател по сумите по приходно-касовите ордери, като без значение за това обстоятелство, че при изследването експертът е работил с копия на документите, след като това не е било пречка за проверката и след като са налице безспорни данни, че сумите са получени от лицето. В този смисъл в нарушение на процесуалния закон и необосновано на доказателствата по делото първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на експерта по графологическата експертиза.

1. Размерът на получените приходи е установен и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която също неправилно не е кредитирана от първоинстанционния съд.

1. При сходна фактическа обстановка решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в частта му относно определените задължения за 2016г.

Предвид изложеното следва да бъде прието, че събраните в хода на ревизията доказателства установяват по несъмнен начин, че задълженото лице е извършвало системно доставки на стоки, изпращани на клиентите чрез пощенския оператор Еконт Експрес ООД, срещу което е получавало определени суми /наложни падежи/. Доколкото в случая не става въпрос за единични и спорадични доставки , а за масови такива, правилно са изградени констатации, че става въпрос за извършвана от задълженото лице търговска дейност по занятие . За тази дейност при условията на чл.53,ал.1 ТЗ и ЗСч. е следвало да бъде водено счетоводство, отразяващо движението на имуществото на търговското предприятие. За получените доходи от дейността лицето е било длъжно да подава и съответната годишна данъчна декларация чл.50 ЗДДФЛ. Извършването на дейността и не спазването на изискванията, свързани с нейното документиране и деклариране покрива не само хипотезите на чл.122,ал.1, т.1, и т. 2 ДОПК , но и на т.4 и 7 от същата разпоредба, съответно обосновава провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК.

Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в посочената му част, Административен съд Стара Загора е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АХК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова , с която жалбата на С. Е. Н., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], против ревизионен акт Р-16002421006938-091-001/ 10.06.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 385 от 30.08.2022г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на С. Е. Н. са установени данъчни и осигурителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2015г. в размер на 2 583.26 лв. и лихва в размер на 1 600.36лв., за 2018г. в размер на 1 708.70 лв. и лихва в размер на 539.71 лв. и за 2019г. в размер на 1 624.64лв. и лихва в размер на 320.44лв.; по КСО вноски за ДОО за 2015г. в размер на 2 239.09лв. и лихва в размер на 1 387.14лв, за 2018г. в размер на 3 034.38лв. и лихва 1 003.47лв. и за 2019г. в размер на 2 885.11лв. и лихва 618.57лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 874.65лв. и лихва в размер на 541.86лв., за 2018г. в размер на 829.06лв. и лихва 274.15лв. и за 2019г. в размер на 788.28лв. и лихва 169.01лв.; по ЗЗО вноски за ЗО за 2015г. в размер на 1 399.43лв. и лихва 866.96лв., за 2018г. в размер на 1 130.66лв. и лихва 361.85лв. и за 2019г. в размер на 1 261.25лв. и лихва в размер на 270.41 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С решението си първоинстанционният съд е потвърдил ревизионния акт в частта му за установени задължения за 2016г.

От доказателствата по делото може да бъде направен извод, че фактическата обстановка за данъчен период 2016г. не се отличава съществено от останалите данъчни периоди, и особено от този за 2015г. На база на получена в хода на ревизията информация от Еконт Експрес ООД и УниКредит Булбанк АД е установено, че в този данъчен период, задълженото лице е получило по банков път от куриерското дружество суми, чийто общ размер е 23 247.50лв., от наложени платежи и пощенски парични преводи от продажба на различни стоки дрехи, текстил, ризи, кецове, часовници, бижута и др. Единствената разлика от предходния данъчен период 2015г. се изразява в това, че за нея година ревизираното лице е подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2016 г./л.44-л.50, т.VI/ , като е попълнила Приложение 1, в което декларирала доходи от трудово правоотношение в размер на 6 540.00лв., които представляват доходи от положен личен труд като съдружник в дружеството ПАНДОРА 2011" ЕООД, удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО 1 916.28лв. и годишна данъчна основа 4 623.72 лв. и Приложение 3, в което декларирала придобит доход от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ от източници в България, в общ размер на 23 247.50 лв., посочен като доход от продажба на произведения на изкуството /код 304/ с нормативно признати разходи в размер на 40 на сто 9 299.00лв. Или е определена обща годишна данъчна основа 18 572.22лв. (4 623.72+13 948.50), с Авансово внесен данък от работодателя в размер на 462.36лв., дължим данък 1 394.86лв. Установено е, че въз основа на така декларираните данни на 11.03.2019г. С. Н. е внесла дължимия данък, в т.ч. и дължимата лихва в размер на 262.56лв.

Решаващият съд е споделил констатациите на органите по приходите относно размера на получения приход от доставки чрез Еконт Експрес ООД в размер на 23 247.50лв., че извършваната дейност е по занятие и покрива критериите за търговска дейност по смисъла на ТЗ. Първоинстанционният съд не е споделил констатациите на ревизиращите органи, че в случая са налице хипотези по чл.122,ал.1, т.1 и 2 ДОПК, приел е, че в случая ревизията е следвало да бъде проведена по общия ред, а не специалния такъв по чл.122 и сл. ДОПК. В продължение съдът е отрекъл и начина на определяне на данъчната основа по реда чл.122,ал.2 ДОПК съгласна съставения ревизионен акт. Решаващият съд е приел, че от размера на получените приходи от 23 247,50лв. не следва да се приспадат никакви разходи, тъй като задълженото лице заявява, че не разполага с никакви документи, удостоверяващи извършените разходи за дейността, поради което размерът на основата за облагане следва да е 23 247,50лв. , т.е. да е в по-голям размер от установената при ревизията 16 425,25лв. / на база на анализ на счетоводните данни на Пандора 2011 ЕООД органите по приходите са признали на на С. Н. разходи за дейността в размер на 6 822,25лв/, като от нея сума следва да бъдат приспаднати вноските, които лицето следва да прави за ЗОВ. Тъй като при този начин на определяне на данъчната основа се стига до по-висок размер на задълженията, с оглед забраната на чл.160,ал.6 ДОПК решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен до определения с него размер на задълженията за данъка по чл.48,ал. 2 ЗДДФЛ и лихвите за забава.

По изложените по-горе мотиви настоящата съдебна инстанция намира, че в тази му част решението на административния съд е правилно като краен резултат, но по други мотиви. Следва да бъде прието, че и за него данъчен период са налице хипотезите по чл.122,ал.1, т.1 и 2 ДОПК и ревизията правилно е проведена по особения ред, като правилно е определена и данъчната основа по реда на чл.122,ал.2 ДОПК. Всъщност изложените мотиви по тази част от спора, в това число относно наличието на търговска дейност по занятие и размера на получените доходите от тази дейност чрез куриерска фирма Еконт Експрес ООД, показват несъстоятелността на изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на ревизионния акт в останалата му част.

Решението на административния съд е правилно и законосъобразно в частта му за установени задължения за ЗОВ за 2016г. След като самата жалбоподателката е декларирала стопанска дейност и задължения за ЗОВ, то са несъстоятелни оплакванията в касационната жалба, че такива задължения неправилно са определени с ревизионния акт.

При условията на чл.221,ал.2 АПК първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила в тази му част, като за мотиви на същото се считат тези на настоящето решение.

Разноски.

При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдилтелната му част за разноските, в която Национална агенция по приходите София е осъдена да заплати на С. Е. Н., [ЕГН], разноски по делото в размер на 1 547,34лв.

При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК , предвид фактическата сложност на делото и осъществената защита от Д ОДОП Пловдив, С. Е. Н. следва да бъде осъдена да заплати на Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическото лице, в състав на което влиза ответната по жалбата Д ОДОП Пловдив разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 5 800,61лв., от които 226, 49лв. заплатена държавна такса за касационното обжалване, а останалите 5 574,12лв. юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции, при условията на чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,