Решение № 12152 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2018 г.

Решение № 12152 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен инспектор М. Гайдарджиев, началник на РУ – Созопол при ОД на МВР – Бургас, против решение № 2041 от 30.11.2017 г. по адм. дело № 885/2017 г. по описа на Административен съд- Бургас. С него е отменена негова заповед № 346 з-64 от 30.03.2017 г., с която на старши инспектор Г. Ковачев е наложено дисциплинарно наказание. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Ответната страна по касационната жалба – Г. Ковачев, чрез процесуалния си представител адв. В. Ставрев изразява становище за неоснователност на същата по подробно изложени съображения в отговора по нея. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменена заповед № 346 з-64 от 30.03.2017 г., с която на старши инспектор Г. Ковачев, на длъжност началник група "Охранителна полиция" към районно управление Созопол при ОДМВР Бургас, на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 ЗМВР в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по тежко дисциплинарно наказание. Прието е, че е нарушил свое основно длъжностно задължение, вменено му от типовата длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност "да осъществява контрол върху работата на подчинените му и взисква за стриктното спазване на служебната дисциплина и законността". За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на изискуемата форма, но при съществено нарушение на административно производствените правила. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Правилно е стигнал до изводът, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и в законоустановената писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактите по спора и правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционният съд, че при издаване на атакуваната пред него заповед са допуснати съществени нарушения на ЗМВР. Липсата на описание в процесната заповед на конкретните действия, които е извършил жалбоподателят, съответно непосочването в какво се изразява бездействието е съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на лицето да разбере за какво точно е наказано. Точно е отбелязъл съдът, че в административната преписка е представен проект за типова длъжностна характеристика за заеманата от лицето длъжност, впоследствие представена заповед за одобряване, отново неподписани екземпляри от характеристиката, и че е налице недоказване дължимостта на исканото изпълнение на служебните задължения, за неизпълнение на които лицето е наказано. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените разноски в касационното производство в размер на 480. 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение