Решение № 7429 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13101/2008 г.

Решение № 7429 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13101/2008 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Стефанова Хранкова подадена чрез пълномощника й адвокат Юлиана Колева от АК-Сливен против решение № 58/10.04.2008 г., постановено по адм. дело № 361/2007 г. на Сливенския административен съд В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Според касаторката съдът противно на установеното приел, че за отчуждените имоти (дворно място със стара къща и дюкян, паянтови) е получено обезщетение. Ответникът по жалбата - областният управител на област Сливен не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на Мария Стефанова Хранкова против отказ на областния управител на Сливен да се признае право на обезщетяване по ЗОСОИ за отчуждени от наследодателите им, Ирина и Неделчо Кебеджиеви, по реда на ЗПИНМ недвижими имоти - дворно място със стара къща и дюкян, паянтови. За да постанови това решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че за имота, отчужден по ЗПИНМ, е изплатено обезщетение. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че за отчуждените по ЗПИНМ (отм.) имоти, описани по горе, бившите собственици да били надлежно обезщетени и обезщетяване по ЗОСОИ не се следва, Съдът подробно е обсъдил данните по делото и обосновано приел, че не се установява соченото от жалбоподателката нарушение на законния ред при отчуждаване на имота. Отчуждаването е извършено по силата отреждане на имота по регулационния план за мероприятия на държавата - за нуждите на Министерство на народната отбрана. Към датата на отчуждаването(10.01.1952 г.), е в сила редакцията на чл. 39 от ЗПИНМ (отм.) съгласно която заплащането на обезщетението не е елемент от отчуждителната процедура, тъй като отчуждаването настъпва по силата на самата регулация. Независимо от това по делото е било установено и заплащане на обезщетение - писмо изх. № 206 от 9.02.1978 г. на началника на КЕЧ-Сливен. Неподкрепени с доказателства са доводите на касаторката за одържавяване по Закон за държавните имоти. Приетото от правна страна е обосновано от доказателствата по делото. Изводите на първоинстанционния съд за липса на основания за обезщетяване по реда на ЗОСОИ са правилни и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Решението не страда от пороците визирани в жалбата и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,