Решение № 9837 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9114/2017 г.

Решение № 9837 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9114/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжната прокуратура - П. против решение № 381/12.07.2017 г., постановено от Административния съд - П. по адмд. № 390/17 г., в частта, в която е отхвърлен протеста на прокурор от Окръжна прокуратура-П. срещу чл. 1, ал. 2, чл. 19, ал. 1, чл. 21, ал. 3, чл. 22, чл. 24, ал. 2, чл. 26, ал. 2, чл. 27, чл. 28, ал. 1 и ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31-34 и чл. 67, ал. 3 от Наредбата за управление на общинските пътища в О. П. (наричана за краткост по-долу Наредбата). Наведените в касационния протест касационни основания са всичките по чл. 29, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и уважаване на протеста. Ответникът в касационното производство - Общинският съвет- П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната му част. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационния протест. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационния протест като допустим, тъй като е подаден от страна в съдебния спор и в рамките на срока за това. По основателността му приема следното: За да отхвърли протеста на прокурора срещу чл. 1, ал. 1 от Наредбата, съдът е сравнил съдържанието й с това на чл. 1, ал. 2 от Закона за пътищата. При това сравнение, съдът е установил, че в съдържанието на подзаконовата разпоредба не е са включени изрично улиците, които са включени в законовата разпоредба, което според съда водело, не до незаконосъобразност на разпоредбата, а до непълнота, но посредством тълкуването, тази пълнота можело да се запълни чрез прилагане на законовата разпоредба. Съдът е отхвърлил протеста на прокурора срещу разпоредбите - чл. 19, ал. 1 чл. 21, ал. 3, чл. 22, чл. 24, ал. 2, чл. 26, ал. 2, чл. 27, чл. 28, ал. 1 и ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31-34, в който е посочено, че се твърди противоречие на тези разпоредби с разпоредбите от Наредбата за специално ползване на пътищата, издадена от Министерския съвет. Съдът е посочил, че становището на прокурора, че Наредбата на МС е акт с по-висока степен от общинската наредба не намирало опора в закона - чл. 7, ал. 2 ЗНА. Съдът е приел, че двете наредби са актове с еднаква юридическа сила, като евентуалното противоречи между разпоредбите на едната и другата наредба, може да се преодолее като се държи сметка на принципа общ - специален закон, но не биха могли да бъдат основание за отмяна на разпоредби на която и да е от двете наредби. Съдът е отхвърлил протеста на прокурора срещу чл. 67, ал. 3 от наредбата посочвайки, че тази разпоредба не противоречи на чл. 53, ал. 3 от Закона за пътищата, а с подзаконовата разпоредба единствено се уточнявала администрацията, която следвало да бъде уведомена, а именно - кметът. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция след като съобрази съдържанието на решението и документите, представени по делото, както и възраженията и доводите на страните приема, че решението е неправилно, като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 196 АПК, при преценка на оспорването съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК и да не се ограничи само с основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Разпоредбата на чл. 146 АПК съдържа основанията за оспорване, изброени в изрична последователност. Следователно, съдът преди да пристъпи към преценката за наличие на противоречие или не, на оспорения акт (в конкретния случай, на оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт) с материалноправни разпоредби от по-висока степен, е бил длъжен да прецени наличието или липсата на компетентност в органа за издаването на акта, наличието или не на установената форма, наличието или не, на съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му, което административният съд в конкретния случай не е направил. Основателно е възражението на прокурора, участващ в касационното производство за липсата на съображения, изложени от съда за спазването на административнопроизводствените правила при приемането на наредбата, част от която са и оспорените текстове, спрямо които протестът е отхвърлен. Съдът е изискал преписката, образувана във връзка с приемането на оспорената наредба и тя е представена от ответника по делото, което е станало с писмо на Общински съвет -П. с изх. № 377/9.06.2017 г. Съдът е следвало да анализира и обсъди документите в нея и да формира извод, който да намери отражение и в мотивите към постановеното от него решение, относно спазването на правилата, предписани в АПК и ЗНА, регламентиращи процедурата, която се следва при приемането на подзаконов нормативен акт. Такива съображения липсват в обжалваното решение. Неправилно е касационната инстанция за първи път да излага съображения по този въпрос, тъй като задачата й е да провери правилността на изводите, формулирани от първоинстанционния съд по въпроса и правилното приложение на материалния закон въз основа на тях, която в конкретния случай не може да бъде изпълнена поради липса на мотиви по този релевантен за спора въпрос. По тези съображения, касационната инстанция преценява като основателно възражението в касационния протест, както и становището на участващия по делото прокурор от ВАП, че при постановяване на решението в обжалваната му част, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, необсъждайки относим към законосъобразността на оспорените разпоредби въпрос. Д. от съда нарушение е съществено, тъй като, въпросът, който съдът е следвало да обсъди, но не го е направил, е от значение за решението по спора. Допуснатото от съда нарушение е основание за отмяната на решението в обжалваната част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК вр. с чл. 196 АПК, Върховният административен съд