Решение № 5883 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2020 г.

Решение № 5883 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас чрез процесуалния си представител, срещу решение № 1182 от 21.09.2020 г. постановено по адм. дело № 461/2020 г. на Административен съд - Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Иска от съда отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "М." ЕООД с [ЕИК], чрез процесуалния си представител в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - "М." ЕООД с [ЕИК], чрез процесуалния си представител в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответниците – "Т. Б." ЕООД, "Т. д." ООД, А. Х., М. Х. и Г. Х. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от "Т. Б." ЕООД, "М." ЕООД и "М." ЕООД срещу заповед № 3248 от 24.10.2019 г. на заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас, с която на основание решение № 46-3/28.08.2018 г. на Общински съвет – Бургас и чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 135, ал. 5 ЗУТ е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ (подробен устройствен план, план за регулация и застрояване) за урегулиран поземлен имот (УПИ) II, кв. 123 по плана на ЦГЧ – Бургас, поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.612.332 по Кадастрална карта (КК) на град Бургас, с който да се промени отреждането на УПИ от "За Универмаг, базар и КОО" в "Зона за благоустрояване, озеленяване, експозиционен и информационен център и инфраструктура", с предвидени показатели за застрояване за устройствена зона "Ц", в съотвествие с ОУП (общ устройствен план) на град Бургас. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и без съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. Прието е, че допуснатото от органа нарушение, изразяващо се в нередовно обявяване на процесната заповед по предвидения специален ред по чл. 135, ал. 7, вр. чл. 124б, ал. 2 ЗУТ не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото съобщаването на заповедта има отношение единствено към срочността на жалбите. Предвид това подадените жалби са приети за подадени в срок, поради което страните са упражнили правото си на защита в пълна степен. Прието е, че процесната заповед е постановена в противоречие с приложимите материално-правни норми, обосновано от събраните доказателства по делото, включително и приетото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза. За да обоснове този си извод, съдът е развил мотиви за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 103, ал. 4 ЗУТ, която предвижда, че всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Установено е нарушение и на нормата на чл. 104, ал. 1 ЗУТ, визираща недвусмислено, че общите устройствени планове са основата за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обекти на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за нарушаване на посочените по-горе правни норми. Както е установило и вещото лице по допуснатата СТЕ, поземленият имот, предмет на оспорената заповед попада в границите на устройствена зона 5/Ц-смесена Централна зона съгласно действащия ОУП на град Бургас, одобрен с решение № 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет – Бургас. Съобразно него, е предвидено, че в тази зона се допуска изграждането на сгради за социални, просветни, учебни, културни, религиозни и други обществени дейности, бензиностанции и газостанции, надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили, сгради, мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура. Както правилно е установил първоинстанционният съд, предвид изчерпателно изброените предвиждания за устройствена зона 5/Ц-смесена Централна зона съгласно действащия ОУП на гр. Бургас, същата не допуска предвиждания за озеленяване, каквото е допуснато с оспорената заповед. Още повече, че Законът за устройство на територията не урежда едновременно допускане на няколко вида отреждане за даден имот, тъй, като самите отреждания понякога са взаимоизключващи се. Според заключението на вещото лице, е невъзможно отреждането да е едновременно "за озеленяване" и "за застрояване с процент озеленяване" и за "техническа инфраструктура". Съгласно схемата на зелената система към ОУП на гр. Бургас, включваща всички обществени озеленени площи, като и в правилата за застрояване на територията на град Бургас – зона 5/Ц за процесния имот не се предвижда отреждане за озеленяване. Озеленяване е възможно да се предвижда в самостоятелни УПИ или такова се предвижда с ПУП за конкретните УПИ като показател за необходима озеленена площ около сградите. Освен това, съдът правилно е съобразил и разпоредбата на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно която, означените като зони за озеленяване в населените места, селищни образувания и извън тях се определят с общите и подробните устройствени планове. Правилно е прието, че допуснатият проект за изменение на ПУП-ПРЗ за процесния поземлен имот е незаконосъобразен и по отношение на отреждането "зона за благоустрояване". Обосновано от чл. 4, ал. 7, т. 1 до т. 19 от Наредба № 7 от 2003 г., изчерпателно са посочени всички възможни предназначения на териториите и поземлените имоти по ал. 5 и ал. 6 от същата норма. Видно от текста на нормата, конкретно предназначение "за благоустрояване" липсва. В приетото заключение на вещото лице по допуснатата експертиза е дадено подробно описание на значението "благоустрояване" и защо то не е и не може да бъде конкретно предназначение на даден поземлен имот, както неправилно и незаконосъобразно е посочено в оспорената заповед. Изводът на първоинстанционния съд за несъответствие на предложението за изменение на действащия ПУП, както с предвижданията на ОУП, така и с правилата и нормите по устройство на територията, установени в ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е законосъобразен. В допълнение следва да се посочи, че предназначението на УПИ II, кв. 123 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на град Бургас е с отреждане за "Универмаг, базар и КОО", което обосновава извод, че за имота се предвижда изграждане на сгради за обществено обслужване. При евентуално инвестиционно проектиране по сега действащия ПУП или при евентуалното му изменение ще бъдат възприети същите показатели за застрояване по действащия ОУП, съответно предназначението на сградите няма да се промени. Настоящето предназначение на УПИ II, включва "за КОО", което означава – Комплексно обществено обслужване", като в неговия обхват попадат и предложеното ново предназначение за "експозиционен и информационен център" Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна и е отменил същата, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба "М." ЕООД, следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 4694 лв. предвид и липсата на възражение за прекомерност. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,