Решение № 11491 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" гр. София, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез гл. юрисконсулт М. Захова срещу решение 242/12.02.2021г., постановено по адм. дело 1002/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на Радеви и Сие 09 ООД гр. Гоце Делчев е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С746-0458362/26.10.2020 г. на началника на посочения отдел запечатване на обект магазин, находящ се в гр. Гоце Делчев и стопанисван от горепосоченото дружество за срок от 14 дни и забрана за достъп до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради постановяването му в противоречие на материалния и процесуалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно е прието от съда, че оспорената заповед е изцяло репресивна и противоречаща с целта на закона, представляваща непропорционална намеса в търговската дейност на дружеството спрямо тежестта на нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, с оглед наказуемостта му със санкцията по чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Касаторът излага подробно установената фактическа обстановка при проверката, обективирана в протокол от 17.10.2020 г., като счита, че извършеното нарушение е безспорно доказано. Сочи, че при установено административно нарушение на разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, административнонаказателната отговорност на нарушителя се ангажира на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не както погрешно е прието от съда със санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Счита за неправилен и в противоречие с разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б а ЗДДС във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС извода на съда, че предвид ниската обществена опасност на нарушението и обстоятелството, че за същото ще бъде наложена имуществена санкция, органът не е следвало да издава заповед за ПАМ. Излага доводи за липса на коментар в съдебния акт относно продължителността на срока на мярката. В тази връзка са изложени съображения относно наличието на мотиви в заповедта във връзка с продължителността на срока на мярката, позволяващи преценка за съразмерност по чл. 6 от АПК. Според касатора, съдът не е съобразил, че при установено нарушение издаването на заповед за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Възразява относно приетото от съда, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. В жалбата е цитирано приетото в решение 14858/01.12.2020 г. по адм. дело 7778/2020 г. на ВАС, Първо отделение, относно самостоятелността на производството по налагане на ПАМ и административнонаказателното производство. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и сторените разноски. В съдебно заседание пред настоящата инстанция на 12.10.2021г., процесуалният представител на касатора юрк. Василев изразява становище за неотносимост към настоящия спор на направеното от ответника искане за спиране на производството по делото, доколкото запитването е отправено по друго дело.

Ответникът по касационната жалба Радеви и Сие - 09 ООД гр. Гоце Делчев в депозираните от адв. К. Богданова отговор на касационна жалба и писмено становище, я оспорва по подробно развитите съображения и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Прави искане за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС по преюдициално запитване на Административен съд - Благоевград по адм. дело 1023/2020 г., Счита, че отговорите на поставените по реда на чл. 267, пар. 1 ДФЕС въпроси на СЕС касаят правния спор и по настоящето дело с оглед неговия предмет. Претендира се присъждане на сторените за касационното производство разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище по направеното искане за спиране, като счита, че поставените въпроси по преюдициалното запитване са относими към правилното решаване на настоящия спор. Според прокурора, поради липсата на данни към момента за образувано дело пред СЕС не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. По съществото на спора, дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че направеното от ответника по касация искане за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено поради следните съображения:.

В срока за произнасяне съдът констатира, че пред СЕС е образувано дело С-97/21г. във връзка с отправено преюдициално запитване от Административен съд - Благоевград с определение 152/12.02.2021 г. по адм. дело 1023/2020 г. със следните въпроси:

1. Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, по силата на която могат да се кумулират административно производство за прилагане на принудителна административна мярка и административнонаказателно производство за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата?

1.1. При утвърдителен отговор, следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в главното производство, по силата на която могат да се кумулират административно производство за прилагане на принудителна административна мярка и административнонаказателно производство за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата, при положение че не установява същевременно задължение за компетентните за провеждане на двете производства органи и за съдилищата да следят за ефективно прилагане на [ориг. 35] принципа на пропорционалност с оглед на общата тежест на кумулираните мерки спрямо тежестта на конкретното нарушение?

1. Ако приложимостта на член 50 и член 52, параграф 1 от Хартата не бъде потвърдена в настоящия случай, следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази на член 186, алинея 1 от ЗДДС, която за едно деяние спрямо същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата, предвижда, наред с налагането на имуществена санкция по член 185, алинея 2 от ЗДДС, прилагане на принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни?

1. Следва ли член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска мерки, въведени от националния законодател, за да гарантират интереса по член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, като предварителното изпълнение на принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни в защита на презюмиран публичен интерес, спрямо което защитата пред съд е сведена до преценка за насрещен съпоставим частен интерес?

Така поставените въпроси по отправеното преюдициално запитване са неотносими към правилното разрешаване на настоящия спор, предвид обстоятелството, че установената фактическа обстановка по главното производство се различава от конкретната в процесния случай. В настоящия случай, липсват данни на Радеви и Сие 09 ООД да е издадено наказателно постановление, с което на дружеството да е наложена имуществена санкция за извършеното административно нарушение. Този извод се потвърждава от приложените по делото доказателства и установената на база на тях фактическа обстановка в хода на първоинстанционното производство. Видно от протокола от проведено открито съдено заседание на 14.01.2021г., процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство гл. юрисконсулт Захова е заявила, че процесното нарушение е констатирано на 17.10.2021г., като 6 месечният срок по чл. 34 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление изтича на 17.04.20201г. Към настоящия момент, по делото няма данни за приключило административнонаказателно производство и за издадено наказателно постановление за извършеното от дружеството административно нарушение.

Предвид естеството на отправените с преюдициалното запитване въпроси, свързани с отговори във връзка с кумулирането на административното производство за прилагане на ПАМ и административнонакзателното производство за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата, искането за спиране на производството по делото следва да се оставено без уважение, поради неотносимост на отправените до СЕС въпроси към разрешаването на настоящия спор с оглед липсата на данни за приключило административнонаказателно производство и за издадено наказателно постановление на Радеви и Сие 09 ООД за извършеното административно нарушение.

По съществото на спора Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

За да отмени заповедта, с която е наложена оспорената ПАМ първоинстанционният съд е приел, че същата е незоконосъобразна, като се е е позовал приложимите материалноправни разпоредби от ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Прието е, че законът е санкционирал неизпълнението на задължението по чл. 25, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС с налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, за което образуваното административнонаказателно производство не е приключило (признание на процесуалния представител на ответника в с.з. от 14.01.2021г.). Съдът е отбелязал, че ЗДДС не обвързва провеждането на административно производство по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС с приключване на административнонаказателното производство по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, но и двете имат за основание едно и също фактическо деяние. Посочено е още, че ЗДДС не задължава изрично приходните органи да следят за общата тежест на двете мерки спрямо тежестта на конкретното нарушение, както и че мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се прилага при обвързана компетентност. Съдът е приел, че е негово задължение да обезпечи спазването на принципа за пропорционалност (чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз), принцип залегнал и в националния закон чл. 6 от АПК. В първоинстанционното решение е изложено, че прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС е признато от Съда на Европейския съюз за прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата - на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност (решение от 26 февруари 2013 г., Akerberg Fransson, С-617/10, EU:C:2013:105, т. 27 и решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, С-217/15 и С-350/15, EU:C:2017:264, т. 16). Въз основа на горното е прието, че мерките следва да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от закона цели. В тази връзка съдът е отчел обстоятелството, че за нерегистрираната продажба на стойност от 2,00 лв., търговецът, следва да понесе независимо от имуществената санкция по чл. 185, ал. 2 ЗДДС (с минимален размер от 3000 лв.) и последиците от преустановяване на дейността в търговския обект с наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Административният съд е обосновал извода, че общата тежест на наложената ПАМ с имуществената санкция, надхвърля тежестта на конкретното нарушение и очевидно границите на необходимото за постигане на целите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Според съда, нарушението и търговецът не се отличават със степен на обществена опасност над обичайната за нарушенията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е отчел факта, че липсват данни в търговската си практика дружеството да е демонстрирало отклонение от облагането с ДДС чрез нарушение на реда за регистриране и отчитане на продажби на стоки, като няма данни и за други нарушения на режима на облагане с ДДС, нито възникнали и неизплатени задължения. Административният съд е изложил мотиви, че стойността на покупката не е критерий за преценка на съответствието на заповедта с целта на закона, предвид липсата на разграничение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като наказуемо е всяко отклонение от изискването по чл. 118, ал. 1 ЗДДС чл. 185, ал. 2 ЗДДС, което е основание и за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Въз основа на данните от извършената проверка на 17.10.2020г., при която не са констатирани други нарушения, съдът е приел, че цялостното поведение на търговеца не създава впечатление за целенасочено отклонение от изискванията по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел също така, че мотивите, изложени в заповедта относно създадената в обекта организация, целяща отклонение от данъчното облагане, почиват изцяло на предположение за бъдещо намерение за отклонение от режима на данъчното облагане. Възприет е извода, че в конкретния случай целта на мярката е изцяло репресивна и противоречи на целта на закона чл. 146, т. 5 от АПК. В заключение решаващият съд е приел, че наложената ПАМ представлява непропорционална намеса в търговската дейност на дружеството, спрямо тежестта на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и съобразно конкретните обстоятелства индивидуализиращи обществената му опасност и предвид наказуемостта му със санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

Обжалваното решение е неправилно постановено.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС приложима в настоящия случай, принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.

Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. Принципно ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Извършвайки преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност решаващия съд е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки.