Решение № 3356 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4436/2023 г.
ВАСПето отделение31.03.2025 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 190 от 13.03.2023 г., постановено по административно дело 1015/2022 г. от Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, с ЕИК 131282355 да заплати на Т. Ц. Ц., с [ЕГН] деловодни разноски в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по каса Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция по вписванията (АВ) чрез процесуален представител, срещу решение 190 от 13.03.2023 г., постановено по административно дело 1015/2022 г. от Административен съд Хасково (АС-Хасково), с което е отменен постановения отказ за изтриване на лични данни на Т. Ц. Ц. по с в. 66-00-517/04.08.2020г., обективиран в писмо изх. 66-00-517/20.08.2020г. на Изпълнителния директор на АВ. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и присъждане на направените в производството деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. С писмена молба, постъпила във ВАС на 16.01.2025 г. АВ е предоставила доказателства за заличаване на лични данни на Ц. и иска прекратяване на производството по делото поради отпаднал правен интерес от оспорването. Ответникът по касационна жалба Т. Ц. Ц., в представени от процесуален представител писмена молба и писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени направените деловодни разноски. По искането за прекратяване на производството заявява, че правният му интерес не е отпаднал с последвалото заличаване на данните, а извършеното следва да се приеме като признание от страна на касационния жалбодател за извършено незаконосъобразно обработване на личните му данни. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Искането на АВ за прекратяване на производството по делото е неоснователно, тъй като касационното производство е образувано по касационна жалба на АВ и касаторът не е оттеглил и не се е отказал от касационната си жалба. Освен това за допустимост на касационното производство се преценява правния интерес на касатора - в случая АВ, а не на ответника по касация. Представените в касационното производство доказателства за заличаване на лични данни на Ц. от АВ не сочат за недопустимост на съдебното решение, тъй като нямат достоверна дата от преди постановяването му, заличаването е след постановяване на решението на АС и образуване на касационното производство, поради което не обосновават извод за порок на съдебния акт. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът, взе предвид следното: АС-Хасково е сезиран с жалба от Ц. против изричен отказ на АВ обективиран в писмо с изх. 66-00-517/20.08.2020г., постановен по заявление на жалбоподателя с вх. 66-00-517/04.08.2020г. Със заявлението си жалбоподателят е направил искане за заличаване на личните му данни: имена и ЕГН от дружествен договор на Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг ООД, публикуван от ответника в Търговски регистър, по партидата на посоченото дружество, в поле Актуален учредителен акт. С решение 592 от 29.11.2021 г., постановено по адм. дело 874/2020 г. АС Хасково отменя отказа на Изпълнителния директор на АВ, което е обезсилено с решение 9241 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело 732/2022 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.Предмет на проверка пред настоящата инстанция е постановеното от АС Хасково решение в изпълнение на разпореденото от ВАС. С оспорения отказ АВ уведомява жалбоподателя, че същата обработва личните данни като получател, а дружеството, за което документите се отнасят, е администратор на личните данни на физическите лица, съдържащи се в подаваните в агенцията документи за целите на вписването по смисъла на чл. 4, § 1, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД; Регламент 2016/679; Регламента) и същото носи отговорност да предостави за вписване актове, които са със заличени данни, съответно да предприеме действия за съобразяване на данните с принципите за минимализъм и пропорционалност, уредени в чл. 5 ОРЗД. Последното е аргументирано с нормата на чл. 13, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), съгласно която заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Посочено е още, че АВ няма право да извършва действия по вписвания и заличавания, извън дадените й по закон правомощия в рамките на регистърното производство, т.е. не разполага с възможност да откаже приемането на документи за обявяване, поради обстоятелството, че в тях се съдържат лични данни, които не се изискват по закон и не са заличени, или да заличи такива данни от представени за вписване документи. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че при наличието на изрично заявено оттегляне на съгласието на субекта на данни, както и установените данни за незаконосъобразно обработване на тези данни, надлежно отправено искане за изтриване на тези лични данни от свързания с тях субект, и при липсата на някое от изключенията, предвидени в чл. 17, § 3 ОРЗД, ответникът в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и чл.17, §1, б. б и б. г ОРЗД е отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателя, извън трите му имена. Вместо това, от страна на администратора, чрез постановения отказ и изискването на представяне на учредителен акт със заличени данни, недопустимо са смесени регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и предвидените в чл. 15 22 ОРЗД по реализиране на права на субектите на лични данни. При така установеното от фактическа страна и след обстоен анализ на относимите норми съдът е приел, че оспорения отказ е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на Агенция по вписванията като администратор на лични данни за ново произнасяне по заявлението на Ц.. