Решение № 290 от 30.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 64/2012 г.

Решение № 290 от 30.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 64/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 1012233/14.03.2011 г. от ответника Л. Г. Г. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 2.05.2006 г. по гр. дело № 2089/2005 г. на Софийски районен съд на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Молителят, чрез назначения от съда процесуален представител адв. Д. Д. - Ф. поддържа, че вследствие нарушаване на съответните правила по връчване на призовките и неспазване на изискванията на чл. 3 ГПК (отм.) от ищеца С. П. К. от [населено място] е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита, че назначеният от съда особен представител го представлявал ненадлежно, съответно не е изготвил въззивната жалба в предвидения от ГПК (отм.) срок, с което не изпълнил задълженията си като процесуален представител. Поддържа също, че СГС втори Д състав нарушил разпоредбите на чл. 118 ГПК (отм.) като приел за разглеждане просрочена въззивна жалба и лишил молителя от възможността да използва новооткритите обстоятелства и доказателства, въз основа на което е отменил решението на първоинстанционния съд, да поиска отмяна на влязло в сила решение на съда. Ответникът по молбата С. П. К., чрез адв. Г. е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна. С определение № 34/1.02.2012 г. съдът е допуснал молбата до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд Второ гражданско отделение намира следното: С решение от 2.05.2006 г. по гр. дело № 2089/2005 г. на Софийски районен съд по предявен иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е признато за установено, че ищецът С. П. К. е собственик на построена в УПИ I - *, кв. 51 по плана на [населено място], м. Х. Б. масивна жилищна сграда на три етажа със застроена площ от 71.41 кв. м. и разгъната застроена площ от 212.63 кв. м., изградена на калкан с масивна двуетажна жилищна сграда по силата на непрекъснато десетгодишно давностно владение, считано от края на ноември 1994 г. по иск предявен от С. П. К. против Л. Г. г. С решение от 20.05.2008 г. по гр. дело № 4030/2006 г. на Софийски градски съд е отменено решение от 2.05.2006 г. по гр. дело № 2089/2005 г. на Софийски районен съд и е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, предявен от С. П. К. против Л. Г. Г. за признаване правото на собственост на С. П. К. върху посочената масивна жилищна сграда по-горе. С решение № 805/6.01.2011 г. по гр. дело № 214/2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение в производство по чл. 290 ГПК е обезсилено решението от 20.05.2008 г. по гр. дело № 4030/2006 г. на Софийски градски съд и е обявено за влязло в сила решението от 2.05.2006 г. по гр. дело № 2089/2005 г. на Софийски районен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Според чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29. В производството по гр. дело № 2089/2005 г. на Софийски районен съд молителят Л. Г. Г. е участвал в процесуалното качество на ответник по предявен иск от С. П. К. с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено, че ищецът е собственик на построена в УПИ I - *, кв. 51 по плана на [населено място], м. Х. Б. масивна жилищна сграда на три етажа със застроена площ от 71.41 кв. м. и разгъната застроена площ от 212.63 кв. м., изградена на калкан с масивна двуетажна жилищна сграда по силата на непрекъснато десетгодишно давностно владение, считано от края на ноември 1994 г. В исковата молба е посочен адрес за призоваване на молителя [населено място], [улица] втори адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес]. За първото съдебно заседание по делото, насрочено на 11.05.2005 г. ответникът Г. е бил нередовно призован - призовката до същия е приложена в цялост с отбелязване, че не живее на адреса в [населено място], [улица]от 3 години. В призовката е удостоверено, че сведението е от лицето В. Н., вх. Б. Изпратената призовка за същото съдебно заседание на адрес [населено място], [улица] приложена в цялост по делото с отбелязване, че лицето е извадено от мястото със съдия изпълнител преди около 1 г., че в двора няма сграда и е ограден с ламарина, че когато е посещаван адреса се укрива от съседите. В същата призовка е удостоверено, че информацията е от А. Й. - съсед от № 22, който не желае да се подпише и е отразена дата 12.04.2005 г. Отбелязването е удостоверено с подписа на свидетеля А. Х. Д., [улица]. Видно от протокола за съдебно заседание от 11.05.2005 г. с определение от същата дата съдът е приел, че молителят-ответник Л. Г. е нередовно призован, указал е на ищеца да посочи адрес за призоваване на същия и делото е оставено без движение. От приложената на л. 28 от първоинстанционното дело молба, подадена от ищеца се установява, че последният е посочил адрес за призоваване на молителя [населено място], [улица], [жилищен адрес] с отразяване, че този е адреса, посочен в избирателния списък. Изпратената призовка на адреса е върната в цялост с отбелязване, че молителя не живее на адреса от 6 години и новия адрес е неизвестен, като данните са от лице с адрес от същия вход ап. № 26 - Ц. М. От приложеното по делото удостоверение, издадено от СДВР, сектор "Български документи за самоличност" е видно, че ответникът Л. Г. е с постоянен адрес [населено място], [улица], като този адрес е и настоящ от 1.04.1996 г. В съдебно заседание от 20.07.2005 г. първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) - адресът на ответника при завеждане на делото е неизвестен и е постановил призоваването да се извърши чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник. По този начин молителят е призован за съдебно заседание на 22.02.2006 г. - ДВ, бр. 102/2005 г. Съдът е отложил делото за 22.03.2006 г., тъй като ответникът не се е явил при разглеждане на делото и е прието, че следва да му се назначи особен представител. В съдебно заседание от 12.04.2006 г. районният съд е назначил особен представител на молителя-ответник Л. Г. адв. Л. К. На същото заседание съдът след като е приел представените писмени доказателства, разпитал е свидетел и е дал ход на устните състезания. Съобщение за постановеното първоинстанционно решение от 2.05.2006 г. по гр. дело № 2089/2005 г. на Софийски районен съд е редовно връчено на молителя, чрез адв. К. на 29.05.2006 г. Срещу постановеното решение на Софийски районен съд е подадена въззивна жалба вх. № 31661/1.10.2006 г. от молителя Л. Г., чрез адв. И. В. И. и е образувано гр. дело № 4030/2006 г. на Софийски градски съд. В жалбата е посочен постоянен адрес на молителя [населено място], [улица] адрес за призоваване [населено място], р-н В., [жк], [жилищен адрес] чрез адв. Ив. И.. С въззивната жалба молителят е заявил, че оттегля пълномощията от назначения особен представител адв. Л. К. и е посочил адрес за призоваване [населено място], р-н В., [жк], [жилищен адрес] чрез адв. Ив. И. Към въззивната жалба е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, от които се установява, че молителят е упълномощил адв. Ив. И. да го представлява в производството по приключване на делото пред въззивния съд и ВКС до постановяване на влязло в сила решение. В производството пред въззивната инстанция по гр. дело № 4030/2006 г. на Софийски градски съд молителят е представляван от адв. И. И. Съобщение за постановеното въззивно решение е връчено на молителя, чрез адв. Ив. И. на 28.05.2008 г. С решение № 805/6.01.2011 г. по гр. дело № 214/2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение е обезсилено решението от 20.05.2008 г. по гр. дело № 4030/2006 г. на Софийски градски съд и е обявено за влязло в сила решението от 2.05.2006 г. по гр. дело № 2089/2005 г. на Софийски районен съд. В производството по това дело молителят е представил писмена защита, чрез адв. Ц. П., към която е приложено пълномощно и договор за правна защита от 10.11.2010 г. Като взема предвид изложените факти настоящият съдебен състав намира, че в случая не се установява нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК за да се приеме, че молбата за отмяна е основателна. Не се установи по гр. дело № 2089/2005 г. на Софийски районен съд молителят вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила да е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото - гр. дело № 2089/2005 г. на Софийски районен съд е установено, че при завеждането постоянният адрес на ответника-молител е неизвестен. Съдът е спазил разпоредбите на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) и е приел призоваването да се извърши чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник. Призоваването е разрешено да се извърши по този ред, след като е удостоверено от СДВР сектор "Български документи за самоличност" какъв е постоянният и настоящ адрес на ответника-молител. Изпратените призовки за съдебни заседания на този адрес са приложени в цялост с отбелязване, че молителят е изваден от мястото със съдия изпълнител и не е намерен. Съдът е приложил и разпоредбите на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като молителят въпреки публикацията в Държавен вестник не се е явил в съда при разглеждане на делото. С определение от 12.04.2006 г. в изпълнение разпоредбите на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) съдът му е назначил особен представител - адв. Л. К., който е осъществил процесуалното представителство на молителя при разглеждане на делото пред първата инстанция. В хода на делото пред въззивната и касационна инстанция молителят Г. е представляван от упълномощен от него адвокат, като не е установено вследствие нарушаване на съответните правила молителят да е бил лишен от възможността да участва в делото. Съдът намира за неустановено по делото молителят Л. Г. да не е могъл да се яви лично на някое от съдебните заседания, проведени пред първоинстанционния съд по гр. дело № 2089/2005 г. на Софийски районен съд или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. За наличие на посочената хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молителят не е представил никакви доказателства. Настоящият съдебен състав преценява, че не са налице хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и относно участието на молителя като страна и процесуалното му представителство при въззивното разглеждане на гр. дело № 4030/2006 г. на Софийски градски съд и гр. дело № 214/2009 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение. Съдът намира за неоснователни доводите за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, че молителят при нарушаване на съответните правила е бил или съответно не е бил представляван от лица по чл. 29 ГПК. Както се посочи по-горе Л. Г. като лице с неизвестен постоянен адрес е представляван по гр. дело № 2089/2005 г. на СРС от назначен от съда особен представител адв. К., който е осъществил процесуално представителство. Първоинстанционния съд е спазил изискванията на чл. 29, ал. 3 ГПК, а по ГПК (отм.) чл. 16, ал. 5. Като взема предвид изложеното, съдът намира, че не се установява основание за отмяна на влязлото в сила решение от 2.05.2006 г. по гр. дело № 2089/2005 г. на Софийски районен съд по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Молбата за отмяна на посоченото решение, като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение