Решение № 161 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2008 г.

Решение № 161 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, "б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по к. жалба на Т. А. Б. Л. против решение № 351 от 6.12.2007 г., постановено по гр. д. № 429 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Б. отделение, с което е оставено в сила решение № 21 от 31.01.2007 г. по гр. д. № 1988/2006 г. на Софийски районен съд, 80-ти състав за оставяне без уважение молбата й за допускане промяна на фамилното й име от Б. на Л. и за уважаване на евентуалното искане името Л. да се прибави като псевдоним. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за допускане промяна, като за в бъдеще касаторката носи само фамилно име "Л". П. в производството С. о. - район "К", Община - П. и В. к. п. не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), намира следното: Касаторката е сезирала съда с искане да се допусне промяна във фамилното й име от Б. на Л., евентуално ако искането й не бъде уважено името Л.да бъде прибавено към фамилното й име, като псевдоним. Искането е основано на твърденията, че по време на брака си от 1989 г. до 2002 г. молителката е била с фамилно име Т., през 2005 г. била осиновена в Германия от съпруга на майка си, немския гражданин К. Л., с когото създала изключително близки отношения и той започнал да я чувства като родна дъщеря, а същевременно след 2002 г. молителката се изявявала като автор, участвала в редица изложби и се представяла навсякъде с артистичния псевдоним Т. А. Л. Въззивният съд е приел за установени посочените обстоятелства, но е счел, че същите не попадат под нито една от хипотезите на чл. 19 от ЗГР. Изложени са съображения, че българското законодателство не допуска осиновяване на пълнолетно лице, а с допуснатата от районния съд промяна /молителката да носи като четвърто име, името "Л"/ фактически е уважено искането й да носи фамилното име на осиновителя си. След като при творческата си дейност и в средите, които се е движела е използвала фамилията Л., то правилно е допуснато това име да бъде неин псевдоним. Въззивното решение е неправилно. Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл. 1, ал. 3 от ЗГР/. В чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация са предвидени общите предпоставките, при които се допуска промяна в елементите на името - собствено, бащино или фамилно - когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. След влизане в сила на Закона за гражданската регистрация /ДВ. бр.67 от 27 юли 1999 г./ до изменението на ал. 2 на чл. 19 от същия закон /ДВ. бр. 59 от 20 юли 2007 г./, е регламентирано единствено, че промяната на име се допуска от съда по писмена молба на заинтересования, като липсва препращане към някои от особените правила на удостоверителните охранителни производства /за разлика от чл. 15, ал. 2 от отменения Закон за имената на българските граждани, който изрично препращаше към реда на чл. 436 и сл. от ГПК - отм. или действащата понастоящем редакция на чл. 19, ал. 2 от ЗГР в сила от 1.03.2008 г., според която лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава петдесета "Установяване на факти" от Гражданския процесуален кодекс/. Следователно молбата за промяна на името или на някой от неговите елементи при предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се разглежда по общите правила на охранителните производства - чл. 424 - 435 от ГПК - отм., /респективно чл. 530 - чл. 541 от действащия ГПК/, доколкото разпоредбата на ЗГР не препращат към друг процесуален ред. Същественото за общото охранително производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера. В настоящия случай са установени създадените между молителката и съпруга на майка й близки отношения, съгласието на последния тя да носи неговото фамилно име, обстоятелството, че при артистичните си изяви през последните години молителката е известна именно с името Л. Посочените обстоятелства следва да се квалифицират като "важни" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР и доколкото въпреки конституирането в производството на С. о., О. П. и П. на Република България не е установено промяната да засяга чужда правна сфера или да има цели, различни от заявените от молителката, то искането за промяна на фамилното име е основателно. С оглед изложеното следва да се отмени атакуваното въззивно решение и да се постанови друго за допускане промяна на фамилното име от Б. на Л., а след като се уважава главното искане, не следва да се разглежда евентуалното искане за прибавяне на името Л. като псевдоним. По изложените съображения и на основание чл. 218ж от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение