Решение № 15999 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4012/2010 г.

Решение № 15999 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4012/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас против решение № 41 от 21.01.2010 г. по адм. дело № 1212/2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № РД- 87/31.07.2009 г. на същия административен орган, с която на Василка Богданова Колева, действаща като едноличен търговец с фирма "Тера - Василка Колева", с. Кочево е приложена принудителна административна мярка "спиране на производствената дейност на дървени въглища в местността "Живизлията", в землището на с. Писменово, община Приморско". Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като заповедта е издадена при спазване на основанията, предвидени в закона, тъй като е налице забрана за изпускане на неорганизирани емисии на вредни вещества при производството на дървени въглища по открит способ. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът Василка Богданова Колева, действаща като едноличен търговец с фирма "Тера - Василка Колева", с. Кочево оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в съдебния акт мотиви. Оспорената заповед на директора на РИОСВ - Бургас е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК адресатът на административния акт не е уведомен за започналото административно производство. Проверката, извършена на 29.07.2009 г. в м. Живизлията, в землището на с. Писменово, община Приморско от длъжностни лица на РИОСВ - Бургас, е проведена без участие на едноличния търговец Василка Колева или на негов представител. Нещо повече в съставения констативен протокол № В- 1-39/29.07.2009 г. е посочено, че се извършва проверка на "община Приморско, представлявана от Лиляна Димова- кмет". По този начин адресатът на административния акт Василка Колева в нарушение на чл. 34, ал. 1 и 3 и чл. 36, ал. 2 от АПК е лишена от възможността да участва в административното производството, да прави искания и възражения и да представи доказателства. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като нарушават правото на страната на защита. Без участието на заинтересованата страна административният акт е постановен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, т. е. при неизпълнение на изискването на чл. 35 от АПК. Посочените нарушения са достатъчно основание за отмяна на административния акт. Освен това съществува и порок във формата на оспорената заповед на директора на РИОСВ- Бургас, тъй като е налице противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Цитираният текст овластява директорите на РИОСВ да спират производствени и други дейности в случаите, когато: видът и степента на замърсяването от източника увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда. От друга страна като фактическо основание е посочено, че административният акт се издава за "преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от това нарушение" след като е констатирано, че дейността се осъществява в нарушение на чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ в ред. ДВ бр. 99 от 2006 г. - норма, която забранява изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит или друг способ. Следователно, така формулирано основанието, посочено в мотивите на заповедта, не се обхваща от разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗЧАВ. Констатираното противоречие е съществено, тъй като също накърнява правото на адресата на акта на защита. Изложените пороци на административния акт са достатъчно основание за неговата отмяна. Този извод съвпада със заключението на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение на Административен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила. При липсата на данни за действително направени разноски в касационното производство съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответницата по касация Василка Колева въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,