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основана на нея е направил правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеният анализ на събраните доказателства е задълбочен, а приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с тях. Правните изводи са аргументирани. Заявлението за заличаване на лични данни е подадено от Ц. в качеството му на субект на данни по смисъла на чл. 4, § 1 ОРЗЛД, а не в качеството му на представляващ Дружеството. В качеството си на субект на данни той разполага с правата по чл. 15 22 ОРЗЛД, чиято ефективна съдебна защита е гарантирана с разпоредбите на чл. 79 ОРЗД. Именно субектите на данни са легитимираните по смисъла на ОРЗЛД лица, в полза на които са предвидени правата по чл. 15 22 от същия с оглед обработване на личните им данни в съответствие с изискванията и принципите, установени в същия акт на Съюза. Неоснователни са наведените доводи от касатора, че АВ е получател на лични данни предоставяни от заявителите в хода на регистърното производство. Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 4, § 7 ОРЗД администратор на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Обработване на лични данни по определението на чл. 4, § 2 ОРЗД означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно чл. 3 и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ АВ води, съхранява, осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на Националната агенция за приходите, както и на други субекти, определени със закон; осигурява свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите; осигурява регистриран достъп до делото на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел; осигурява свободен и безплатен достъп до вписаните обстоятелства и обявените актове и чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Следователно АВ попада в определението за администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 ОРЗД, независимо от това, че получава актовете и данните от друго лице заявител по смисъла на ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно решение на СЕС от 04.10.2024г. по дело С-200/2023г. органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както получател на тези данни, така и в частност доколкото ги обявява техен администратор по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд АВ е сезирана в качеството й на администратор на лични данни, а не като орган компетентен да проведе производството по регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях. АВ, като администратор на лични данни, е сезирана от физическо лице с искане да бъдат изтрити негови лични данни, обявени на сайта на Търговския регистър, поле Актуален учредителен акт по партидата на Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг ООД, Поради това при постановения отказ е възникнало право на обжалване по реда на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД за Ц.. Като ответник по жалбата правилно е конституирана АВ, без да са налице основания за конституиране на друг администратор на лични данни като страна в производството, каквото оплакване е формулирал касаторът. Следва да се посочи, че в АПК има специални норми за конституиране на страни - чл. 162, ал. 2 АПК вр. чл. 153, ал. 1 АПК, които не са нарушени от АС. При преценката относно характера и правното действие на оспореното писмо следва да се съобрази и предвидената в чл. 79 на Регламент (ЕС) 2016/679 специална уредба на правото на ефективна съдебна защита срещу администратор на лични данни. Съгласно цитираната разпоредба, без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с Регламента. На правото по чл. 79 от Регламента съответства разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, чиято редакция гласи, че при нарушаване на правата му Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За допустимостта на жалбата е без значение правният характер на конкретното действие, бездействие или акт на администратора на лични данни, по повод на което се твърди нарушение на установени в Регламента права. Неоснователно е наведеното от касатора твърдение, че дружеството не е изпълнило свое задължение да представи заверен препис от акта, подлежащ на вписване, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Пред АВ са предоставени личните данни, но в случая тя ги обработва. Публикуването на лични данни в интернет сайт, съгласно чл. 4, т. 2 ОРЗД е обработване, тъй като е операция с лични данни, като регламентът включва в това определение и автоматичните операции, предвид което задължението е на администратора - АВ. Съгласно цитираното по горе решение на СЕС С-200/2023 Директива 2017/1132, и по-конкретно чл. 16 от нея, както и чл. 17 ОРДЗ трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни. Настоящият състав не споделя становището на КЗЛД рег. ПНМД-01-116
от 01.02.2021г., на което се позовава касатора в жалбата си, тъй като същото е в противоречие с горепосочените материално - правни норми и не е задължително за настоящата инстанция. Не са допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд чрез неконституирането като заинтересована страна на търговското дружество, тъй като същото не е засегнато от оспорения акт. Правилно е отхвърлено доказателственото искане по чл. 190 ГПК, тъй като същото е неотносимо към предмета на спора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.