Решение № 2029 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11801/2009 г.

Решение № 2029 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11801/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 е сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Аемс-98" ООД, гр. Русе, представлявано от Светлозар Вичев и процесуален представител срещу решение № 972 от 5.6.2009 г., постановено по адм. дело № 2838/2008 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1801067 от 2.4.2008 г. на ТД на НАП Русе, потвърдена с решение № 265-А от 3.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за определени на дружеството данъчни задължения за 2002 г. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба. Иска да бъде отменено със законните последици и да бъдат присъдени разноските за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на първоинстанционен контрол пред АС Варна е бил РА № 1801067 от 2.4.2008 г. на ТД на НАП Русе, потвърдена с решение № 265-А от 3.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за определени на дружеството данъчни задължения за 2002 г., с правни основания, определени от органа по приходите съответно чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) - препращаща към чл. 14 и 15 от ЗКПО (отм.) и чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.). За да приеме, че жалбата на дружеството е неоснователна и да я отхвърли съда е установил, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, а от страна на жалбоподателя не са били представени доказателства, които да оформят извода, че направените от него разходи са били от сделки, които са в съответствие със законовите изисквания, както и, че приходите за съответната година са отчетени съобразно с изискванията на нормативните актове. Решението е правилно. Неоснователни са касационните доводи, свързани с нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е постановил решението си съобразно данните по делото и при правилно разпределена доказателствена тежест. Надлежно е определил спорния предмет - касае се за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2002 г. със суми, разходи, които произтичат от сделки съгласно чл. 14 и 15 от ЗКПО, както и за приходи неотчетени съгласно определен от нормативни актове ред. В тежест на дружеството е да докаже, че всички негови разходи са направени въз основа на сделки, които са в съответствие със закона и отчетените приходи са по нормативен ред. Такива доказателства правилно съда е приел, че не са събрани по делото. Основния проблем при отчитане на разходите е дали същите са били направени по сделки, по които е налице насрещна престация от търговците-съконтрагенти на касатора. Именно при такива проверки не е могло да бъде установено дали наистина насрещната на жалбоподателя страна е доставила съответните материали, предмет на фактурите от 2002 г., по които са отказани направените разходи. Заключението на вещото лице от 9.2.2009 г. правилно е било ценено от съда, тъй като дава данни относно счетоводното отчитане на разходите при самия жалбоподател, което е от съществено значение. Но не са представени доказателства и няма данни, дали действително търговците, на които дружеството е заплатило сумите са престирали и са изпълнили задълженията за доставка на материали. След като е имало твърдения на определени търговци, че изобщо не са били издавали на това дружество такива фактури или не са извършвали дейност за процесните периоди, то е следвало от страна на касатора да се представят данни както да съществуването на неговите съконтрагенти, така и са това дали същите притежават документация относно издаването на процесните фактури. В случая няма и доказателства относно факта дали втората процесна сума /увеличението със сумата 10363,89 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО отм./ е включена като приход в приходната част съобразно законовите изисквания. След като такива доказателства не са събрани, правилно съда е приел, че увеличението на финансовия резултат за 2002 г. е в съответствие със законовите изисквания и няма нарушения нито на процедурата, нито на материалния закон. Касационните оплаквания са общи, касаят само нарушение на материалния закон и необоснованост, които в случай не се установяват, няма твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, въз основа на така събраните данни, е постановил правилно решение. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение