Решение № 13964 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9067/2015 г.

Решение № 13964 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9067/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на културата против решение № 4555 от 29.06.2015 г. по адм. дело № 4994/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменен отказ на същия административен орган, обективиран в уведомление изх. № 97-00-20/30.03.2015 г., да предостави достъп до обществената информация, поискана със заявление вх. № 97-00-20/16.03.2015 г., подадено от С. И. А. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на административния орган да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в нормативно установения в чл. 211 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебно решение и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Аргументирано и при правилно тълкуване на нормативната уредба съдът приема, че поисканата от С. А. със заявление вх. № 97-00-20/16.03.2015 г. информация е обществена. Описаните в заявлението сведения и данни са свързани с обществения живот, тъй като представлява служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, а именно: сведения и данни, които се събират, създават и съхраняват от органа във връзка с възложените му правомощия. Изпълнено е и второто изискване на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - исканата информация дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект във връзка със спазване на законовите изисквания при изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение на културни ценности и разпореждането с тях. Ето защо доводът в касационната жалба, че исканата информация не е обществена, е неоснователен. В съответствие със закона и събраните доказателства е и заключението на административния съд, че решението на главния секретар на Министерство на културата е издадено в противоречие с нормативната уредба и следва да бъде отменено, а преписката - върната на органа за ново произнасяне. Правилно е прието, че със заявлението е поискан достъп до сведенията и данните, които се съдържат в посочените документи, поради което отказът на органа, мотивиран със съображение, че информацията не е уточнена, е незаконосъобразен. Допълнително следва да се посочи, че ако прецени, че исканата информация не е конкретна, а общо формулирана и неясна, органът следва да уведоми заявителя и да му предостави срок за уточнение съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, а ако указанията не бъдат изпълнени, да упражни правото си по чл. 29, ал. 2 от закона. В случая тази процедура не е изпълнена, на заявителя не са дадени указания да направи уточнения, поради което следва да се приеме, че съображенията на административния орган, че информацията не може да бъде предоставена поради неясния си характер са в противоречие със закона. Аргументирано първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ за отказ да се предостави исканата информация също не са изпълнени. Липсват аргументи, които да сочат, че поисканата от заявителя информация представлява търговска или друга защитена тайна, тъй като съображения в този смисъл в постановения от органа отказ не са изложени. Освен това в такъв случай задълженият субект следва да предостави информацията частично съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, което обаче не е направено. Правилно съдът приема, че информацията следва да бъде предоставена, както поради обстоятелството, че исканите сведения не засягат отношения между частни лица, а са свързани с дейността на орган на държавно управление в сферата на културата, така и поради обстоятелството, че в разглежданата хипотеза е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставяне на исканите следения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект, във връзка със спазване на изискванията законодателството при изработване на копия и реплики на културни ценности и разпореждането с тях. Това тълкуване е съобразено и с § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, б. "в", според която следва да бъдат разкрити и сведения, които по своя характер са търговска тайна (в случая такова ограничение не е налице) при надделяващ обществен интерес, когато чрез информацията се гарантира изпълнение на законовите задължения на субектите по чл. 3 от закона. В случая исканата информация е свързана с изпълнение на изискванията на чл. 177 от Закона за културното наследство, поради което разкриването на тези сведения несъмнено е в обществен интерес. Правилно е и заключението на съдебния състав, че мотивите на органа по т. 2 от заявлението не обосновават законосъобразност на акта в тази част, тъй като ако не разполага с исканата информация, органът следва да изпълни задължението си по чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ и да изпрати заявлението на компетентния орган, като уведоми заявителя. Това обаче също не е направено. Поради всичко изложено съставът на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Административен съд С. - град. С. акт е постановен в съответствие с материалния закон и представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерство на културата следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 500.00 лв. разноски пред настоящата инстанция, представляващи възнаграждение да адвокат, съгласно договорите на правна защита и съдействие по настоящото дело. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,