Решение № 9872 от 18.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Ташкова, срещу Решение 159/16.02.2023 г., постановено по адм. дело 1316/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на Е. Стоев е отменено Решение 32-152916/ 11.05.2022 г. на директора на ТД Митница - Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в хода на административното производство са събрани множество писмени доказателства сочещи, че процесният автомобил е бил предмет на покупко-продажба при проведен аукцион. Видно от приложено към митническата декларация /МД/ удостоверение за собственост, същото е издадено в страната на износа на GEIKO. Твърди се, че с представената от декларатора фактура, издадена от Global Auto Exchange, се цели да се удостовери продажба с купувач Е. Стоев, но в представеното с МД удостоверение за собственост лицето не е отразено като купувач на 17.10.2020 г. Стоев не е представил договор, доказващ сключването на сделка. Изложени са доводи, че при извършената проверка от митническите органи е установено, че всички данни за стоката сочат, че последната сделка, удостоверена от компетентните власти в страната на износа и с местоназначение територията на Съюза относно процесния автомобил е продажбата на аукцион на 13.10.2020 г. В тази връзка се твърди, че установената продажна цена в размер на 4050 USD от аукциона представлява действително платената цена за стоката и същата следва да послужи за определяне на нейната митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Сочи се, че посочената в сайта продажна цена е достоверна, тъй като всички параметри по сделката се потвърждават от данните в талона, докато представената при вноса фактура не е подкрепена с нито един документ. Вносителят не е представил убедителни доказателства за наличието на валидна сделка с Global Auto Exchange, в т.ч. за действителната цена на стоката и за нейното плащане. Административният съд не е взел предвид обстоятелството, че при изписване на VIN номера на автомобила, в която и да е интернет търсачка, излизат многобройни резултати, като във всеки един обявената продажна цена е 4050 USD, със статут продаден. Съдържащите се данни в интернет пространството са идентични с тези в използвания от митническите органи www.autoauctions.io. Изложени са доводи относно начина на удостоверяване на автентичността и сигурността на интернет сайтове. В писмено становище от 03.10.2023 г. касационният жалбоподател, чрез юрк. Ташкова, моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу процесния административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Е. Стоев, представляван от адв. Стоичков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни аргументи за законосъобразност и правилност на обжалваното решение в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е било Решение 32-152916/11.05.2022 г. на директора на ТД Митница - Бургас, с което за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008029498R0/08.01.2021 г. е определена митническа стойност в размер на 7 314,67 лева, определено е вносно митническо задължение в размер на 731,47 лева и задължение за ДДС в размер на 1 609,23 лв. На основание чл.105, §3 и §4 от Регламент /ЕС/ 952/2013 е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 409,95 лв. и ДДС в размер на 901,88 лв., общо в размер на 1 311,83 лева, както и законна лихва върху сумата, считано от 08.01.2021 г. За да достигне до извод за основателност на оспорването, АС Бургас е приел следното от фактическа и правна страна: На 08.01.2021 година в митническо бюро (МБ) свободна зона Бургас е приета МД с MRN 21BG001008029498R0/08.01.2021 година, с декларатор и вносител Е. Стоев, за допускане за свободно обръщение на стока с описание в ел. д. 6/8: Употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: Шевролет; модел: Соник; бр.места: 5; първа регистрация: 01.01.2020 г.; цвят червен; раб.обем: 1365 куб.см.; мощност 103 НРDIN; двигател: бензин; шаси: 1G1JD5SB3L4103956; и държава на изпращане - Съединени американски щати (САЩ). В митническата декларация е посочео: Условия на доставка EXW - франко завод; метод за определяне на стойността договорната стойност; цена на стоката 1 500 USD, преизчислена по валутния курс за митнически цели 1,60762 BGN/USD; Добавяния и приспадания - Разходи за транспорт, товаро - разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до място на въвеждане на стоките в Европейския съюз 803, 81 лева. Към датата на приемане на МД, размерът на митническата стойност от 3 215.24 лв. е определен съгласно чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 - на база договорената стойност, съобразно представената фактура 36094/17.10.2020 г., издадена от Global Auto Exchange и фактура за международен транспорт 5126/30.11.2020 г., включваща декларираната цена на автомобила в размер на 1500 USD и разходите за транспорт в размер на 500 USD. Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 321. 52 лева и за ДДС 707. 35 лева. Поради възникнали съмнения относно стойността на автомобила, на основание чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013, във връзка чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършен последващ контрол на митническата декларация за допускане за свободно обращение. От митническите органи е анализирана събраната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронна страница www.autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион на 13.10.2020 г. за сумата от 4 050,00 USD, със статус продаден и 188 реални мили в страната на износа, с посочен продавач Geico Insurance. Констатирано е, че публикуваната продажна цена на автомобила в размер от 4 050,00 USD превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 1500 USD при допускане за свободно обращение. На посочения сайт са налице и 11 бр. изображения, удостоверяващи състоянието на автомобила, които показват, че той е повреден, с видими следи от удар. В тази връзка възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. С писмо изх. 32 323728/13.10.2021 г. началникът на митническо бюро Свободна зона към ТД Митница Бургас на АМ, във връзка с възникнали съмнения относно действителната цена на стоката - автомобил Шевролет, е изискал от вносителя доказателства, удостоверяващи размера на декларираната цена на вноса и за извършеното плащане. В отговор, Стоев е посочил, че не разполага с различни от представените с МД документи. В мотивите на оспореното пред административния съд решение е посочено, че заявената с МД цена не е подкрепена с безспорни доказателства, поради което и представената фактура не може да послужи за митнически цели. Според административния орган, от приложения към митническата декларация талон Certificate of Title с 20792217000392 от 29.09.2020 г., издаден в страната на износа е установено, че автомобилът е на името на Geico, който е идентифициран и като продавач на проведения аукцион. Прието е, че в посочения сайт са отразени и отчетени данни към 13.10.2020 г. за действително изминати мили 188 actual miles, които съвпадат с отразеното в Certificate of Title от 29.09.2020 г. При тези констатации, директорът на ТД Митница Бургас е приел, че продажната цена в размер на 4500 USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Спрямо новата митническа стойност, с обжалваното решение са установени за досъбиране публични вземания: вносно мито в размер на 409,95 лв. и ДДС в размер на 901,88 лв., както и законна лихва върху сумата, считано от 08.01.2021 г. Въз основа на направените фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна. За да го отмени, съдът е мотивирал извод за допуснато нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че данните в посочения от органа интернет сайт биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на процесния автомобил, но те не са достатъчни за да послужат за нейното определяне. В представената разпечатка от сайта www.autoauctions.io се съдържа информация за продажба на автомобил с идентичен номер на този закупен от жалбоподателя и същите данни за изминат пробег, но не е отразено, че именно Е. Стоев е закупил процесния автомобил за сумата от 4 050 USD. Съдът е посочил, че тази информация не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за сравнение. В Certificate of title на превозното средство, в полето, което удостоверява собствеността е вписан GEICO, но този сертификат е от 29.09.2020г., т.е с дата предхождаща датата на аукциона 13.10.2020г., като е напълно възможно в този времеви период да е била реализирана предходна продажба на автомобила. Съдът се е позовал на липсата на оспорване от органа на автентичността на представената с МД фактура, обективираща договор за продажба, доказваща придобиване на стоката, който въпреки това е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на информацията съдържаща се в интернет сайт. С оглед преценката на ответния орган за наличие на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, съдът е приел, че е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Митническата администрация обаче не е спазила разписаното в регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, с което е допуснато нарушение на материалния закон, което е довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на информация от електронна страница www. autoauctions.io. В тази страница, както правилно е съобразил първоинстанционният съд, не е отразено, че именно Е. Стоев е закупил процесния автомобил. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Поради това необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. В тази връзка следва да се посочи, че изложените доводи от касатора във връзка с технологичния процес на удостоверяване на автентичността и сигурността на интернет сайтове са изцяло ирелевантни в случая. Това е така, на първо място защото са изложени общи твърдения в тази насока и на второ място спорният въпрос по делото е дали информацията в конкретния електронен сайт доказва, че ответникът Стоев е купувач на автомобила на провелия се аукцион на 13.10.2020 г. Както се посочи, отговорът на този въпрос е отрицателен. Правилно АС Бургас е приел, че доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на разпечатки от цитирания сайт. Тези данни не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила с оглед наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което в случая не е сторено. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това нарушение е станало причина за издаване на спорното решение в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Бургас е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за платеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 350 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,