Решение № 15474 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10231/2018 г.

Решение № 15474 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10231/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. срещу решение № 1274 от 13.06.2018 г. на Административен съд гр. В., постановено по адм. д. № 1386/2018 г., с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 080421800173783 от 29.01.2018 г. издаден от С. П. на длъжност "старши инспектор по приходите" ТД на НАП – В., офис Д., потвърден с Решение № 45/16.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В.. Касаторът поддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира за отмяна на решението, отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. По делото е постъпила и частна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. срещу определение № 10327 от 19.07.2018 г. на Административен съд гр. В., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Излагат се съображения за неправилност на изводите на съда, че в случая спорът между страните е с фактическа и правна сложност, поради което е оставено без уважение възражението за прекомерност на разноските. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски в минимално предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. размер от 500 лева. Ответникът - "Дино - 69" ЕООД, в писмен отговор изготвен от адв. Б. К., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения изложени в хода по съществото на делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отмени Акт за регистрация по ЗДДС № 080421800173783 от 29.01.2018 г. издаден от С. П. на длъжност "старши инспектор по приходите" ТД на НАП – В., офис Д., потвърден с Решение № 45/16.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В., съдът е приел, че по отношение на "Дино – 69" ЕООД не са налице предпоставките за регистрация по ЗДДС регламентирани в чл. 96, ал. 1 във вр. ал. 4 от ЗДДС. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че "Дино - 69" ЕООД е учредено като правен субект по реда на чл. 113 от ТЗ, не е създадено в резултат на преобразуване на друго търговско дружество; не е придобивало предприятие от прехвърлителна сделка с такъв обект. Няма апорт на предприятие или на част от него в търговското дружество "Дино - 69" ЕООД. При задължителна регистрация по чл. 96, ал. 4 от ЗДДС може да се включва само оборот, който е реализиран от нерегистрирано по ЗДДС лице в точно описани от закона хипотези – при наличие на преобразуващо се дружество или отчуждител. Липсва преобразуване по реда на глава ХVI от ТЗ по отношение на "Точи 69" ЕООД, в резултат на което да е възникнало "Дино - 69" ЕООД. Липсва и прехвърлителна сделка с предприятието на "Точи 69" ЕООД, в полза на "Дино - 69" ЕООД като приобретател. Предприятието на "Точи 69" ЕООД не е апортирано в "Дино - 69" ЕООД. Такива вписвания не са налице и по партидите на двете дружества в Търговския регистър. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е формулирал основния спорен въпрос, а именно налице ли са предпоставките за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС, като даденият отрицателен отговор на този въпрос се споделя от касационния състав предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по- дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7 - дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Съгласно ал. 4 на същия текст в облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки, с изключение на получени авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1. В облагаемия оборот се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато същия е регистрирано лице на основание, различно от чл. 96 или чл. 100, ал. 1, или е нерегистрирано по този закон лице, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлителните дейности от преобразуващия се или отчуждителя, а при невъзможност същия да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи. В облагаемия оборот за задължителна регистрация може да се включва само оборот, който е реализиран от нерегистрирано по ЗДДС лице в точно описани от закона хипотези, които в случая не са налице. В тази връзка следва да се отбележи, че данъчните норми не могат да се тълкуват разширително, тъй като тези норми са от публичноправен характер и не се позволява нито разширително тълкуване, нито прилагане по аналогия. Въз основа на доказателствата по делото не може да бъде прието, че "Дино-69" ЕООД е достигнал оборот от 53 426 лв. Този оборот, достигнат от "Точи 69" ЕООД, е основание за неговата регистрация по ЗДДС, за което е издаден и акт за регистрация, но неправилно органите по приходите са приели, че този оборот е основание за задължителна регистрация на ответника по касация /"Дино-69" ЕООД/. В случая не е налице преобразуване на търговско дружество по реда на глава ХVІ от ТЗ, не е налице прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 и чл. 60 от ТЗ, нито непарична вноска на предприятие или на част от него в търговско дружество по реда на чл. 72 от ТЗ. "Дино – 69" ЕООД е учредено като правен субект по реда на чл. 113 от ТЗ. То не е създадено в резултат на преобразуване на друго търговско дружество, нито е придобивало предприятие от прехвърлителна сделка с такъв обект. Следва де се има предвид, че свързаността на лицата по смисъла на § 1, т. 3, б. Д от ДР на ДОПК не е законова предпоставка за задължителна регистрация. При посочените обстоятелства и като е достигнал до извод за неприложимост на хипотезата на чл. 96, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК ответникът по касация има право на разноски в размер от 360 лева – адвокатско възнаграждение. По частната жалба: Настоящият състав намира за основателни възраженията на частния жалбоподател за наличие на предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК, като не споделя мотивите на съда, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1200 лв. не е прекомерно, с аргумент, че процесуалният представител е изготвил подробна жалба и е участвал в съдебно заседание. В случая не е налице фактическа и правна сложност на делото, тъй като доказателствата са събрани още в хода на проверката за регистрацията на лицето по ЗДДС, не е било необходимо извършване на други процесуални действия по събиране на доказателства и изясняване на спора между страните, не са ползвани експерти със специални знания, проведено е само едно с. з., като е следвало да бъде съобразена единствено приложимостта на нормата чл. 96, ал. 4 ЗДДС. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Този минимално определен размер съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лева. Съгл. § 2 а от ДР на Наредбата, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Така върху размерът от 500 лева следва да се начисли като неразделна част ДДС, или дължимото от дирекция "ОДОП" – В. адвокатско възнаграждение е 600 лв. с ДДС, тъй като процесуалният представител на "Дино-69" ЕООД е регистриран по ЗДДС. С. изложеното, определението на съда се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде уважено искането директора на дирекция "ОДОП" – В. за изменение на решение в частта на разноските, като присъдените в полза на дружеството разноски следва да бъдат намалени от 1250 лв. на 650 лв. /ДТ – 50 лв. и адвокатски хонорар – 600 лв. /. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,