Решение № 2520 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4513/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 213 от 22.03.2023 г., постановено по административно дело 567/2022 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. 02-260-2600/3479 от 10.03.2022 г., в обжалваната част за извършените намаления и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на "Мичонис 1895" ЕООД в отменената част. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно - материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Минчонис 1895" ЕООД, гр. Хасково, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но в обжалваната част липсват конкретни фактически основания за издаване на акта в нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Посочил е, че липсата на надлежни мотиви води до невъзможност на съда да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт, поради което е налице отменителното основание на чл.146, т.2 АПК. Решението е правилно. Частичната липса на мотиви е самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт по чл.146, т.2 АПК. Твърдението, че са извършени административни проверки чрез ИСАК не внася яснота за причините за постановения отказ. В съответствие със съдържанието на писмото са изводите на АС за липса на посочени факти в писмото, включително и в таблиците, които да са довели до посочените в същите таблици правни основания за недопустимост за подпомагане на парцелите. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения административен акт не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Представеното в хода на съдебното производство становище от 08.07.2022 г. не попада в нито една от хипотезите на ТР 16 от 1975 г. на ОСГК и същото не е било изготвено към момента, в който жалбоподателят е упражнил правото си на жалба срещу административния акт, поради което и не може да санира липсата на реквизит - фактически основания за издаване на акта, необходим именно за упражняване на правото на защита на адресата на индивидуалния административен акт. При така направената правилна преценка на АС Хасково за липса на фактически основания за издаване на акта, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт в разглежданата му част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 2000 лв., представляваща изплатен хонорар за един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение