Решение № 8959 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8273/2019 г.

Решение № 8959 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8273/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Фучеджиев, ЕГН [ЕГН] срещу решение № 940/13.05.2019 година на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 3509/2018 година, с което съдът е отхвърлил искането му за осъждане на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Варна да му предаде иззетото със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0953-000716/25.10.2018 година Свидетелство за регистрация на МПС №[номер]. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че соченото свидетелство е иззето като доказателствено средство с акт сер. Д, № 0713440 от 25.10.2018 година. Заповедта за налагане на ПАМ не била връчена на Фучеджиев и съдът не можел да се позовава в съдебния си акт на нея. Нарушено било правото на Фучеджиев да обжалва тази заповед. Искането се претендира като такова на основание чл. 257, ал. 2 АПК, като съдът изменил предмета на спора. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се задължи началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Варна да му предаде иззетото като доказателствено средство Свидетелство за регистрация на МПС №[номер]. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно. Въведените общи възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения са неоснователни. На основание чл. 171, т. 2, б. "к" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) срещу В. Фучеджиев, ЕГН [ЕГН] е издадена заповед за налагане на ПАМ № 18-0953-000716/25.10.2018 година от началник група към ОД на МВР – Видин, сектор "Пътна полиция", с която е разпоредено временно спиране от движение на МПС до заплащане на дължимата глоба. Фактическото основание за издаване на ПАМ е, че г-н Фучеджиев е управлявал МПС с наложено наказание "глоба" с фиш Н/356223/23.07.2018 година, незаплатена в срока на доброволно плащане. Установено е също, че свидетелството за регистрация на МПС №[номер] е отнето и изпратено на ОДМВР - Варна с изх. № 953 р6581, екз. 2 от 31.10.2018 година за връчване на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване «За спиране от движение». На 30.11.2018 година жалбоподателят е подал заявление № 180819058778 за пускане в движение на лек автомобил «Опел Астра» с рег. № [номер]. С писмено уведомление изх. № 39/30.11.2018 година жалбоподателят е бил уведомен, че административната услуга по пускане в движение на спрения автомобил не може да бъде извършена, тъй като не са представени част от документите съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредба № І-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно протокол за извършен преглед за техническа изправност на превозно средство и квитанция за платена такса за превозното средство. С обжалваното пред касационната инстанция решение, първоинстанционният съд е приел, че извършеното от г-н Фучеджиев заплащане на фиш Н/356223/23.07.2018 година, не е достатъчно основание за предаване на иззетото СРМПС, предвид изискването на чл. 43, ал. 3 от Наредба № І-45/24.03.2000 година, свидетелството за регистрация на ПС да се върне на собственика след пускане в движение на ПС на собственика. Решението е правилно. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 година временно спрените превозни средства се пускат в движение след отстраняване на причините, поради които са били спрени и извършване на преглед за техническа изправност. Тази разпоредба е подзаконовото допълнение на чл. 140, ал. 2, изр. последно от ЗДвП, според която спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причината за тяхното спиране, като под понятието "отстраняване на причините" законодателят е вложил идеята, че независимо от причината за спиране на автомобила от движение, същият се допуска отново за движение след като компетентните органи се уверят в изпълнението на онези изисквания, предполагащи неговото законосъобразно ползване по отворените за обществено ползване пътища и улици. В случая такова пускане в движение на автомобила на г-н Фучеджиев не е осъществено, поради което и липсва нормативно предвиденото основание за връщане на СРМС /ако последното се разглежда като действие по връщане на иззетото свидетелство/. С писмено уведомление изх. № 39/30.11.2018 година жалбоподателят е бил уведомен, че административната услуга по пускане в движение на спряното МПС не може да бъде извършена, тъй като не са представени част от документите съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредба № І-45/24.03.2000 година, а именно - протокол за извършен преглед за техническа изправност на превозно средство и квитанция за платена такса за превозното средство. Пускането на спряното ПС безспорно е административна услуга, която следва временното спиране от движение на ППС и предхожда връщането на отнетото с налагането на мярката СРМПС. Това, че заповедта за наложената ПАМ не е връчена на г-н Фучджиев не променя факта на отнемане на свидетелството на валидно основание, нито препятства правото му на жалба след връчване. Категорично с писмото от 30.11.2018 година г-н Фучеджиев е уведомен, че услугата по пускане в движение на сочения автомобил ще му бъде извършена след представяне на сочени документи. Производството по предоставяне на тази услуга не е приключило, поради което и липсва основание за връщане на иззетото СРМПС. Представителят на ВАП заема становище, че за да е налице хипотезата на чл. 257 АПК /в относимата към спора редакция/ е необходимо първо, да е налице пряко произтичащо от нормативен акт задължение на органа да действа, и второ, да е налице започнало и продължаващо негово бездействие. Касационната инстанция споделя заключението на представителя на ВАП, че в случая не е налице бездействие на органа, тъй като видно от материалите по преписката административният орган към етапа на сезирането му, няма задължение за върне на собственика соченото СРМПС. Органът е изпълнил задълженията си и при констатираната липса на всички изискуеми документи по чл. 44 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45), е уведомил касатора за необходимостта от тяхното представяне. Дори и в частта за изискването на протокол за извършен преглед за техническа изправност, същото да е в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг, правилен е изводът на съда, че непредставянето на квитанция за платена такса съгласно указанията и неизвършването на технически преглед, представляват пречка за извършване на поисканата услуга, и съответно непускането на автомобила в движение препятства връщането на свидетелството на собственика, като обосновава извод за липса на твърдяното фактическо бездействие. Предвид на това, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение а Върховния административн съд