Решение № 4025 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2017 г.

Решение № 4025 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. срещу решение № 1390/31.07.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2052 по описа за 2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001615010532-091-001/14.06.2016 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП П.. Касторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за необоснованост на решението и за противоречието му с материалния закон. Възсъздава основните си тези от постановеното от него решение при оспорването на РА по административен ред, за да обоснове довод за наличие на предпоставките за осъществената с административния акт отговорност по чл. 177 ЗДДС, включително спорният субективен елемент - знанието у получателя, че дължимият от доставчика данък няма да бъде внесен. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира се деловодни разноски. Ответникът по касация "Обединена агрохимическа компания - Интерагро - България" ООД /ОАКИБ/ отрича основателността на жалбата. Заявява претенция за деловодни разноски. Заключението на прокурора е за основателност на жалбите. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие за установено следното: С обжалваният пред АС П. ревизионен акт е осъществена по отношение на ОАКИБ отговорност по чл. 177 ЗДДС за данъчни периоди м. 08, 09 и 12.2012 г.; м. 04, 06, 07, 08, 09.2013 г. и м. 04, 05 и 06.2014 г., като е определен размер на отговорността за данъчното задължение 66 140.79 лева и на закъснителна лихва в размер 17 628.37 лева. Отговорността е обвързана с упражнено от РЛ право на приспадане на данъчен по 64 бр. фактури издадени от "М. Е. П." ЕООД. Според констатациите на администрацията фактурираните доставки на стоки: препарати за растителна защита, торове и семена са осъществени и за тях получателят е ползвал пълно право на приспадане на данъчен кредит. Декларираните от доставчика резултати по данъчни периоди - задължения за данък за внасяне не са погасени. Обосновано е съществуващо знание у получателя за невнасянето на данъка заради тъждеството в адресите на управление на доставчика и получателя; обявеният един и същ телефон за контакт с НАП, подаването на СД и отчетни регистри на страните по доставката с електронен подпис на едно физическо лице; свързаност по § 1, т. 3, б. "г" от ДР на ДОПК, доколкото управителят на доставчика е и управител на "Обединени български агроаптеки" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ОАКИБ; погасяването на задълженията по доставките чрез прихващане. В обхвата на отговорността е включена и лихва до датата на издаване на РА с позоваване на чл. 175, ал. 1 ДОПК. За да отмени РА, първостепенният съд е дефинирал предпоставките на отговорността по чл. 177 ЗДДС, както и съдържанието?. Концентрирал е спора до установяването на знанието у получателя за бъдещото невнасяне на данъка от доставчика. Отрекъл е знанието на ревизираното лице за бъдещото невнасяне на начисления данък да се установява от свързаността на доставчика и получателя, общността на ползваните адрес и телефон и подаването на дневниците за покупки и продажби с електронен подпис на едно и също лице. Ценил е заключението на ССЕ за отчетени от доставчика с ЕКАФП приходи от продажби в размер над 2 млн. лева, за да обоснове извод и че погасяването на задълженията от клиента му ОАКИБ не сочи на знание за неплащане на данъка. Решението е правилно. Систематичното място на чл. 177 ЗДДС в озаглавената "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами" глава XXV от ЗДДС и заглавието на самата разпоредба определят създадения с нея институт като средство за преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица различни от платците на данъка. Отговорността е на получателя по облагаемата доставка. Фактическият й състав включва обективни елементи /чл. 177, ал. 1 ЗДДС/: дължим и невнесен от друго лице данък; ползван от получателя данъчен кредит, свързан пряко или косвени с дължимия и невнесен данък, както и субективен елемент /чл. 177, ал. 2 ЗДДС/ - съществуващо или дължимо познание у лицето, че данъкът няма да бъде внесен. Знанието се предполага при кумулативното осъществяване на предпоставките на чл. 177, ал. 3, т. т. 1 и 2 ЗДДС - дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за периода от които и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стоки или услуга /по което не се спори/ и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Администрацията е обосновала съществуването на знание, а не и на задължение за знание. Субективният елемент по чл. 177, ал. 2 ЗДДС е с или без интелектуална страна. Субектът на отговорността е имал представи, че данъкът няма да бъда внесен или е нямал познание, но то е било дължимо, като доказването на задължението за знание е с презумпцията на ал. 3. Естествено за знание при юридическите лица се говори условно, тъй като тази социална даденост не притежава интелект. Явно се визира персоналният субстрат, но без да се дължи изследването чрез следите в действителността на субективното? отразяване в съзнанието на конкретни лица представляващи юридическото лице. Не е немислимо едновременното проявление на двете хипотези на субективния елемент - не съществува ограничение задълженото лице да е било длъжно да знае и да е знаело за бъдещото невнасяне на данъка. При доказване на условията по чл. 177, ал. 3 ЗДДС се приема, че лицето е било длъжно да знае, като е без значение дали познанието е възникнало, но то не е изключено. Знанието и задължението за знание се установяват по един и същи ред - този на чл. 117 - 120 ЗДДС. За доказването на знанието не са посочени правно релевантни факти, в отлика от тези формулирани като презумпционни предпоставки по чл. 177, ал. 3 ЗДДС. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби е за приходната администрация. В случая преки доказателствени средства за знанието на РЛ за злоупотреби на доставчика му не са представени, а доказването с индиции е неубедително. Не са доказателствено релевантни факти ползването на един и същи адрес за кореспонденция и на общ телефонен номер, щом по показанията на св. У. и И. доставчикът е наел обособени помещения в сграда собственост на получателя, а общият номер е заради ползването на телефонна централа. Не е доказателствено релевантен факт за знание по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС този на получаване на счетоводни услуги на доставчика и получателя от един и същ субект - св. П. У. не е волеобразуващ орган на страните по доставката, а осъществява счетоводното им обслужване. При възприетата от органите по приходите свързаност липсва връзка чрез конкретни физически лица в органите на управление на доставчика и получателя, която да сочи на знание. Субективният елемент на отговорността за злоупотреби не се установява и с факта на погасяването на задълженията към доставчика чрез прихващане. Косвеното доказване с този факт е разколебано от съществуването към процесния период на достатъчно приходи на "Марго .., та погасяването на задълженията по начин различен от плащането да не постави под съмнение изпълнението от него на публичните му задължения по ЗДДС. Горното мотивира ВАС да остави в сила решението на АС П.. При този изход на спора на ответника по касация се дължат съдебни разноски в размер 5 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение