Решение № 14217 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7680/2014 г.

Решение № 14217 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7680/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ въ връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е по касационна жалба от Мариам Оганесова Шанкаян, гражданка на Армения с хуманитарен статут в Република България срещу решение № 2879 от 30.04.2014 г. на административен съд София град по адм. дело № 1264/2014 г. С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № 92 - ЗСПД - 437/10.12.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Люлин. С последната е прекратена отпусната месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД на основание чл. 3, т. 5 ЗСПД. Поддържа доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извлича нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция "Социално подпомагане" Люлин чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Мариам Оганесова Шанкаян срещу цитираната заповед с която се прекратява на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД месечната помощ за отглеждане на детето Арменуги Мариам Шанкаян. Мотивите за издаване на заповедта са че "не отговаря на чл. 3, ал. 5 от ЗСПД". Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е по делото от фактическа страна, че производството пред органа е започнало по молба декларация от Мариам Шанкаян с вх. № 92 - ЗСПД - 437/5.02.2013 г. за получаване на месечна помощ за отглеждане на детето Арменуги Шанкаян в размер на 35 лева на основание чл. 7 от ЗСПД считано от 1.02.2013 г. до 31.01.2014 г. Приложението към молбата съдържа удостоверение, че детето е записано за ученичка в 12 клас на учебната 2013/2014 г. в дневна форма на редовно обучение и има задължителна имунизация по утвърден календар. Установено е също така, че със заповед № 92 - ЗСПД - 437/7.02.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Люлин е отпусната месечна помощ в размер на 35 лева по чл. 7 ЗСПД за срока от 1.02.2013 г. до 31.01.2014 г. Установено е също така, че жалбоподателката и детето и са със статут на бежанци, видно от приложено по делото удостоверение са граждани на Армения с предоставен хуманитарен статут. С обжалваната заповед от 10.12.2013 г. е прекратено изплащането на помощта, която заповед е предмет на оспорването пред съда. В мотивите си съдът е приел, че статутът на бежанец е различен от общия статут на пребиваващите в страната чужденци и е общо регламентиран в националното право - чл. 32, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Техните права и задължения са идентични с тези на българските граждани с предвидените изключения свързани с изисквания за българско гражданство и и други ограничения предвидени със закон. Това друго ограничение е предвидено за получаващите семейни помощи за деца съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗСПД с която норма се изисква получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или международен договор. При положението че жалбоподателката и детето и са със статут на бежанци и няма договор между България и Армения за получаване на помощи на реципрочна основа на гражданите на двете държави нормата на чл. 2, ал. 6 от ЗСП като обща е неприложима в случая, поради което достъпът до осигурителната система не включва и помощите по чл. 7 от ЗСПД. При тези съображения жалбата е приета за неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Правната уредба на пребиваване на чужденците в България се съдържа на първо място в Конституцията на Република България. В чл. 26, ал. 2 КРБ е предвидено че "Чужденците които пребивават в РБ имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство". В чл. 27, ал. 2 от КРБ е предвидено че РБ дава убежище на чужденци преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи и ал. 2 "условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон". Такъв закон е Законът за убежището и бежанците. В него е предвидена особена закрила с предоставяне на убежище, статут на бежанец - чл. 8, хуманитарен статут - чл. 9 и временна закрила - чл. 11. Правата и задълженията на чужденците, получили закрила са уредени в раздел III - чл. 31 - чл. 39а от ЗУБ като в чл. 3 е посочено че чужденец с представен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в РБ. Съгласно чл. 37 от ЗУБ органите на местно самоуправление и местната администрация приемат на своя територия, вписват в регистрите за населението чужденците с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут и техните семейства и предоставят възможност за реализиране на правата предоставени им по този закон. В чл. 32 ЗУБ е предвидено, че чужденец с предоставен статут на бежанец има правата и задължения на български гражданин с изключение на т. 1 - 3 и т. 4 "други ограничения изрично предвидени със закон". На следващо място уредбата на пребиваването на чужденците в България се съдържа в Закона за чужденците в Република България - чл. 22 и следващите, където е посочено че пребиваването се осъществява въз основа на виза, международни договори и разрешение на службите за административен контрол на чужденците. Или, режимът на пребиваване по Закона за чужденците в РБ е различен от уредбата по чл. ЗУБ като последният урежда пребиваване на основание и в осъществявана на закрила от която се нуждае чужденецът, а общата уредба в ЗЧРБсе основава на правото на свободно преминаване и пребиваване на основание взаимни договори, национално право и международни спогодби. На следващо място уредба на правата и задълженията на чужденците се урежда в Закона за социалното подпомагане. В чл. 2, ал. 6 е предвидено, че от правата по ал. 3 и ал. 5 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ, чужденците на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут и чужденците ползващи се от временна закрила и лицата за които това е предвидено в международен договор по който Република България е страна. Правата са: по ал. 3 "право на социални помощи имат българските граждани, семействата и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежаваното имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от СК да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните жизнени потребности и по ал. 5: Право на социални услуги имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица за които след оценка на потребностите се констатира, че се нуждаят от подкрепа с цел социално включване и гарантиране на независим живот. Тези права безспорно включват и правата по Закона за семейните помощи за деца. Редакцията на чл. 3, ал. 5 от ЗСПД която предвижда помощи за семейства на чужденци с постоянно пребиваване ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който РБ е страна е хипотезата на постоянно пребиваващи чужденци по смисъла на Закона за чужденците в България и не изключва чужденци на които е предоставена закрила по реда на ЗУБ. От друга страна, разпоредбата на чл. 3, ал. 5 ЗСПД предвижда получаването на такива помощи ако това е предвидено в друг закон, а такъв достъп до социални помощи е предвиден в общата норма на чл. 2, ал. 6 от ЗСП. Или, специалната разпоредба на ЗСПД има предвид чужденците с достъп до социалните помощи по този закон на реципрочна правна основа или ако това е предвидено в друг закон. Това е Законът за социалното подпомагане, който не изключва чужденците с предоставена закрила по реда на ЗУБ, в който според чл. 36 "чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с постоянно пребиваване в РБ". За тези чужденци, получили закрила по ЗУБ в ЗЧБ в чл. 23, ал. 2 от е предвидено, че сроковете по ал. 1, т. 1, 2 и 4 не се прилагат и те се считат за постоянно пребиваващи. Няма законово основание чужденците получили закрила по ЗУБ да бъдат изключени от кръга на лицата имащи право на социални помощи по ЗСПД, поради което издадената заповед за прекратяване на отпусната месечна помощ е в нарушение на материалния закон и като такава е незаконосъобразна. Обжалваното решение на съда е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което следва да бъде отменено и тъй като не се налага събирането на доказателства следва да бъде постановено друго, с което заповед № 92 - ЗСПД - 437/10.12.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Люлин бъде отменена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение