Решение № 1292 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4673/2007 г.

Решение № 1292 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4673/2007 г., IV г. о., ГК докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Н. Д. С. е подал касационна жалба срещу решение № 77 от 22.05.2007 г. по в. гр. д. № 909/06 г. на Плевенския окръжен съд. Счита, че същото е нищожно, тъй като в нарушение на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) била допусната делба без присъствието на наследника Ц. С. К. И. доводи и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответниците по касация И. П. Й., Ц. С. К., Л. Ц. С. и С. Ц. К. чрез своя пълномощник адв. Ч. Л. и ответницата по касация С. Н. П. в писмени възражения оспорват касационната жалба. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като взе предвид изложените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира: С решение № 7 от 10.04.2006 г. по гр.д. № 73/05 г. на Районен съд К. е допуснато извършването на съдебна делба между С, Д. Д. П., И. Т. С., Д. С. С., Н. С. З., Н. Д. С., В. Д. С., Г. Н. С., И. П. Й., Ц. С. К., Л. Ц. С. и С. Ц. К. по отношение на следните земеделски имоти, находящи се в м. "Г" в землището на гр. К. ливада от 2.064 дка-имот № 6* нива от 11.607 дка - имот № 6* нива от 6.001 дка - имот № 6* и нива от 25.009 дка - имот № 6* по плана за земеразделяне, при права за съделителите по 3/24 ид. части за С. П., Д. П., Н. С., В. С., Г. С. и И. Й. и по 1/24 за И. С., Д. С., Н. З., Ц. К., Л. С. и С. К. С обжалваното въззивно решение решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която е допусната до участие в делбата Д. Д. П. и в частта, с която са определени квотите на съделителите И. С., Д. С. и Н. З. и е постановено друго, с което искът за делба е отхвърлен по отношение на Д. П., а квотите на съделителите И. С., Д. С. и Н. З. са определени в размер на 2/24 ид. части. Обжалваното въззивно решение е валидно, допустимо, а по същество - правилно. Доводът за нищожност на съдебното решение е неоснователен. Правната доктрина и съдебната практика приемат, че решението е нищожно, когато: е постановено от незаконен състав, или извън пределите на правораздавателната власт на съда, или не е изразено в писмена форма, или не е подписано от съдебния състав или отделен член, или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не може да се извлече дори при тълкуване. В случая не се разкрива нито една от тези хипотези. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че делбените имоти са възстановени с план за земеразделяне на наследници на С. Д. С. Същият е починал на 6.08.1972 г. и е оставил за наследници деца Г. С. С., Д. С. С., Н. С. С. и М. С. П. Съделителите И. С., Д. С. С. и Н. С. З. черпят права по наследяване от Г. С., починал през 1984 г; Н. Д. С. и В. Д. С. - от Д. С. С., поч. през 1977 г.; Г. Н. С. и С. П. - от Н. С. С., поч. през 1993 г., а И. Й., Ц. К., Л. С. и С. К. - от М. П., починала през 1990 г. С договор от 29.07.1985 г. Н. С. С. продал на касатора Н. Д. С. своите наследствени права от наследството на С. Д. С., срещу полаганите до този момент грижи и срещу задължението на купувача да го гледа до края на живота му. Обосновано и законосъобразно съдът в двете инстанции е приел, че този договор е нищожен, тъй като облекчената форма по чл. 212, ал. 2 ЗЗД се отнася само до продажба на наследствени права, а не и до други сделки, с които се прехвърля наследство. В случая прехвърлянето е извършено с договор за издръжка и гледане, поради което договорът е нищожен поради липса на форма и не може да произведе присъщите му правни последици, затова наследниците по закон на Н. С. следва да участвуват в делбата. В съответствие с доказателствата по делото е и изводът на въззивния съд, че касаторът не е придобил по давност наследствените имоти или реална част от тях. Макар да се позовал на този придобивен способ, касаторът не е ангажирал никакви доказателства относно доказването на факта на владение- кои имоти е владял, за какъв период и др. Следва да се посочи също, че процесните имоти са възстановени с решение № 175/19.08.1997 г. на ПК - К. и до предявяване на иска за делба на 14.07.2005 г. предвиденият в закона 10- годишен давностен срок очевидно не е изтекъл. Макар и непрецизно изразени в мотивите и диспозитива на решението, където е посочено, че делбата следва да се извърши при определен за всеки от съделителите "брой равни дялове от допуснатите до делба недвижими имоти при двадесет и четири равни дяла", квотите в крайна сметка са правилно определени при спазване на нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на релевираните с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "а" и "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът