Решение № 9346 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2016 г.

Решение № 9346 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. Г. от с. Т., област В., чрез процесуалния и представител адв. П., срещу решение № 51 от 20.04.2016 г., постановено по адм. дело № 25/16 г. на Административния съд - В., с което е отхвърлена жалбата и срещу Заповед № 2796/17.12.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. В., с която е постановен отказ за отпускане на социална помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. В., чрез юрисконсулт М., в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - В. е отхвърлил жалбата на М. М. Г. срещу заповед № 2796/17.12.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. В., потвърдена с решение № 1/13.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. В., с която на Г. и е отказана целева помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1, чл. 4, ал. 3 и чл. 4а, т. 3а от Наредба № РД -07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 3, и т. 7 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) във вр. чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и във вр. с § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП. За да постанови това решение, Административният съд - В. е посочил, че М. М. Г. и бившият и съпруг Г. М. съжителстват на семейни начала в обитавания от тях жилищен имот в с. Т.. Съдът е установил, че доходът на семейството за последните шест месеца е 2127,18 лв, като е определен диференцирания минимален доход на 268,68 лв, който е по висок с 85,85 лв. от необходимия минимум, даващ правото за подпомагане. Съдът е приел, след направена справка за имотите че на 19.04.2006 г. е вписан анекс към договор за наем за срок от 10 г. със страни Г. наемател и М. наемодател. Този договор не е представен от лицата, след като е поискан с оглед преценката за допълнителен доход. Извел е извод, че с оглед релевантни за случая обстоятелства и след извършена преценка за правото на подпомагане на М. Г. съобразно критериите на чл. 2 от Наредбата и чл. 10 и 11 от ППЗСП заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" В. е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По делото е била назначена и извършена съдебно-икономическа експертиза, която състава на Административен съд - В. не е приел, тъй като същата е касаела молителката Г., в случай, че тя живее сама, но по делото безспорно е установено съжителството и с бившия й съпруг. Мотивите на първата инстанция се споделят и от настоящата, с оглед на което съдебно-икономическата експертиза, като извършена при различна от установената фактическа обстановки и не кореспондираща с другите писмени доказателства по делото не следва да се кредитира. Решението е правилно. От фактическа страна е безспорно, че М. М. Г. с молба - декларация вх. № 2796/14.07.2015 г. е поискала да и се отпусне целева помощ за отопление на твърдо гориво от дирекция "Социално подпомагане" - гр. В., като в подадената молба декларация не е декларирала съжителстващи с нея лица. Изготвен е социален доклад от социалния работник, в който е констатирано, че молителката Г. съжителства с Г. М. неин бивш съпруг. Констатациите са установени както към момента на подаване на молбата - декларация, така и към момента на извършената от служителя социална анкета. Изводите си за съжителство на семейни начала социалният работник направил след посещението в дома на Г., като се установило, че двамата с М. обитават една стая и ползват общи вещи. Впоследствие това обстоятелство се потвърдило и при извършване на социалната анкета при посещение на адреса. При извършена нова социална анкета от 16.12.2015 г. е установено същото обстоятелство. Гореизложените факти се потвърждават и от приложеното, като доказателство, влязло в сила решение по адм. дело № 413/2015 г. по описа на Административен съд - В.. С оглед на което в изготвения социален доклад е изразена преценка, че М. Г. не отговаря на условията за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като са констатирани неверни данни в молбата - декларация, като за молителката е установено, че съжителства на семейни начала с бившия си съпруг на постоянния им адрес, поради което не се нуждае от ползване на социални услуги. С обжалваната заповед директорът на дирекция "Социално подпомагане" В. на основание чл. 2, ал. 1, чл. 4, ал. 3 и чл. 4а, т. 3а от наредба № РД -07-5/16.05.2008 г. във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 3, и т. 7 от ЗСП във вр. чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от ППЗСП и във вр. с § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП е отказал отпускане на целева помощ за отопление, при горните фактически основания. Тази заповед е оспорена по административен ред и жалбата е отхвърлена с мотивите, че лицето не отговаря на изискванията за целево подпомагане по реда на наредба № РД -07-5/16.05.2008 г. При така установената фактическа обстановка правилен и обоснован е изводът на административния орган, че М. Г. не отговаря на условията за отпускане на исканата помощ. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. Съгласно правната разпоредба на § 1, ал. 2 ДР на ППЗСП съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат като семейство. След извършена подробна преценка за събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел за доказано, че Г. съжителства на семейни начала с бившия си съпруг на постоянния им адрес. В предвид това е изчислено, че доходът на семейството за последните шест месеца е 2127,18 лв. След съответните пресмятания е определен диференцирания минимален доход на 268,68 лв, който е по висок с 85,85 лв. от необходимия минимум, даващ правото за подпомагане. В на чл. 10, ал. 1, ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено, че помощта се отпуска, ако жилището в което живее семейството е единствено. По делото безспорно е установено, че Г. притежава жилище в гр. В., съгласно справка от агенцията по вписвания, както и че е наличен десет годишен договор за наем, който молителката не е декларирала в подадената от нея молба -декларация. Така създадената допълнителна предпоставка е конкретизиран израз на принципа за отпускане на социалната помощ с оглед доходите и имуществото на лицата и семейството. Налице са формални законови пречки за отпускане на социалната помощ, който не могат да бъдат преодолени. Доходът на Г. надвишаване определения необходим минимум даващ право на социално подпомагане, а и тя притежава още едно жилище. Изложените от първоинстанционния съд съображения и направените в тази връзка изводи са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав. Представеното пред настоящата съдебна инстанция ЕР на ТЕЛК № 1164 от зас. № 062 от 30.03.2017 г. няма отношение към спора, тъй като преценката за законосъобразност на акта, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК следва да се извърши съобразно материалния закон към момента на издаването му, но съгласно втората алинея съдът следва да вземе предвид доказателства за факти, които са настъпили към момента на издаването на акта. В случая ЕР на ТЕЛК № 1164 от зас. № 062 е с дата от 30.03.2017 г. и и удостоверява факти, които не са били известни на органа и той не би могъл да обоснове заповедта си на тях и да ги съобрази към момента на издаването и. Предоставеното ЕР на ТЕЛК може да послужи на Г. при едно бъдещо ново искане за социално подпомагане и да бъде взето в предвид при новата преценката на условията за социално подпомагане. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената до него жалба, Видинският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,