Решение № 4407 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2016 г.
ВАСVII отделение03.04.2018 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4836 от 7.07.2016 г. и Решение № 6265 от 14.10.2016 г., постановени по адм. д. № 4253 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА С. Б. М. ЕГН ********** да заплати в полза на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество разноските по водене на делото в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4407 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2016 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по две касационни жалби на С. Б. М. от гр. П. - първата срещу Решение № 4836 от 7.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4253 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град и втората срещу Решение № 6265 от 14.10.2016 г., постановено по същото дело в производство по чл. 176 от АПК. С Решение № 4836/7.07.2016 г. по адм. дело № 4253/2016 г. Административен съд С.-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на С. Б. М. срещу Решение № РС-97-15-010 от 17.03.2016 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) в частта, с която по отношение на нея е установен конфликт на интереси в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ, тъй като е използвала информация, получена при изпълнение на правомощията или задълженията й по служба, свързана с възпоменателни монети "120 години Министерски съвет", в неин частен интерес, с което е извършено нарушение на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ. Касаторът поддържа, че посоченото решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се сочи, че неправилно е тълкуван чл. 2 от ЗПУКИ, като въпреки ясната редакция на разпоредбата, която касае правомощия или задължения по служба, АССГ пренебрегва изцяло факта, че касаторът няма нито права, нито задължения, свързани с разпореждането с юбилейни монети. Не е ясно какъв е частният интерес, цитирани са бланкетно разпоредбите на чл. 6-11 ЗПУКИ. Липсват установени правила за реда и начина на съхранение на монетите. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на КПУКИ и присъждане на разноски. С Решение № 6265/14.10.2016 г. по адм. дело № 4253/2016 г. на АССГ е допълнено Решение № 4836/7.07.2016 г. по адм. дело № 4253/2016 г. на АССГ, като съдът е отхвърлил жалбата на С. Б. М. срещу Решение № РС-97-15-010 от 17.03.2016 г. на КПУКИ в частта, с която по отношение на нея в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ, е установен конфликт на интереси на основание чл. 8, изр. първо, предл. първо, вр. чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ, както и нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ, вр. чл. 37 от ЗПУКИ. Във втората касационна жалба касаторът поддържа, че допълнителното решение е недопустимо, тъй като административният орган няма правен интерес да предяви искане за допълване по чл. 176 от АПК. Ответникът - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез процесуалния представител юрк. Петков оспорва касационните жалби по съображения, подробно изложени в писмени бележки и в открито съдебно заседание. Моли решенията да бъдат оставени в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Въз основа на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, в КПУКИ е подаден сигнал относно неправомерно разпореждане с юбилейни златни и сребърни монети "120 години Министерски съвет", по повод на който е извършена проверка. В сигнала са посочени конкретни лица, като се твърди, че същите - в периода 2009 г. -2015 г., като служители в администрацията на Министерски съвет (МС) са използвали служебна информация в частен интерес, като са продали и едновременно закупили за себе си възпоменателни монети на стойност, по-ниска от пазарната им цена. Изискани са от Министерски съвет документите, относими за случая, и са снети обяснения от лицата. Мирчева се е явила на заседанието за изслушване пред Комисията и е депозирала писмено възражение от 5.11.2015 г., с което допълва изложеното от нея на изслушването. Същата не оспорва факта, че е закупила процесните възпоменателни монети. Твърди, че не е използвала служебна информация по отношение на възпоменателните монети, няма разписани конкретни правила за продажбата им, като е възприета установената през последните 15 години практика за това. Сочи, че тези монети не са закупувани само от служители на Министерски съвет. Твърди, че не е придобила монетите безвъзмездно, нито на по-ниска от балансовата им стойност, както и че при извършвани многобройни проверки в Дирекция "Бюджет и финанси" на МС не са установявани нарушения във връзка с продажбата на монетите. Сочи, че няма преоценяване на същите и липсва установен ред за продажбата им. С. Б. М. е назначена със Заповед № Н-437/19.06.2014 г. на главния секретар на МС на длъжност "главен експерт" в отдел "Финанси", Дирекция "Бюджет и финанси" в администрацията на МС. С. е подала декларация по чл. 12, т. 2, вр. чл. 14 от ЗПУКИ и декларация по чл. 12, т. 1, вр. чл. 5 от ЗПУКИ на 23.06.2014 г. в качеството си на лице, заемащо публична длъжност. В длъжностните характеристики на лицето са посочени следните задължения: проверка, обработка, окомплектовка на документите за преводи по банков път, изготвяне на платежни документи по разхода на бюджетната сметка на МС, изготвяне на справки за нуждите на контрола и анализа при изготвянето на отчети и др. С докладна записка от 24.03.2015 г. директорът на Дирекция "Бюджет и финанси" при МС е информирал и. д. главен секретар на МС, по повод което със Заповед № Р-74/25.03.2015 г. на министър-председателя на Р. Б. е наредено извършването на специализирана извънпланова проверка за спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работата от служителите от отдел "Финанси", Дирекция "Бюджет и финанси" при МС. У. е, че с Решение № 86/2.07.1999 г. на БНБ са пуснати в обръщение златни и сребърни възпоменателни монети "120 години Министерски съвет", като за периода от 5.07.1999 г. до 20.03.2015 г. от администрацията на МС са били закупени 400 броя златни и 600 броя сребърни монети. Монетите са осчетоводени като дълготрайни материални активи в задбалансова сметка "Активи с художествена и историческа стойност" с единична цена на златна монета 355.00 лева и на сребърна монета - 13.00 лева. От приложената справка от публичния регистър на БНБ се установява, че в деня на извършване на справката пазарната цена - продажна на БНБ на сребърната монета е 22.00 лева, а на златната - 1 136.00 лева. Извършена е проверка в информационната система за правна информация на МС, като е установено, че в периода 1999 г. - 2015 г. няма разписани правила/процедура, съответно заповеди за осъществяване на сделки с възпоменателни монети. Във вътрешните правила за счетоводния документооборот на администрацията на МС, действащи през проверявания период, няма разписан ред за мястото и начина на съхранение на монетите, както и за реда и начина за предоставянето им на трети лица. При закупуването и продаването на монетите е прилаган редът, установен в раздел "При отчитане на материалните краткотрайни и дълготрайни активи", касаещ отпускане на материални запаси от склад. Материално отговорното лице (МОЛ) изготвя "Искане за отпускане на материали", което се подписва от получателя и от МОЛ, предало материалите, и се утвърждава от началника на отдел "Снабдяване и транспорт". Постъпилите парични средства се оформят с приходен касов ордер, който се съставя от счетоводителя на касата и се подписва от главния счетоводител или упълномощено лице. В периода 5.07.1999 г. - 4.03.2015 г. са продадени 149 бр. златни монети, като 90 броя са предадени за протоколни подаръци. За същия период са продадени 183 бр. сребърни монети, като за протоколни подаръци са предадени 137 броя. Монетите са продавани на цената, на която са заприходени, като материално отговорно лице е служител в Дирекция "Бюджет и финанси". С. М. е закупила с приходен касов ордер (ПКО) № 690/8.12.2014 г. 2 бр. сребърни монети; с ПКО № 723/19.12.2014 г. 2 бр. сребърни монети; с ПКО № 730/29.12.2014 г. 1 бр. сребърна монета; с ПКО № 77/5.02.2015 г. 3 бр. сребърни монети; с ПКО № 110/4.03.2015 г. 4 бр. сребърни монети; с ПКО № 117/10.03.2015 г. 1 бр. златна монета. Съгласно писмо на БНБ продажната цена на златната и сребърната монета в периода 20.05.2010 г. - 20.03.2015 г. е била: за златната - от 866.00 лева до 1136.00 лева и за сребърната - от 19.00 лева до 36.00 лева. В администрацията на МС няма данни за лица, закупили от процесните монети, които да не са служители в администрацията на МС, като информация за продажба на такива не е обявявана публично. От назначената от КПУКИ експертиза е установено, че Министерски съвет в качеството му на бюджетна организация прилага национални счетоводни стандарти (НСС) и утвърдения от Министерство на финансите "Сметкоплан на бюджетните предприятия". По отношение на ценообразуването на златните и сребърни възпоменателни монети се приема цената, по която са придобити и заприходени, съгласно НСС 16. Не е необходима преоценка на монетите, тъй като още с придобиването им от администрацията на МС, същите са изписани на разход съгласно Указание ДДС-20/2004 г. и Указание ДДС-14/2013 г. на МФ. При направена проверка на публичния регистър по чл. 13, ал. 3 от Валутния закон е установено, че МС не е регистрирано лице, поради което няма право да продава под каквато и да било форма, на когото и да е сребърни и златни юбилейни монети. Не е утвърден специален ред за продажба на дълготрайните материални активи, поради което следва да се спазват НСС, използвани от бюджетните предприятия и указанията по прилагането им. Счетоводната документация, касаеща продажбата на монетите от страна на МС, не е оформена съобразно и не отговаря на действащата в страната законова и подзаконова нормативна уредба - възпоменателните монети не подлежат на продажба, не е спазено изискването за двоен подпис, липсват основни реквизити по издадените счетоводни документи, липсват първични счетоводни документи, частично липсват подписи на "отпуснал" и "поискал". Министерски съвет не е субект по Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, приета с ПМС № 181/26.07.2004 г. За да мотивира неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че с административния акт в обжалваната му част законосъобразно е установен конфликт на интереси по отношение на Мирчева, в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ. Съдът е обосновал като правилни констатациите на административния орган, че Мирчева е използвала информация, получена при изпълнение на правомощията или задълженията й по служба, свързана с възпоменателни монети "120 години Министерски съвет", в неин частен интерес - в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПУКИ; подписала е искане за отпускане на материали № 2015-79.1/4.03.2015 г. и искане за отпускане на материали № 2015-88/10.03.2015 г., въз основа на които е издаден приходен касов ордер № 110/4.03.2015 г. и приходен касов ордер № 117/10.03.2015 г. с обща стойност в размер на 407.00 лв., при пазарна стойност на монетите по цени определени от БНБ в размер на 1 224.00 лв., от които сумата от 88.00 лв. за закупените сребърни монети е облагаема с ДДС, в свой частен интерес - в нарушение на чл. 8, изр. първо, предл. първо от ЗПУКИ. Установено е и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ от същото лице във връзка с подадените две искания за отпускане на материали - в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ. Съдът е обосновал извод за наличие на предпоставките на вменените на лицето нарушения. Съобразно установената от закона дефиниция на частен интерес, съдът е приел за доказани изводите на КПУКИ, че се касае за облага в личен план от материален или нематериален характер, като в случая е налице нарушение на чл. 8, изр. първо, предл. първо, вр. чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ - участие в подготовката за издаване на съответни актове. Действително, с подаване на искане за закупуване на юбилейни монети, което е приключило със сделка по продажбата им и издаване на приходен касов ордер за посочената цена, лицето е инициирало процедура, на база служебното си положение, вследствие на която се е сдобило с движими вещи - юбилейни монети на цена, съответна на балансовата им стойност, която е по-ниска от пазарната такава. В този смисъл, съдът е посочил, че е налице частен интерес, повлиян от служебното положение. Лицето е придобило облага, която представлява придобиване на собственост върху вещи на по-ниска от пазарната им стойност без регламентирано право на това. Действително монетите не са предлагани на пазара, но този факт не води до извод за липса на нарушение. Това, че процесните монети не се предлагат на пазара, тъй като нямат такава цел и Министерският съвет не е търговец, нито има право да се разпорежда с благородни метали, води единствено до извода, че лицето се е възползвало да придобие същите, без те да са част от търговския оборот. Относно второто вменено на лицето нарушение - това на чл. 10, ал. 1 от ЗПУКИ, съдът е приел за безспорно установено, че юбилейните монети не са предлагани на пазара и не е имало възможност да бъдат предлагани, поради липсата на регистрация на МС като търговец и правен субект по Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, приета с ПМС № 181/26.07.2004 г. Мирчева в качеството й на служител в отдел "Финанси" в дирекция "Бюджет и финанси" е имала достъп до информацията за наличност на монетите и за възможност за придобиването им, което е в пряка връзка със заеманата от нея длъжност, която се явява публична по смисъла на ЗПУКИ. От същата лицето се е възползвало в свой частен интерес, като е закупило монетите на посочената цена, която е по-ниска от реалната пазарна такава, като съдът е приел за установено, че тази информация е станала достояние на Мирчева във връзка с изпълнение на възложените й служебни задължения. Относно направените две искания за отпускане на материали (№ 2015-79.1/4.03.2015 г. № 2015-88/10.03.2015 г.) Мирчева не е подала декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ, поради което съдът е приел за доказано и нарушението на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ. По изложените съображения с Решение № 4836/7.07.2016 г. по адм. дело № 4253/2016 г. Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на С. Б. М. срещу Решение № РС-97-15-010 от 17.03.2016 г. на КПУКИ в частта, с която по отношение на нея е установен конфликт на интереси в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ, тъй като е използвала информация, получена при изпълнение на правомощията или задълженията й по служба, свързана с възпоменателни монети "120 години Министерски съвет", в неин частен интерес, с което е извършено нарушение на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ. С оглед предмета на жалбата, съдът в мотивите на решението си е обсъдил и анализирал и установените в хода на административното производство нарушения на чл. 8, изр. първо, предл. първо от ЗПУКИ и на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ, като и е изложил съображения защо приема същите за доказани. В диспозитива обаче на постановеното решение съдът се е произнесъл само относно нарушението на чл. 10, ал. 1 от ЗПУКИ. Тъй като се касае до непълнота на диспозитива, доколкото в мотивите на решението описаните от органа нарушения са обсъдени и приети за законосъобразно установени, съдът е приел, че са налице предпоставките за допълване на решението в производство по реда на чл. 176 от АПК. С допълнително решение - Решение № 6265/14.10.2016 г., по адм. д. № 4253/2016 г. на АССГ е допълнено Решение № 4836/7.07.2016 г., по същото дело, като съдът е отхвърлил жалбата на С. Б. М. и в частта срещу Решение № РС-97-15-010 от 17.03.2016 г. на КПУКИ досежно установения конфликт на интереси в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ, за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПУКИ; както и за нарушение чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ. Допълнителното решение е постановено по искане на КПУКИ, подадено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК. Решенията са валидни, допустими и правилни. Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на допълнителното решение. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, всяка от страните в съдебното производство има право да поиска допълване на решението; допълване може да бъде извършено и по почин на съда. В решението, чието допълване е поискано от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, съдът е изложил мотиви във връзка с трите нарушения, установени в оспорения административен акт, но в диспозитива си се е произнесъл само по нарушението на чл. 10, ал. 1 от ЗПУКИ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице непълнота в диспозитива на решението и при наличието на предпоставките по чл. 176 от АПК е постановил допълнително решение, с което се е произнесъл и относно нарушението на чл. 8, изр. първо, предл. първо от ЗПУКИ и нарушението на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Между страните липсва спор по фактите. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗПУКИ. Настоящата инстанция намира, че въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Правилно съдът е приел, че оспореното Решение № РС-97-15-010 от 17.03.2016 г. е издадено от компетентния съгласно чл. 22а, ал. 1 ЗПУКИ орган, при спазване на изискването за писмена форма и след провеждане на производство, образувано и проведено съобразно изискванията на чл. 23 и чл. 26 от ЗПУКИ. Административният акт е постановен след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Съгласно чл. 8 от ЗПУКИ лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Т. лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. В случая няма спор, че касаторът е лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ. При правилно тълкуване на нормата на чл. 8 от ЗПУКИ, съдът е формирал верен правен извод, че при установената от закона дефиниция за частен интерес, се касае за облага в личен план от материален характер, като правилно е определено от административния орган, че липсва право на участие на касатора в подготовката за издаване на съответните актове. Мирчева е подписала искане за отпускане на материали № 2015-79.1/4.03.2015 г. и искане за отпускане на материали № 2015-88/10.03.2015 г. за "поискал", като сумата за покупката е получена по приходен касов ордер № 110/4.03.2015 г. и приходен касов ордер № 117/10.03.2015 г. С подаване на искането за закупуване, лицето е инициирало процедура на база на служебното си положение, вследствие на което се е сдобило с процесните юбилейни монети на цени, по-ниски от пазарните. С оглед дефинициите на чл. 2, ал. 2 и 3 ЗПУКИ за понятията "частен интерес" и "облага", направените изводи от първоинстанционния съд съответстват на приложимите правни норми. Обстоятелството, че юбилейните монети не са предлагани на пазара, не води до извод за липса на нарушение, а води до извод, че лицето се е възползвало да придобие същите, без те да са част от търговския оборот, както правилно е посочил административният съд. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПУКИ, лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая Мирчева в качеството й на служител в отдел "Финанси" на Дирекция "Бюджет и финанси" в МС е имала достъп до информацията за наличност на монетите и за възможност за придобиването им, което е в пряка връзка със заеманата от нея длъжност. От същата лицето се е възползвало в свой частен интерес, като е закупило монетите на посочената цена, която е по-ниска от реалната пазарна такава. Правилно съдът е посочил, че видно от приложената длъжностна характеристика на лицето, с оглед служебните му задължения, същото в хода на изпълнение им е добило информация за наличието на процесните монети. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПУКИ предвижда, че лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес, като в този случай следва да подаде декларация по конкретен повод в съответствие с чл. 12, т. 4 ЗПУКИ, което в случая не е сторено по отношение на подаденото искане за отпускане на материали № 2015-79.1/4.03.2015 г. и искане за отпускане на материали № 2015-88/10.03.2015 г., поради което, както правилно е посочил съдът, доказано се явява и нарушението на чл. 16, ал. 1 ЗПУКИ. При липса на релевираните касационни основания, обжалваните решения следва да бъдат оставени в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника разноските по водене на делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 10, ал. 1 ЗПУКИ
- чл. 16, ал. 1 ЗПУКИ
- чл. 8 ЗПУКИ